Социализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Понятието социализъм се отнася до различни теории за икономическата организация, застъпващи се за държавата, работника или публичната собственост и управление на средствата за производство и разпределение на благата, както и за общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси за отделния индивид, с егалитарни методи за компенсация.[1] Социализмът не е политическа система; той е икономическа система различна от капитализма.

Най-общо, социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малък дял от обществото, който контролира капитала чрез експлоатация труда на наемния работник, създава неравенство в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максималния им потенциал и в интерес на народа. Поради това социалистите се застъпват за създаването на общество, позволяващо на широкото приложение на модерните технологии да рационализира икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма,[2] както и позволяващо по-равното разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвано за производството, макар да има значително разногласие сред социалистите за това как и до каква степен това може да бъде постигнато.

Социализмът не е конкретна философия с фиксирана доктрина или програма; разновидностите му, които понякога си противоречат, изповядват различна степен на социален интервенционизъм и икономическа рационализация, обикновено под формата на планова икономика. Друг белег на социалистическото движение е разделението между реформисти и революционери, различаващи се във възгледа си за това как трябва да бъде основана социалистическата икономика. Някои социалисти изповядват идеята за цялостна национализация на средствата за производство, разпространение и обмен; други пък залагат на държавния контрол върху капитала в рамките на пазарна икономика. Социалистите, вдъхновени от съветския модел на икономическо развитие, се застъпват за създаването на централно-планова икономика, ръководена от държавата, която притежава средствата за производство. Други, в това число югославските, унгарските, германските и китайските комунисти през 70-те и 80-те години на 20 в., въвеждат различни форми на пазарен социализъм, комбинирайки кооперативни модели и модели на обществената собственост със свободния пазар на обмяната и свободна ценова система (но не и свободни цени за средствата за производство).[3][4][5]

Философия[редактиране | edit source]

Социалистите се придържат към един разнообразен обхват от философски възгледи. Марксисткият социализъм е философки материалистичен, както и имайки за център поверяване на историческия материализъм. Много форми на социалистическа теория твърдят, че човешкото поведение е до голяма степен оформено от социалната среда. В частност, марксизмът и социалистите, вдъхновени от марксистката теория, твърди, че социалните нрави, ценности, културни следи и економически практики са социални творби и не са резултат от неизменен природен закон. Връхната цел на Марскистките социалисти е еманципация на труда от отблъскващата работа. Марксистите спорят, че освобождавайки личността от нуждата да извършва отблъскваща работа, за да получава блага би позволило на хората да преследват собствените си интереси и да развият собствените си таланти без да бъдат принуждавани да извършват труд за други. За марксистите, степента на економическо развитие, в която това би било възможно, понякога наречена "чист комунизъм", зависи от напредъка на продуктивната способност на обществото.

Социалистите обикновено спорят, че капитализмът концентрира власт и богатство в малък дял от обществото, което контролира начините на производство и извлича богатството си чрез система за експлоатация. Това създава общество на слоеве, базирано на неравните социални взаимоотношения, което не успява да предостави равни възможности за всяка личност да максимизира своя потенциал и не използва наличната технология и ресурси в техния максимален потенциал в интерес на обществото.

Икономическа теория[редактиране | edit source]

В икономиката под социализъм се разбира стопанска система, при която държавата и/или работниците притежават и управляват средствата за производство, а в различна степен в отделните разновидности на социализма – и разпределението на стоки и услуги. В случая установяване на обществена или работническа собственост означава одържавяване, създаване на кооперации, а в някои случаи и установяване на частна собственост на работниците.

Целта на социалистическата икономика е да задоволява по-ефективно търсенето на стоки и услуги, избягвайки усложнените отношения, свързани с частната собственост, които социалистите по принцип смятат за остарели и възпрепятстващи възможностите за производство.

Съществуват различни определения за социалистическа икономика. В някои от тях тя изключва напълно частната собственост, заплащането на труда и паричните отношения, при други част от тези елементи се запазват, но пазарната икономика и частната собственост за заменени с икономическо планиране, а трети се ограничават до значителен дял на държавните или кооперативни предприятия при частично или напълно отсъстващо планиране.

Социалистическа планова икономика[редактиране | edit source]

Тази форма на социализма съчетава обществена собственост и управление на средствата за произвоство с централно държавно планиране на стопанския живот. При нея решенията за количествата стоки и услуги, които трябва да бъдат произведени, както и тяхното разпределение, се планира предварително от държавната администрация. Исторически централизираната планова икономика обикновено е реализирана в съчетание с еднопартийна политическа система, например в социалистическите страни от 20 век.

В икономиката на Съветския съюз държавната собственост на средствата за производство е комбинирана с централно планиране на стоките и услугите, които трябва да се произвеждат, начина на производството им, количествата и техните цени. Съветското планиране е разглеждано като алтернатива на пазарните механизми (търсене и предлагане) за определяне на цените и произвежданите количества. По време на Голямата депресия мнозина социалисти разглеждат съветския модел като решение за недостатъците на капитализмамонополизъм, цикличност, безработица, неравномерно разпределение на богатството и експлоатация на работниците.

Още в средата на 20 век неокласическите либерални икономисти, като Фридрих Хайек и Милтън Фридман, смятат, че социалистическите планови икономики са обречени на провал, тъй като планиращите не могат да придобият информацията, разпространявана чрез пазарния механизъм, а участниците в икономиката са лишени от адекватна мотивация. Със започналата през 70-те години стагнация на съветската икономика част от тези аргументи започват да се възприемат и от социалистически икономисти.

Също в средата на века полският икономист Оскар Ланге, ранен привърженик на пазарния социализъм, предлага цените и инвестициите да се определят от централен орган, но използвайки принципа на търсенето и предлагането, като притежаваните от държавата доставчици фиксират цените на нивото на маргиналната стойност, наподобявайки ценовите нива при съвършена конкуренция. При този модел, който никога не е реализиран на практика, планиращият орган трябва да преразпределя печалбите, за да осигури относително равенство на доходите.[6]

Направлявана от държавата икономика[редактиране | edit source]

Държавен социализъм се използва за класифициране на всеки вид социалистическа философия, която се застъпва за собственост на държавния апарат върху средствата за производство – или като преходен етап между капитализма и социализма, или като крайна цел сама по себе си.

В биографията на британския лейбъристки министър-председател от 1945 г. Клемент Атли, Франсис Бекет твърди: „Правителството ... искаше това, което по-късно стана известно като смесена икономика“.[7]

Национализацията във Великобритания е постигната чрез експроприация на индустрията (т.е. с компенсация). British Aerospace е комбинация от големите авиостроителни компании British Aircraft Corporation, Hawker Siddeley и други. British Shipbuilders е комбинация от големи авиостроителни компании, включваща Cammell Laird, Govan Shipbuilders, Swan Hunter, и Yarrow Shipbuilders; национализацията на въглищните мини през 1947 г. създава въглищен борд, натоварен с въгледобивната промишленост с търговска цел, така че да бъде в състояние да заплати дължимите лихви по облигации, които са конвертирани от акциите на бившите собственици на мини.[8][9]

Пазарен социализъм[редактиране | edit source]

Пазарният социализъм се състои от публично или общо притежавани предприятия, извършващи дейност в пазарната икономика. Това е система, която използва пазара и паричните цени за разпределение и отчитане на средствата за производство, като по този начин запазва процеса на натрупване на капитал. Реализираната печалба се използва за пряко възнаграждаване на работниците и служителите или финансиране на обществените институции.[10] В държавно-ориентираните форми на пазарен социализъм, в които държавните предприятия се опитват да максимизират печалбата си, тя може да се използва за финансирането на правителствени програми и услуги чрез социален дивидент, премахвайки или значително намалявайки необходимостта от различните форми на облагане, които съществуват в капиталистическите системи. Неокласическият икономист [Леон Валрас] смята, че социалистическа икономика, основана на държавна собственост на земята и природните ресурси, би трябвало да осигури средства за обществените финанси, които да направят данъците върху доходите ненужни.[11] Югославия въвежда пазарна социалистическа икономика, основаваща се на кооперации и работническо самоуправление.

Настоящата икономическа система в Китай е официално озаглавена социалистическа пазарна икономика с китайски характеристики. Тя съчетава голям държавен сектор, който включва управлението на икономиката и на когото по закон статута на публична собственост е гарантиран,[12] с частния сектор, основно ангажиран в производството на стоки и леката промишленост и който е от 33%[13] до над 70% от БВП, генериран през 2005 г.[14] Към 2005 г. обаче, тези пазарно-ориентирани реформи, включващи приватизация, на практика спират и даже са частично обърнати.[15] Настоящата китайска икономика се състои от 150 корпоратизирани държавни предприятия, които отговарят пряко пред централното правителство на Китай.[16] До 2008 г., тези държавни корпорации се развиват все по-динамично и генерират голямо увеличение на приходите за държавата,[17][18] в резултат на което държавния сектор повежда възстановяването по време на финансовата криза от 2009 г., отчитайки по-голямата част от икономическия растеж на Китай.[19]

Децентрализирана планова икономика[редактиране | edit source]

Обществена и политическа теория[редактиране | edit source]

„Ние искаме да постигнем ново и по-добро общество: в него не трябва да има нито богати, нито бедни, всички ще трябва да работят. Не само шепа богати хора, а всички трудещи се трябва да се радват на плодовете на общия си труд. Машините и другите подобрения трябва да служат за улесняването на работата на всички, а не да дават възможност на неколцина да забогатяват за сметка на милиони и десетки милиони хора. Това ново и по-добро общество се нарича социалистическо общество. Ученията за това общество се наричат социализъм.“

.Владимир Илич Ленин[20]

В този контекст, социализъм се използва за обозначаване на политическо движение, политическа философия и хипотетичната форма на обществото, която тези движения се стремят да постигнат. В резултат на това, в политически контекст, социализъм се използва за стратегията (за постигане на социалистическото общество) или политиките, насърчавани от социалистическите организации и социалистическите политически партии, като всички гореизброени нямат връзка към социализма като социално-икономическа система.

Марксизъм[редактиране | edit source]

Маркс и Енгелс

В най-влиятелната от всички социалистически теории, Карл Маркс и Фридрих Енгелс смятат, че съзнанието на тези, които заработват надници или заплати („работническата класа“ в най-широкия марксистки смисъл) ще бъде моделирана от „условията им“ на „робско заплащане“, водещи до тенденцията да търсят свободата си или „еманципация“, чрез отнемането на собствеността на средствата за производство от капиталистите. За Маркс и Енгелс, условията определят съзнанието и слагането на край на ролята на капиталистическата класа ще доведе в крайна сметка до безкласово общество, в което държавата постепенно ще изчезне.

Маркс пише: „Не съзнанието [на хората] е това, което определя тяхното съществуване, а тяхното социално съществуване е това, което определя тяхното съзнание.“. [21]

Марксистката концепция за социализма е, че това е конкретна историческа фаза, която ще измести капитализма и която предхожда комунизма. Основните характеристики на социализма (особено както е замислен от Маркс и Енгелс след Парижката комуна от 1871 г.) са, че пролетариата ще контролира средствата за производство чрез работническа държава, построена от работниците в техен интерес. Икономическите отношения все още ще бъдат организирани чрез използването на системи за стимулиране и социалните класи все още ще съществуват, но в по-малка и намаляваща степен, отколкото при капитализма.

За ортодоксалните марксисти, социализмът е по-ниската степен на комунизма, и се основава на принципа „от всеки според способностите, на всеки според приносите“, докато горната степен на комунизма се основава на принципа „от всеки според способностите, на всеки според нуждите“. Горният етап е възможен, едва след като социалистическия етап доразвие икономическата ефективност, а автоматизацията на производството доведе до изобилие от стоки и услуги.[22][23]

Че Гевара вижда социализма като основан по-скоро на селските райони, отколкото на градската работническа класа, и се опитва да вдъхнови селяните на Боливия за промяна на съзнанието чрез собствения си пример. През 1965 г. той казва:

„Социализмът не може да съществува без промяна в съзнанието, която ще доведе до нови братски отношения между хората, както на индивидуално равнище в рамките на обществата, където социализма се изгражда или вече е изграден, така и в световен мащаб, по отношение на всички хора, страдащи от империалистическото потисничество.“.[24]

Утопия срещу наука[редактиране | edit source]

За марксистите, развитието на капитализма в Западна Европа осигурява материална база за възможността за постигане на социализма, защото, според „Манифест на комунистическата партия“, това, което буржоазията произвежда преди всичко е собствените си гробокопачи,[25] а именно работническата класа, която трябва да осъзнае историческите си цели, определени от обществото.

Торстейн Веблен вижда социализма като непосредствения етап в непрекъснатия еволюционен процес на икономиката, който би произтекъл от естествения разпад на системата на търговските организации. За разлика от Маркс, той не вярва, че това ще бъде резултат от политическа борба или революция на работническата класа и не счита, че това е крайната цел на човечеството.[26]

Реформи срещу революция[редактиране | edit source]

Революционните социалисти смятат, че революцията е единственият начин за създаване на нова социално-икономическа система. Сред тях, някои марксисти-ленинисти и повечето троцкисти подкрепят създаването на демократична централизирана революционна партия, водена от работническата класа за сваляне на капиталистическата държава и в крайна сметка, на институцията на държавата като цяло. Терминът „революция“ не е задължително определен от революционните социалисти като насилствено въстание,[27], а като бърза трансформация на всички области на класовото общество, проведена от по-голямата част от масите: работническата класа.

Политика[редактиране | edit source]

Представа за социализма от 1895 година, на червеното знаме е изписано "Пролетарии от всички страни, съединявайте се"

По-долу са описани основните социалистически политически движения. Независимите социалистически теоретици, утопичните социалистически автори и академичните поддръжници на социализма не могат да бъдат представени в тези движения. Някои политически групи са наричат „социалистически“ докато в същото време поддържат възгледи, които други считат за противоположни на социализма. Терминът „социалист“ също така се използва от някои политици от десни партии като епитет срещу определени лица, които не смятат, че са социалисти, и срещу политики, които не се считат за социалистически от защитниците им.

Има много варианти на социализма и поради това не съществува единна дефиниция за всичко, свързано с него. Все пак, има общи елементи, определени от неговите изследователи.[28] Анджело Рапопорт в неговия „Речник на социализма“ (1924 г.) анализира четиридесет определения на социализма и стига до извода, че общите елементи на социализма включват:

  • обща критика на социалните последици от частната собственост и контрол на капитала като причини за бедността, ниските заплати, безработицата, икономическото и социалното неравенство и липсата на икономическа сигурност,
  • общо мнение, че решението на тези проблеми е форма на колективен контрол над средствата за производство, разпределение и размяна (степента и средствата за контрол варират според социалистическите движения);
  • споразумение, че резултатът от това колективно управление трябва да бъде общество, основано на социалната справедливост, включващо социално равенство, икономическа защита на хората, и което трябва да осигури по-добър живот за повечето хора.[29]

Бикху Парех в „Концепциите на социализма“ (1975 г.) определя четири основни принципа на социализма и конкретно на социалистическото общество: социалност, социална отговорност, сътрудничество и планиране.[30] Майкъл Фрийдън, в своето изследване „Идеологии и политическа теория“ (1996 г.), посочва, че всички социалисти споделят пет теми: първата е, че социализмът постулира, че обществото е повече от прост сбор от индивиди; второ, той счита човешкото благополучие за желана цел; трето, че смята, че хората по природа са активни и продуктивни; четвърто, притежава вярата в човешкото равенство; и пето, че историята е прогресивна и ще създаде положителна промяна при условие, че хората се стремят да постигнат такава промяна.[30]

Анархизъм[редактиране | edit source]

Анархизмът отличава политическа философия, която смята държавата за нежелателна, ненужна и вредна и че държавата не може да се използва за създаване на социалистическа икономика. Анархизмът предлага политическа алтернатива, базирана на федерация от децентрализирани автономни общности. Това включва привържениците и на анархоиндивидуализма, и на социалния анархизъм. Мютюалистите подкрепят свободния пазарен социализъм, колективните анархистки работнически кооперации и заплати, основани на размера на времето, отделено за производство. Анархокомунистите се застъпват за директен преход от капитализъм към либертарен комунизъм, а анархосиндикалистите — за преки действия на работниците и обща стачка.

Либертарен социализъм[редактиране | edit source]

Демократичен социализъм[редактиране | edit source]

Ленинизъм[редактиране | edit source]

Религиозен социализъм[редактиране | edit source]

Социална демокрация[редактиране | edit source]

Синдикализъм[редактиране | edit source]

Историческо развитие[редактиране | edit source]

Робърт Оуен

Съвременният социализъм има своите корени в политическите движения на интелектуалните и работническите класи от 18 век, които критикуват ефектите на индустриализацията и частната собственост върху обществото. Социалистите-утописти, в това число Робърт Оуен (1771-1858), се опитват да създадат самоиздържащи се комуни, чрез отцепване от капиталистическото общество. Клод Анри дьо Сен Симон (1760-1825), бащата на термина „социализъм“, пръв се опитва да дефинира технокрацията и индустриалното планиране. Първите социалисти предвиждат свят, усъвършенстван от овладяването на технологиите и го съчетават с една по-добра социална организация. Много съвременни социалисти споделят също този възглед. Ранните мислители-социалисти са склонни да симпатизират на комбинацията от автентична меритокрация и рационално социално планиране, докато днес много съвременни социалисти имат по-егалитарни концепции.

Карл Маркс и Фридрих Енгелс използват термините „социализъм“ и „комунизъм“ взаимозаменяемо и постулират, че социализмът ще бъде постигнат посредством класова борба и пролетарска революция.[31] Владимир Ленин, вероятно повлиян от идеите на Маркс за „долни“ и „горни“ етапи на социализма,[32] по-късно ползва думата „социализъм“, за да означи преходното състояние между капитализъм и комунизъм.

Социалдемокрацията предлага избирателна национализация на ключовите национални индустрии в смесените икономики и запазване на частната собственост на капитала и частните бизнес предприятия. Тя предлага още финансирани от данъците програми за социално подпомагане и регулация на пазарите. Много социалдемократи, особено в Европейските социални държави, наричат себе си социалисти, вливайки доза неяснота в значението на понятието. Либертарния социализъм (в това число социалния анархизъм и либертарния марксизъм) отхвърля държавния контрол и владеенето на икономиката и проповядва директна колективна собственост в смисъла на производство посредством кооперативни работнически съвети и демокрация на работното място.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Newman 2005.
  2. Engels 2003.
  3. Calhoun 2002.
  4. McLean 2003.
  5. Stiglitz 1995.
  6. Rosser 2004.
  7. Beckett, Francis, Clem Attlee, (2007) Politico's.
  8. Socialist Party of Great Britain. The Strike Weapon: Lessons of the Miners' Strike. London, Socialist Party of Great Britain, 1985. Посетен на 28 April 2007.
  9. Hardcastle, Edgar. The Nationalisation of the Railways. // Socialist Standard 43 (1). Socialist Party of Great Britain, 1947.
  10. Comparing Economic Systems in the Twenty-First Century, 2003, by Gregory and Stuart. ISBN 0-618-26181-8. (P.142): „Това е икономическа система, която комбинира обществената собственост на капитала с пазарното разпределение на капитала ... Държавата е собственик на средствата за производство, и връща натрупаното на обществото като цяло.“.
  11. Bockman, Johanna. Markets in the name of Socialism: The Left-Wing origins of Neoliberalism. Stanford University Press, 2011. ISBN 978-0-8047-7566-3. с. 21. За Валрас, социализмът ще осигури необходимите институции за свободна конкуренция и социална справедливост. Социализмът, от гледната точка на Валрас, води до държавна собственост на земята и природните ресурси и премахването на данъците върху дохода. Като собственик на земята и природните ресурси, държавата ще може да отдава под наем тези ресурси на много хора и групи, което ще премахне монополите и по този начин ще даде възможност за свободна конкуренция. Отдаването под наем на земята и природните ресурси също така ще осигури достатъчно държавни приходи, за да направи данъците върху дохода ненужни, позволявайки на работника да инвестира спестяванията си и да стане собственик или капиталист по същото време, по което продължава да бъде работник.
  12. China names key industries for absolute state control. // China Daily. 19 December 2006. Посетен на 2 June 2010.
  13. English@peopledaily.com.cn. People's Daily Online – China has socialist market economy in place. // English.people.com.cn, 13 July 2005. Посетен на 2 June 2010.
  14. CHINA AND THE OECD (PDF). // May 2006. Посетен на 2 June 2010.
  15. Talent, Jim. 10 China Myths for the New Decade | The Heritage Foundation. // Heritage.org. Посетен на 2 June 2010.
  16. Reassessing China's State-Owned Enterprises. // Forbes. 8 July 2008. Посетен на 2 June 2010.
  17. InfoViewer: China's champions: Why state ownership is no longer proving a dead hand. // Us.ft.com, 28 August 2003. Посетен на 2 June 2010.
  18. http://ufirc.ou.edu/publications/Enterprises%20of%20China.pdf
  19. China grows faster amid worries. // BBC News. 16 July 2009. Посетен на 7 April 2010.
  20. "To the Rural Poor" (1903); Collected Works, Vol 6, p. 366
  21. Marx, Karl. A Contribution to the Critique of Political Economy, (1859)
  22. Schaff, Kory. Philosophy and the problems of work: a reader. Lanham, Md, Rowman & Littlefield, 2001. ISBN 0-7425-0795-5. с. 224.
  23. Walicki, Andrzej. Marxism and the leap to the kingdom of freedom: the rise and fall of the Communist utopia. Stanford, Calif, Stanford University Press, 1995. ISBN 0-8047-2384-2. с. 95.
  24. "At the Afro-Asian Conference in Algeria" Реч на Че Гевара на Втория икономически семинар на афроазиатската солидарност в град Алжир, Алжир, 24 февруари 1965 г.
  25. Маркс и Енгелс, „Комунистически манифест“
  26. The life of Thorstein Veblen and perspectives on his thought, Wood, John. The life of Thorstein Veblen and perspectives on his thought. New York, Routledge, 1993. ISBN 0-415-07487-8. Основната разлика между Маркс и Веблен е в съответните им нагласи към социализма. Докато Маркс разглежда социализма като крайната цел за цивилизацията, Веблен смята социализма за отделен етап в икономическото развитие на обществото.
  27. Schaff, Adam, 'Marxist Theory on Revolution and Violence', p. 263. in Journal of the history of ideas, Vol 34, no.2 (Apr–Jun 1973)
  28. Peter Lamb, J. C. Docherty. Historical dictionary of socialism. Lanham, Maryland, UK; Oxford, England, UK: Scarecrow Press, Inc, 2006. Pp. 1-3.
  29. Peter Lamb, J. C. Docherty. Historical dictionary of socialism. Lanham, Maryland, UK; Oxford, England, UK: Scarecrow Press, Inc, 2006. Pp. 1-2.
  30. а б Peter Lamb, J. C. Docherty. Historical dictionary of socialism. Lanham, Maryland, UK; Oxford, England, UK: Scarecrow Press, Inc, 2006. Pp. 2.
  31. Маркс 1984a.
  32. Маркс 1984b.

Източници[редактиране | edit source]

  • Маркс, Карл и др. Манифест на комунистическата партия. // Избрани произведения. Том І. София, Партиздат, 1984.
  • Маркс, Карл и др. Критика на Готската програма. // Избрани произведения. Том І. София, Партиздат, 1984.
  • Calhoun, Craig (ed.). Dictionary of the Social Sciences. Oxford University Press, 2002.
  • Engels, Friedrich. Historical Materialism. // Socialism: Utopian and Scientific. Marx/Engels Internet Archive, 2003. Посетен на 14 април 2010.
  • McLean, Iain и др. The Concise Oxford Dictionary of Politics. Oxford University Press, 2003.
  • Newman, Michael. Socialism: A Very Short Introduction. Oxford University Press, 2005. ISBN 0-19-280431-6.
  • Rosser, John Barkley и др. Comparative Economics in a Transforming World Economy. Cambridge, MA, MIT Press, 2004.
  • Stiglitz, Joseph. Whither Socialism?. Cambridge, MA, MIT Press, 1995.

Литература[редактиране | edit source]