Социализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Социализъм

Част от серията статии за политика

Разновидности

Критически социализъм Комунизъм Чучхе Демократически социализъм Либертарен социализъм Пазарен социализъм Марксизъм Революционен социализъм Социалдемокрация Списък на социалистически идеологии

Влияния

Анархизъм Интернационализъм Търговско обединениеism Утилитаризъм Утопичен социализъм

Идеи

Класова борба Демокрация Егалитаризъм Пролетарска революция

Основни статии

Типове социализъм Социалистическа икономика История на социализма Критика на социализма

Личности и организации

Списък на социалисти Първи интернационал Втори интернационал Социалистически интернационал

Портал Политика

Понятието социализъм се отнася до различни теории за икономическата организация, застъпващи се за държавата, работника или публичната собственост и управление на средствата за производство и разпределение на благата, както и за общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси за отделния индивид, с егалитарни методи за компенсация.^[1][2][3] Социализмът не е политическа система; той е икономическа система различна от капитализма.

Най-общо, социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малък дял от обществото, който контролира капитала чрез експлоатация труда на наемния работник, създава неравенство в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максималния им потенциал и в интерес на народа. Поради това социалистите се застъпват за създаването на общество, позволяващо на широкото приложение на модерните технологии да рационализира икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма,^[4] както и позволяващо по-равното разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвано за производството, макар да има значително разногласие сред социалистите за това как и до каква степен това може да бъде постигнато.

Социализмът не е конкретна философия с фиксирана доктрина или програма; разновидностите му, които понякога си противоречат, изповядват различна степен на социален интервенционизъм и икономическа рационализация, обикновено под формата на планова икономика. Друг белег на социалистическото движение е разделението между реформисти и революционери, различаващи се във възгледа си за това как трябва да бъде основана социалистическата икономика. Някои социалисти изповядват идеята за цялостна национализация на средствата за производство, разпространение и обмен; други пък залагат на държавния контрол върху капитала в рамките на пазарна икономика. Социалистите, вдъхновени от съветския модел на икономическо развитие, се застъпват за създаването на централно-планова икономика, ръководена от държавата, която притежава средствата за производство. Други, в това число югославските, унгарските, германските и китайските комунисти през 70-те и 80-те години на 20 в., въвеждат различни форми на пазарен социализъм, комбинирайки кооперативни модели и модели на обществената собственост със свободния пазар на обмяната и свободна ценова система (но не и свободни цени за средствата за производство).^[5]

Съвременният социализъм има своите корени в политическите движения на интелектуалните и работническите класи от 18 век, които критикуват ефектите на индустриализацията и частната собственост върху обществото. Социалистите-утописти, в това число Робърт Оуен (1771-1858), се опитват да създадат самоиздържащи се комуни, чрез отцепване от капиталистическото общество. Клод Анри дьо Сен Симон (1760-1825), бащата на термина „социализъм“, пръв се опитва да дефинира технокрацията и индустриалното планиране. Първите социалисти предвиждат свят, усъвършенстван от овладяването на технологиите и го съчетават с една по-добра социална организация. Много съвременни социалисти споделят също този възглед. Ранните мислители-социалисти са склонни да симпатизират на комбинацията от автентична меритокрация и рационално социално планиране, докато днес много съвременни социалисти имат по-егалитарни концепции.

Карл Маркс и Фридрих Енгелс използват термините „социализъм“ и „комунизъм“ взаимозаменяемо и постулират, че социализмът ще бъде постигнат посредством класова борба и пролетарска революция.^[6] Владимир Ленин, вероятно повлиян от идеите на Маркс за „долни“ и „горни“ етапи на социализма,^[7] по-късно ползва думата „социализъм“, за да означи преходното състояние между капитализъм и комунизъм.

Социалдемокрацията предлага избирателна национализация на ключовите национални индустрии в смесените икономики и запазване на частната собственост на капитала и частните бизнес предприятия. Тя предлага още финансирани от данъците програми за социално подпомагане и регулация на пазарите. Много социалдемократи, особено в Европейските социални държави, наричат себе си социалисти, вливайки доза неяснота в значението на понятието. Либертарния социализъм (в това число социалния анархизъм и либертарния марксизъм) отхвърля държавния контрол и владеенето на икономиката и проповядва директна колективна собственост в смисъла на производство посредством кооперативни работнически съвети и демокрация на работното място.

[редактиране] Вижте също

• Списък на социалистически държави

[редактиране] Бележки

1. ↑ Newman, Michael. (2005) Socialism: A Very Short Introduction. Oxford University Press, ISBN 0-19-280431-6
2. ↑ "Socalism". Oxford English Dictionary: "1. A theory or policy of social organization which aims at or advocates the ownership and control of the means of production, capital, land, property, etc., by the community as a whole, and their administration or distribution in the interests of all. 2. A state of society in which things are held or used in common."
3. ↑ "Socialism". Merriam-Webster Unabridged Dictionary
4. ↑ http://www.marxists.org/archive/marx/works/1880/soc-utop/ch03.htm
5. ↑ "Market socialism," Dictionary of the Social Sciences. Craig Calhoun, ed. Oxford University Press 2002; и "Market socialism" The Concise Oxford Dictionary of Politics. Ред. Iain McLean и Alistair McMillan. Oxford University Press, 2003. Виж също Joseph Stiglitz (Джоузеф Стиглиц), "Whither Socialism?" Cambridge, MA: MIT Press, 1995, където има скорошни анализи на моделите на пазарния социализъм от икономистите Оскар Р. Ланге, Абба П. Лернер и Фред М. Тейлър.
6. ↑ „Манифест на комунистическата партия.“ В: Маркс, Карл и Енгелс, Фридрих (1984). Избрани произведения. Том І. София: Партиздат.
7. ↑ Маркс, Карл. „Критика на Готската програма.“ В: Маркс, Карл и Енгелс, Фридрих (1984). Избрани произведения. Том І. София: Партиздат.