Социална икономика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Не бива да се бърка със социоикономика.

Социална икономика се отнася до третия икономически сектор, между частния (бизнес) сектор или публичния (държавен) сектор. Тя включва организации като кооперациите, неправителствените организации (НПО) и благотворителността.

Икономиката може да се смята като състояща се от три сектора:

  • Бизнес частен сектор, който е частно притежаван и мотивиран от печалбата;
  • Публичен сектор, който е притежаван от държавата;
  • Социална икономика, която обхваща широка сфера от общностни, доброволчески и не-за-печалба активности.

Понякога се смята, че има и четвърти, неформален сектор, или това е секторът на размяната, която се случва в семейството и между приятели.


В Европа няма обща дефиниция за социална и солидарна икономика поради националните условия и специфики, в които организациите и инициативите на сектора се зараждат и развиват във всяка държава. В същото време съществуват общи принципи, ценности и характеристики, присъщи на организациите на сектора. Възникването и еволюцията на идеите и институциите на социалната и солидарна икономика в Европа в историческа и дългосрочна перспектива, както и тяхното влияние и преноса им на Балканите са резултат от взаимодействието на множество ендогенни и екзогенни фактори. В сравнение с повечето европейски държави, на Балканите този сектор е нововъзникващ и все още уязвим.[1]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Social economy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. Маринова, Цветелина. Социална и солидарна икономика и финанси на Балканите и в Европа. Историческо развитие, съвременни идеи, институции и политики. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, октомври 2021. ISBN 978-954-07-5310-2.