Союз ТМ-8
| Союз ТМ-8 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Ракета-носител | Союз-У2 (GRAU 11A511У2)№ Т15000-036 |
| Полет на Союз № | 84 |
| Име на кораба | Союз ТМ № 58 |
| Космодрум |  Байконур Площадка № 1 |
| Старт | 5 септември 1989 21:38:03 UTC |
| Място на скачване | Мир |
| Кацане | 19 февруари 1990 01:06:20 UTC |
| Място на кацане | 55 км североизточно от гр. Аркалък, Казахска ССР |
| Продължителност на полета | 166 денонощия 06 часа 58 минути 15 секунди |
| Апогей | 392 км |
| Перигей | 390 км |
| Инклинация | 51,6° |
| Период | 92,4 мин |
| Маса | 7150 кг |
| NSSDC_ID | 1988-071А |
| NORAD ID | 20218 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 2 |
| Позивна | „Витяз“ |
| Престиковка | |
| Скачване | 7 септември 1989 22:25:26 UTC, от страната на модула „Квант“ |
| Разкачване | 12 декември 1989 08:22:30 UTC, от страната на модула „Квант“ |
| Скачване | 12 декември 1989 08:42:32 UTC, ПхО ББ |
| Разкачване | 19 февруари 1990 01:06:20 UTC, ПхО ББ |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
 Союз ТМ-7 |
Союз ТМ-9 |
Союз ТМ-8 е осмият пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“, извежда в космоса петата основна експедиция към станцията „Мир“. 84-ти полет по програма „Союз“.
Екипаж[редактиране | редактиране на кода]
При старта[редактиране | редактиране на кода]
Основен[редактиране | редактиране на кода]
Александър Викторенко (2) – командир- Александър Серебров (3) – бординженер
Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]
- Анатолий Соловьов – командир
- Александър Баландин – бординженер
При кацането[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Викторенко (2) – командир
- Александър Серебров (3) – бординженер
Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]
- Маса: 7150 кг
- Перигей: 390 км
- Апогей: 392 км
- Наклон на орбитата: 51,6°
- Период: 92,4 мин
Описание на полета[редактиране | редактиране на кода]
След ръчно скачване със станцията „Мир“ екипажът провежда разконсервация на станцията след автоматичния полет. По време на полета на пета основна експедиция, освен научните експерименти са проведени и дейности по поддръжка и обновяване на някои технически системи. Изследователската програма предвиждала работа в областите: изследвания на Земята, астрономията, космическата техника, материалознанието, биологията и медицината, екологията и физиката на атмосферата.
По време на работата на пета основна експедиция станцията е разширена с още един модул. „Квант-2“ е изстрелян на 26 ноември и се скачва около 10 дни по-късно за станцията „Мир“. Една от най-важните задачи на програмата е работата в открития космос с обща продължителност 17 часа и 36 минути с цел разширяване на станцията и изпробване на автономните устройства за маневриране „Икар“. Тези устройства са снабдени с 32 сопла и имали запас от 7 кг азот за гориво и представляли летателен апарат, позволяващ движение със скорост до 20 км/час. В бъдеще подобни устройства биха могли да осигурят достъп на космонавти до свободно-летящи изследователски платформи без използване на космически кораби.
Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]
| № | Участници | Начало | Край | Продължителност | Задачи |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Александър Серебров Александър Викторенко |
8 януари 1990 20:23 UTC | 8 януари 1990 23:19 UTC | 2 часа и 56 минути | монтаж на два датчика за звездна навигация |
| 2 | Александър Серебров Александър Викторенко |
11 януари 1990 18:01 UTC | 11 януари 1990 20:55 UTC | 2 часа и 54 минути | монтаж на прибори и тестови материали |
| 3 | Александър Серебров Александър Викторенко |
26 януари 1990 12:09 UTC | 26 януари 1990 15:11 UTC | 3 часа и 2 минути | монтаж на прибори и платформи за използване на „Икар“ |
| 4 | Александър Серебров Александър Викторенко |
1 февруари 1990 08:15 UTC | 1 февруари 1990 13:14 UTC | 4 часа и 59 минути | първи пробен полет на „Икар“, излизане през новия люк в модула „Квант-1“ |
| 5 | Александър Серебров Александър Викторенко |
5 февруари 1990 06:08 UTC | 5 февруари 1990 09:53 UTC | 4 часа и 59 минути |
- 5 февруари – 3 ч. 45 мин. – втори пробен полет на „Икар“ за инспекция на външната обшивка на станцията. Максимално отдалечаване от „Мир“ – 40 метра.
На 30 септември 1989 г. става мощно изригване на слънцето и първоначалните оценки показвали, че космонавтите могат да получат доза на облъчване, многократно по-голяма от допустимото равнище. В действителност космонавтите получават доза, съответстваща на нормален двуседмичен полет.
