Соя

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Соя
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Magnoliopsida Двусемеделни разред: Fabales семейство: Fabaceae Бобови род: Glycine вид: G. max Соя

Соята (Glycine max) е растение от семейство Бобови.

Родината ѝ е Китай, а в Европа тя става известна едва към края на 18 век.

Стеблото ѝ е много по-грубо от това на повечето растения от семейство Бобови и е покрито с корави ръждиви или белезникави власинки. Листата ѝ са триделни също като на фасула. Цветовете на соята приличат на малки бели или пъстровиолетови пеперудки, накацали по няколко върху окосмени дръжки.

Когато прецъфтят, от тях се развиват дълги до 5 см шушулки, също покрити с власинки. В тях са скрити семената на соята. По форма те са като малки яйцевидни или лещовидни топчета, а на цвят — светложълти, канеленокафяви, зелени, черни, червени или пъстри.

Съдържат най-различни хранителни вещества — белтъчини, мазнини, скорбяла, витамини. От семената може да се получат заместители на кафето и шоколада, на месото и хляба. От соята се произвеждат тестени изделия, соево мляко, тофу (соево сирене). Маслото, което се получава от соевите семена, се използва за производство на лакове, бои и сапуни.

Соевите зърна са отличен фураж за селскостопанските животни.

[редактиране] Външни препратки

• Соевите продукти – за и против, dieti.gbg.bg
• Отглеждане на соя