Соя

Соя
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Magnoliopsida Двусемеделни разред: Fabales семейство: Fabaceae Бобови подсемейство: Faboideae род: Glycine вид: G. max Соя
Научно наименование
Glycine max (L.) Merr.

Соя (Soybeans, green, raw) (Хранителна стойност за 100 g в суров вид)

Основни Енергия 614 kJ (150 kcal) Въглехидрати 11.05 g Захари 0 g Влакна 4.2 g Мазнини 6.8 g Наситени 0.786 g Мононенаситени 1.284 g Полиненаситени 3.2 g Холестерол 0 mg Белтъчини 12.95 g Вода 67.5 g Пепел 1.7 g   Витамини Витамин A 0 μg (0%) Тиамин (B1) 0.435 mg (36%) Рибофлавин (B2) 0.175 mg (13%) Ниацин (B3) 1.65 mg (10%) Пантотенова к-на (B5) 0.147 mg (3%) Пиридоксин (B6) 0.065 mg (5%) Фолиева к-на (B9) 165 μg (41%) Кобаламин (B12) 0 μg (0%) Витамин C 29 mg (32%) Витамин D 0 μg (0%)   Минерали Калций, Ca 197 mg (20%) Желязо, Fe 3.55 mg (44%) Магнезий, Mg 65 mg (16%) Фосфор, P 194 mg (28%) Калий, K 620 mg (13%) Натрий, Na 15 mg (1%) Цинк, Zn 0.99 mg (9%) Мед, Cu 0.128 mg (14%) Манган, Mn 0.547 mg (24%) Селен, Se 1.5 μg (3%)   Аминокиселини Триптофан 0.157 g Треонин 0.516 g Изолевцин 0.57 g Левцин 0.926 g Лизин 0.775 g Метионин 0.157 g Цистин 0.118 g Фенилаланин 0.586 g Тирозин 0.464 g Валин 0.576 g Аргинин 1.042 g Хистидин 0.348 g Аланин 0.582 g Аспарагинова к-на 1.508 g Глутаминова к-на 2.433 g Глицин 0.539 g Пролин 0.607 g Серин 0.721 g   Други Алкохол 0 g Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ. Източник: USDA Nutrient Database

Соята (Glycine max) е едногодишно растение от семейство Бобови, срещащо се в диво състояние в Източна Азия. Използва се предимно като маслодайна култура, но също така е източник на храна за човека и фураж за домашни животни.

Ботаническо описание

Соята е едногодишно растение. Кореновата ѝ система се състои от добре развит главен корен, който на дълбочина достига до 2 m и повече. Стъблото е право и твърдо с различна степен на разклоненост. Височината му зависи от сорта и от условията на отглеждане. Сортовете за зърно достигат на височина до 55 – 65 cm, а фуражните сортове – до 1,80 m.

С изключение на първия чифт, листата са сложни, с по три листчета, целокрайни. Средното листче има по-дълга дръжка от страничните. Имат яйцевидна или овална форма, с притъпен или остър край. При някои сортове листата са по-нежни и меки, а при други – по-груби, набръчкани и плътни.

Цвят

Цветовете са групирани в съцветия, разположени в пазвите на листата на къси дръжки. В едно съцветие се намират от 3 до 15 и повече цвята, но не всички от тях дават завръзи. По върховете на страничните клонки обикновено се формират единични цветове.

Соята развива дребни, светловиолетови или бели цветове с устройство, типично за бобовите растения – 5-листна чашка, 5-листно венче и 10 тичинки, от които 9 са сраснали в тръбичка, а едната е свободна. Половината от тичинките имат по-къси дръжки от останалите. Пестникът има яйцевидна форма и е покрит с власинки. Стълбчето е късо, голо и завършва с рилце, което има израстъци за задържане на прашеца. Соята е типично самоопрашващо се растение.

Растение с бобове

Чушките (бобовете) са събрани на букетчета по 2–3 до 5–6 и повече. На едно растение се наброяват от 8–10 до 250 и повече чушки. По форма са прави, слабо извити в долния край или сърповидни, с остри върхове. С напредване на узряването се втвърдяват и от светложълти или светлокафяви стават тъмнокафяви до черни. В една чушка има най-често по 2–3 зърна и много рядко 1 или 4–5. Повечето от сортовете имат неразпукливи чушки. Всички надземни части на растението (стъбло, листа и чушки) са окосмени.

Семена

Семената имат най-често овално продълговата форма, повече или по-малко закръглени, със светла, светложълта, тъмножълта или жълтозелена окраска и гладка повърхност. Срещат се сортове и с кафява или черна окраска (най-често фуражните сортове) и светли или тъмни пъпчета. Теглото на 1000 семена се колебае от 45 до 500 g. Големината на семената е сортово качество, което варира много в зависимост от условията на отглеждане.

Биологични особености

Соята е топлолюбива култура. Най-ниската температура за поникване на семената е 9–10°С. Семената трябва да поемат влага от 90 до 150% от първоначалното си тегло, за да покълнат. При благоприятни условия поникват за 8–10 дни. Младите растения издържат на кратки пролетни застудявания до –2, –3°С.

Вегетационният период се колебае от 75 до 200 дни в зависимост от сорта и условията на отглеждане. При по-топло време и особено при засушаване вегетационният период се скъсява, а при влажно и хладно време се удължава.

Въпреки, че се нуждае от много топлина, соята не е сухоустойчива. Тя има най-голяма нужда от влага по време на цъфтежа и нарастването на семената. Недостатъчната почвена влага през този период причинява опадване на цветовете, но при благоприятна атмосферна влажност това явление не е така силно изразено.

Соята има по-високи изисквания към плодородието на почвата от например фасула или бялата лупина. Тя расте най-добре на разрохкани, добре обработени, с неутрална реакция и богати на хумус и вар почви.

Таксономия

Родовото име Glycine първоначално е въведено от Карл Линей в първото издание на Genera Plantarum (1737). Glycine произлиза от гръцката дума γλυκύς (сладък) и вероятно се отнася за сладкия вкус на крушовидните ядливи грудки на северноамериканското увивно бобово растение Glycine apios, днес познато като Apios americana Medik. Като културен вид соята за пръв път е описана в Species Plantarum на Линей под името Phaseolus max L. Общоприетото днес название Glycine max (L.) Merr. е предложено от Елмър Дрю Мерил през 1917 г.

Родът Glycine Willd. се разделя на два подрода Glycine и Soja. Подродът Soja (Moench) F. J. Herm. включва два едногодишни вида – културната соя Glycine max (L.) Merr. и нейния див прародител Glycine soja Sieb. & Zucc., растящ свободно в Китай, Япония, Корея, Тайван и Русия. Подродът Glycine се състои от най-малко 27 диви многогодишни видове, като например G. canescens F.J. Herm. и G. tomentella Hayata, които се срещат в Австралия и Папуа-Нова Гвинея.

Подобно и на други култури, одомашнени твърде отдавна, връзката на съвременната културна соя с диворастящите видове не може да бъде проследена с каквато и да е сигурност. Соята е културно растение с голямо многообразие от сортове.

Наименованието соя произлиза от японската дума шою (醤油, しょうゆ), която означава соев сос.

Отглеждане

Агротехника

Мястото на соята в сеитбообращението на полето е предвиденото за зърнени бобови култури. За предшественик се използват житните култури със слята повърхност. Много добър предшественик за соята е царевицата, при напр. следното редуване: царевица, соя, пшеница, люцерна. На места, където за пръв път се отглежда соя, тя може да се засява и две години поред. В такива случаи през втората година добивите нарастват, което се дължи вероятно на увеличения брой и на по-голямата активност на грудковите бактерии.

Подготовката на почвата и торенето са същите, както при пролетния грах, но тъй като соята се засява по-късно от граха, при нея се налага повторно предсеитбено култивиране. С второто култивиране се унищожават плевелите, почвата се разрохква на дълбочина 5–7 cm и по-добре се затопля, запазва се влагата от зимните и пролетните валежи. Така се създават добри условия за засяване и поникване на семената и за нормално развитие на грудковите бактерии.

Прякото торене на соята с оборски тор не се прилага, тъй като растенията се развиват предимно вегетативно, вегетационният период се удължава, посевите силно заплевяват и добивът на семена се занижава силно. Най-добри резултати се получават, когато соята се засее на втората или третата година след торен с оборски тор предшественик.

При сеитбата, освен на чистотата особено внимание трябва да се обръща на добрата кълняемост на семената, тъй като те съдържат много мазнини, хигроскопични са, лесно поглъщат влага и намаляват кълняемостта си. Там, където соята е нова култура или се засява на бедни на азот почви и във влажни години, заразяването на семената с чисти култури грудкови бактерии, приготвени изкуствено в лабораторна обстановка, води до чувствително увеличение на добивите.

По времето на засяване соята спада към късните култури. Тя се засява, когато почвата на дълбочина 5–8 cm се е затоплила до 8–10°С (за Северна България – първата половина на април). При засяване на соята при по-засушливи и неполивни условия най-подходящото междуредово разстояние е 50 cm. За отделните сортове сеитбената норма е различна и зависи най-вече от едрината на семената и от конкретните за всяка година агрометеорологични условия, качеството на предсеитбената подготовка и наличността на влага в почвата, времето на засяване и др. За подходяща се счита норма от 45–50 броя кълняеми семена на m², която в зависимост от сорта се изразява в маса от 5–7 kg семе на daa.

В зависимост от вида на почвата и влагата в нея, както и от времето на сеитба семената се заравят на дълбочина 5–7 cm. Добрата предсеитбена подготовка и заравненост на почвата осигуряват равномерно заравяне и своевременно и дружно поникване на семената. При тежки глинести почви, ранна сеитба и достатъчно влага семената се заравят на по-малка дълбочина и обратно, при по-късна сеитба и по-малко влага в почвата по-дълбоката сеитба дава по-добри резултати.

При захладяване на времето след сеитбата семената на соята никнат бавно. В това време поникват плевели, а често се образува и почвена кора. В такива случаи се налага брануване преди поникване на семената. Така се разрушава почвената кора, унищожават се повечето от поникналите плевели, повишава се температурата в почвата и поникването се ускорява.

Посевите независимо от това, дали са за зърно или зелена маса, се окопават в междуредията най-много два пъти механизирано, като едновременно или непосредствено след окопаването се извършва и ръчна копан и плевене по редовете, без да се разреждат и загърлят соевите растения. Първото окопаване се извършва на по-голяма дълбочина – 8–10 cm, с което се унищожават плевелите, разрохква се почвата и се създават благоприятни условия за развитие на грудковите бактерия, а второто – по-плитко, на 6–8 cm.

Болести и неприятели по соята

Бобов молец - ларва

Бобов молец - имаго

Заболявания причинени от гъбички:

• Гниене на кълновете. Среща се по семена­та, младите растения и в най-­голяма степен по кълновете. При­чинява се гъбички от род Pythium (Pythium арhаnidеrmа­tum, Pythium dеbоriаnum, Pythium irregulare, Pythium ultimum). Заболяването се появява във влажни, тежки и студени поч­ви. Гъбичките се намножават и предизвик­ват мoкpoгниене на семената и на коренчетата на младите къл­нове като по тях се образуват малки черни, сухи, потънали в околната тъкан петна. С напредване на процеса при болните корени се достига до напълно разлагане и при изскубване на растенията от почвата те се откъсват.
• Гниене на корените и стъблата. Причинител на това заболяване е гъба от вида Rhizосtоniа sоlаni. Тя предизвиква загни­ване на младите корени и на стъблата след поникването. Първоначално по стъблата и ниско разположените части на растението се поразяват като посте­пенно се придвижват към връхни­те части. Листата опадват и растения­та се обезлистват. При това заболяване загубата на зърно може да достигне повече от 50%.
• Въглищно гниене. По соята тази болест се проявява в две форми - загиване на корените и стъблата и многобройни кръгли петна по листата на нападнатите растения. Първата форма се причинява от гъбата Sclerotium bataticola, а втората - от нейната кoнидийнa форма Масrо­рhоminа phaseoli. Инфектираните растения се отс­кубват много лесно. Растения­та завяхват, а листата пожълтяват, изсъхват, покриват се с чер­ни точици и остават пpикpeпeни към стъблата. При това заболяване загубата на зърно може да достигне около 77%.
• Пригор по стъблата и бобовете. Причинител на забо­ляването е гъбата Diaporthe phaseolorum var. sojae. Най-­често признаците се срещат по стъблата, разклоненията, листните дръжки, бобовете и семена­та. Инфекти­раните семена са силно напукани, сбръчкани и почти винаги покрити частично или изцяло с бял ми­цел. Загубите на зърно достигат дo 24%.
• Рак по стъблата. Причиня­ва се от гъбата Diaporthe phaseolo­rum var. caulivora. Загубите на зърно може да достигнат дo 50%, когато растенията се инфекти­рат в началото на вегетационния период. Около местата на захва­щането или около коленцата се забелязват малки червеникаво-ка­фяви елипсовидни петънца. Те бързо се увеличават, като обра­зуват леко потънали от червеникаво-кафяви до черни петна, достигащи големина от 3 до 11 cm.
• Мана. Причинител на заболяването е гъ­бата Peronospora manjurica. Тя се развива най-добре при висока влажност и при наличие на температури от 20 до 22°С. Причинява обезлистване на растенията, понижава качеството и размерите на семе­ната и може да намали добивите от зърно с 8-10%.

Заболявания причинени от бактерии:

• Бактериоза или Бактериен пригор. Причинява се от бактерията Pseudomonas syringae pv. glycinea. Топлото и влажно време са най-благоприятните условия за нейното развитие. При силно нападение понижава значително добивите. Напада цялото растение – листа, стъбло и чушки. По семеделите и листата образува воднисти светлокафяви и ъгловати петна, които по-късно потъмняват и се сливат. Често местата на петната се разкъсват. По чушките петната са мазни и кафяви. Презимува в соевите семена и растителните остатъци.
• Бактерийна пустула. Боле­стта се проявява в райони с високи температури и чести преваляванията от дъжд. Растенията се обезлистват, семената остават дребни, нeдoизхранени, добивите значително на­маляват. По нападнатите бобо­ве се образуват червеникаво-кафя­ви, леко издигнати над околната тъкан петна.

Заболявания причинени от вируси:

• Мозайка. Причинява се от соевия вирус Soybean mosaic virus (SMV). Среща се често по листата на соята. Болните листа имат светли и тъмни петна, деформират се и се набръчкват. Болните растения изостават в растежа и развитието си, като заболелите в по-ранен стадий намаляват силно добива си. Вирусът се пренася с болните семена и чрез листните въшки.

Неприятели:

• Бобов молец (Etiella zinckenella Treitschke, 1832). Освен соята този молец напада още и граха, фия, лупината и др. Гъсеницата поврежда зърната, като ги нагризва отвън обезформя ги и ги прави негодни за посев. Възрастното насекомо е дребна нощна пеперуда. Дава две поколения – през юни и през август. Женската снася по чушките до 250 яйца, от които гъсениците се излюпват през лятото за 4–12 дни, а през есента – за 15–20 дни. От този неприятел страдат най-много късните посеви и късните сортове.
• Черна бобова листна въшка (Aphis fabae)
• Прасковена листна въшка (Myzodes persicae)
• Люцернова нощенка (Chloridea maritima)
• Паяжинообразуващи акари (сем. Tetranychidae)
• Ливадна пеперуда (Loxostege sticticalis)

Плевели:

• Обикновен щир (Amaranthus retroflexus)
• Бяла куча лобода (Chenopodium album)
• Черно куче грозде (Solanum nigrum)
• Татул (Datura stramonium)
• Полски синап (Sinapis arvensis)
• Лападоволистно пипериче (Poligonum lapathifolium)
• Тученица (Portulaca oleracea)
• Лубеничник (Hibiscus trionum)
• Свиница (Xanthium strumarium)
• Просфорник (Abutilon avicennae)
• Кокошо просо (Echinochloa crus galli)
• Сива кощрява (Setaria glauca)
• Зелена кощрява (Setaria viridis)
• Повитица (Convolvulus arvensis)
• Паламида (Cirsium arvense)
• Балур (Sorghum halepense)

История

Родината ѝ е Китай, а в Европа тя става известна едва към края на 18 век.

Химичен състав на семената

Съдържат най-различни хранителни вещества — белтъчини, мазнини, скорбяла, витамини.

Стопанско значение

От семената може да се получат заместители на кафето и шоколада, на месото и хляба. От соята се произвеждат тестени изделия, соево мляко, тофу (соево сирене). Маслото, което се получава от соевите семена, се използва за производство на лакове, бои и сапуни.

Соевите зърна са отличен фураж за селскостопанските животни.

Литература

• Фудулов, Димитър и др. Едногодишни бобови фуражни култури. Варна, ДИ, 1963, 149 с.

Външни препратки

• „Опитна станция по соята – Павликени” ДП, посетен на 13.08.2010 <http://soystation.eu/>
• Отглеждане на соя. // agrosaveti.com, посетен на 12.08.2010 <http://agrosaveti.com/agro/otglejdane/450-soia-rastej-razvitie.html>