Възнесение Господне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Спасовден)

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Иисус Христос според поверието се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението и винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Имен ден е за Спас и Стас.

Есхатология[редактиране | редактиране на кода]

Възнесението на Христос

Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се чества на 40-ия ден след Великден.

Според свидетелствата в Евангелията, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

В народните вярвания нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар.

Дати на Възнесение Господне[редактиране | редактиране на кода]

Поради факта, че Великден е подвижен празник, свързаните с него Възнесение Господне и Петдесетница се падат на различни дати всяка година. През следващите години празникът ще се случи на следните дати:

Възнесение Господне 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2021 2022 2023
Православен 1 юни 17 май 5 юни 28 май 13 май 2 юни 24 май 10 юни 2 юни 25 май
Католически 25 май 1 май 21 май 17 май 13 май 26 май 18 май

Елеонският хълм[редактиране | редактиране на кода]

Едикулата на Възнесението
Близък план на Скалата на Възнесението вътре в параклиса на Възнесението

Традиционното място на изкачването е Елеонският хълм („Маслиновият хълм“), на който се намира село Витания. Преди покръстването на Константин Велики през 312 г. сл. Хр., ранните християни почитат възнесението на Христос в пещера на планината, а до 384 г. възнесението бива почитано на сегашното място, нагоре от пещерата[1].

Около 390 г. богата римлянка на име Поймениа финансира изграждането на оригиналната църква, наречена „Базилика Елеона“ (elaion на гръцки означава „маслинова градина“, от elaia „маслиново дърво“ и има често споменато сходство с eleos, което означава „милост“ "). Тази църква е разрушена от сасанидските перси през 614 г. Впоследствие е възстановена, разрушена и възстановена отново от кръстоносците. Тази последна църква по-късно е разрушена от мюсюлманите, оставяйки само осмоъгълен мартириум с размери 12 × 12 метра, която остава до днес[2].

Мястото в крайна сметка е придобито от двама емисари на Саладин през 1198 г. и оттогава остава във владение на ислямския вакъф на Йерусалим. Руската православна църква също поддържа манастир на Възнесението на върха на Елеонската планина.

Те ти, булка, Спасовден![редактиране | редактиране на кода]

„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз, широко разпространен от българския фолклор.[3] Изразът се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.[4]

Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав.[5]

Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца, трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден, се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото невинаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасовден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“. Тоест днес може.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Murphy-O'Connor, Jerome (2008). The Holy Land: An Oxford Archaeological Guide from Earliest Times to 1700. OUP Oxford. ISBN 978-0-19-164766-6.
  2. "The Christ Church Angelus". archive.constantcontact.com.
  3. Днес е Възнесение Господне[неработеща препратка]
  4. Те ти, булка, Спасовден!
  5. Днес е Спасовден. Те ти, булка… Имало и срамен фолклор