Социалистически реализъм
Социалистически реализъм (съкратено Соцреализъм) е направление в изобразителното изкуство, киното и литературата на 20 век, тясно обвързано със социалистическата идеология.
Съдържание |
[редактиране] Поява и развитие
Възниква в началото на 20 век и се утвърждава след успеха на Октомврийската революция от 1917 г.
Самият термин социалистически реализъм е въведен през 1932 г. в СССР. Смята се[1], че е използван за пръв път във вестник "Литературная газета" от 23 май. Теоретическите му основи са поставени от Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Георгий Плеханов и Анатолий Луначарски. Още през 1918 г. по инициатива на Владимир Ленин се разработва план за "монументална пропаганда", чиято цел е разпространение на социалистическата идеология. Важно място в него заема изкуството, на което е отредена обслужваща партийните цели роля. След установяване на "диктатура на пролетариата" в държавите попаднали в сферата на влияние на СССР, социалистическият реализъм е възприет и в тях. Ръководствата на страните от Варшавския договор го налагат като единствено правилен художествен метод. От тях той е определян като "нов етап в художественото развитие на човечеството" и "закономерно продължение и развитие на най-добрите реалистични традиции на изкуството"[2].
Течението намира привърженици и извън Източния блок, сред художници симпатизиращи на социаризма: Диего Ривера (Мексико), Давид Сикейрос (Мексико), Фернан Леже (Франция), Франс Мазарел (Белгия).
[редактиране] Изобразително изкуство
При зараждането си, социалистическият реализъм е само едно от теченията в културния живот на Русия. След 1917 г. Съветската власт прави всичко възможно да го наложи и утвърди. Художниците модернисти Василий Кандински и Марк Шагал са привлечени на отговорни длъжности в областта на културата, но тъй като "те не са в състояние да разберат съветските стремежи към реалистично изкуство"[3], скоро са принудени да напуснат родината си. Заявявайки, че се опира на традициите на критическия реализъм, руското народно творчество и передвижниците, соцреализмът проявява нетърпимост към инакомислещите. Дори ляво ориентирани артистични групи като "Пролеткулт" са подложени на гонение заради "ляво сектантство"[4]. През 1922 г. е основана Асоциацията на художниците на революционна Русия (АХРР). Нейните членове Борис Костудиев, Константин Юон, Исак Бродски и други, се самоопределят като наследници на передвижниците. Техните възгледи се считат от властта за еталон на социалистическия метод в изкуството. Сдружението "Четирите изкуства" и "Дружеството на московските художници", като цяло също следват официалната партийна линия. Въпреки това, на тях се гледа с известно подозрение от страна на правителството.
Соцреализмът влиза в конфликт със съвременното си западноевропейско изкуство, което е обвинено от него във "формализъм", "субективизъм" и "упадъчен натурализъм"[5]. Направленията експресионизъм, кубизъм, футуризъм и други, са определяни като упадачни и реакционни[6]. От художникът се изисква социална ангажираност и пресъздаване на сюжети определени от партийното ръководство на държавата. В СССР такива са Октомврийската революция, Червената армия, Великата отечествена война. В България основните теми са "Съветската армия", "Антифашиската съпротива" и "Трудовото ежедневие".
Силно развитие получават монументалната скулптура и архитектура, където се проявяват отчетливо тенденции към гигантизъм. Пример в това отношение е скулптурната композиция "Работник и колхозничка" в Москва, дело на Вера Мухина. В стремежа да се демонстрира превъзходството на комунизма над капиталистическото общество, се изграждат огромни жилищни комплекси, като този на "Калинински проспект" в Москва (1961).
В България пионер на социалистическият реализъм в монументалната скулптура е Иван Фунев. Като образци в архитектурата могат да се посочат Монументът на връх Бузлуджа и Мавзолеят на Георги Димитров.
Тоталитарните режими използват изобразителното изкуство за утвърждаване култа към личността. В епохата на социализма се създават безброй произведения възвеличаващи Ленин, Сталин, Георги Димитров, Тодор Живков, Николае Чаушеску, Енвер Ходжа.
[редактиране] Галерия
-
Worker and KolkhozWoman 20100328.jpg
"Работник и колхозничка", Вера Мухина , 1937 г.
-
"Ленин в Смолний", Исак Бродски , ок. 1925 г.
-
"Альоша" в Пловдив
-
Монументът на връх Бузлуджа
-
-
-
Паметник на Боримечката в Клисура, скулптор Методи Андреев
[редактиране] Кино
На киното се отдава особено значение, заради възможностите, които то представя като средство за пропаганда. "От всички изкуства за нас сега най-важно е киното", заявявя Ленин в "Беседа на В.И.Ленин с А.В.Луначарски"[7]. Самите партийни и държавни ръководители имат решаваща роля при определяне съдбата на филмовите проекти.
Забележително произведение на социалистическото кино е "Броненосецът „Потьомкин“ на режисьора Сергей Айзенщайн, присъстващо неизменно в челните места на класациите за най-добри филми. Сред безбройните киноленти посветени на Червената армия и Великата отечествена война, като образци могат да се посочат "Свой сред чужди, чужд сред свои" (1974) на Никита Михалков и "Бялото слънце на пустинята" (1969), съчетали в себе си пропагандни внушения с художествени качества и интригуващи сюжети.
Известни заглавия в българското социалистическо кино са "На малкия остров (1957) на режисьора Рангел Вълчанов, "Черните ангели" (1970) на Въло Радев и сериалът "На всеки километър".
[редактиране] Литература
За основоположник на социалистическият реализъм в литературата се сочи писателят Максим Горки (романът "Майка"). Известни представители на движението са Михаил Шолохов ("Те се сражаваха за родината", "Разораната целина"), поетът Владимир Маяковски, а в България - Пеньо Пенев.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- ((ru)) Съветска живопис - галерия
- ((ru)) "Соцреализм - социалистический реализм" - Марков Д.Ф., Тимофеев Л. И.
[редактиране] Източници
- ↑ ((ru)) "Социалистический реализм" - статия в artpaint.kiev.ua
- ↑ "Философски речник", Издателство на БКП, София, 1968 г. - стр. 497
- ↑ "Стилове в изкуството", Ханс Байер, издателство "Български художник", София, 1981 г.
- ↑ "Стилове в изкуството", Ханс Байер, издателство "Български художник", София, 1981 г.
- ↑ "Философски речник", Издателство на БКП, София, 1968 г. - стр. 497
- ↑ "Речник на чуждите думи в българския език", издателство "Наука и изкуство", София, 1970 г.
- ↑ ((ru)) "Об одной фальсификцции (Ленин о кино)"
