Союз 11

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Soyuz 11 mission patch.gif
USSR stamp Memories of cosmonauts 1971 4k.jpg

Союз 11 е съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса първият екипаж на първата в света орбитална станция - Салют-1. Мисията завършва трагично, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера, капсулата се разхерметизира и тричленният екипаж загива.[1] Това е първият и до този момент единствен случай на смърт в космоса.

Екипаж[редактиране | edit source]

На космодрума преди самия старт основният екипаж в състав Алексей Леонов, Валерий Кубасов и Пьотър Колодин е заменен от дублиращия:

Параметри на полета[редактиране | edit source]

Полета се осъществява от 6 до 29 юни 1971 г. с продължителност 23 д. 18 ч. 21 м. 43 с. и 368 обиколки на Земята.

Стартът е в 4 ч. 55 м. 09 с. на 6 юни 1971 г. от космодрума Байконур. Маса на кораба 6790 кг. Начална орбита: перигей 191,5 км и апогей 220,5 км.

В 7 ч. 49 м. на 7 юни 1971 г. корабът се скачва с орбитална станция Салют-1, където екипажът работи 22 дни.

В 18 ч. 28 м. на 28 юни корабът се отделя от станцията. След 4 часа в 22 ч. 35 м. 24 с. (UTC) е включен спирачният двигател. В 23 ч. 16. м. 52 с. на 30 юни 1971 г. корабът се приземява автоматично в Казахстан.

Програма[редактиране | edit source]

Програмата на полета включва скачване с орбиталната станция "Салют-1" и работа на нея. Същият ден 6 юни в 12 ч. и 30 мин. бълг. време екипажът коригира орбитата на "Союз-11" чрез системите за ръчно управление. Новата е с параметри: апогей 217 км, перигей 185 км и период за една обиколка 88,3 минути.

На 7 юни 1971 г. "Союз-11" се скачва със "Салют-1". Автоматично корабът е приближен до станцията на 100 м. По-нататъшното сближаване и скачване извършват самите космонавти с ръчните системи за управление и ориентиране на кораба. Скачват "Союз" със "Салют" с изключително умение, изумителна точност без никакви отклонения и сътресения. След това извършват плътно механично съединяване на кораба със станцията и свързват електрическата и водна инсталация на двата апарата. Тяхното общо тегло е 25 тона.

Същия ден (7 юни) в 9 ч. и 45 м. космонавтите отварят херметичния люк и през прохода преминават в космическата станция. Най-напред извършват проверка на херметичността на "Салют", бордовите уреди и апарати. Командирът Доброволски докладва, че апаратурата работи нормално. Атмосферното налягане в помещенията е в определените граници (около 900 мм.ж.ст.), а температурата в тях - около 17 градуса C.

Програмата на станцията включва:

  1. проверка на конструкцията, бордовите системи и апарати на станцията;
  2. изпробване на методи и средства за ориентация и навигация на станцията, на системите за маневриране на станцията в орбита;
  3. изследване на обекти по земната повърхност, климатични явления и др.;
  4. изследване спектрите на небесни тела и изследване на електромагнитното излъчване от земната повърхност в различни диапазони;
  5. медикобиологични изследвания за изучаване влиянието на космическия полет върху организма на човека.

Космонавтите наблюдават земната повърхност. Пацаев изледва спектъра на някои звезди с астрофизическия уред "Орион". На петия ден изършват контролни медикобиологични изследвания за влиянието на безтегловността върху организмите им. На 10 юни правят измерване на плъттността на костите си и съдържанието на калций в тях. Предишният ден Доброволски показва на телевизионните зрители специален натоварващ костюм за поддържане на мускулите в нормално състояние. По време на целия космически полет със "Салют" здравословното състояние на тримата космонавти е добро.

На 29 юни 1971 г. те пренасят материалите от изследванията и своите дневници в кораба "Союз-11". Отделят го от станцията и продължават с него полета по орбита. В полунощ на 30 юни е включена спирачната двигателната система на "Союз". Тя работи определеното време и е изключена. От тоя момент връзката с тримата е прекратена.

Приземяване[редактиране | edit source]

"Союз-11" се приземява плавно в определения район - степта на Караганда.

Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установяват, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.

При завръщането настъпва разхерметизиране на кораба и за секунди въздухът изтича. Космонавтите в тази и в предишните космически мисии не използват при приземяването херметичните си скафандри, които са могли да ги спасят.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Time Magazine. Triumph and Tragedy of Soyuz 11. // Time Magazine, 1971.