Спасяване на Чесна 188 в Тихия океан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Чесна 188“, подобен на спасения

На 22 декември 1978 година самолет „Чесна“, модел 188, пилотиран от Джей Прочноу, се загубва над Тихия океан.

Единственият самолет наоколо, който имал възможността да окаже съдействие, бил пътническият DC-10 на Новозеландските авиолинии. След няколкочасово търсене, екипът на Новозеландските авиолинии успява да открие загубилия се „Чесна 188“ и да помогне за неговото приземяване на остров Норфолк.

Първият ден[редактиране | edit source]

На 21 декември 1978 г. Джей Прочноу, оттеглил се от Военноморския флот на САЩ опитен пилот, имал задачата да достави „Чесна 188“ от Съединените щати в Австралия. В друг самолет, също модел 188, го съпътствал негов колега. Дългото „пътешествие“ по план трябвало да премине през 4 етапа. Сутринта на 21-ви и двамата излетели от летище Паго Паго. Съпътникът на Джей не излетял успешно и претърпял катастрофа, но за щастие се отървал без сериозни наранявания. Все пак Прочноу решил да се приземи, за да помогне на колегата си, а на другия ден заминал за о-в Норфолк.

На другия ден[редактиране | edit source]

Мислейки, че вече е достигнал крайната цел, той така и не успял да намери острова и уведомил Окландския център за контрол на въздушния трафик за станалото.

Не се отказал да търси о. Норфолк, но по-късно разбрал, че не функционира бордовият радиолокационен пеленгатор. Площта на Тихия океан e около 168 милиона км², което означава, че може да е бил навсякъде. Отново информирал Окландския център, но този път обявил аварийна ситуация. Единственият в близост до селскостопанския „Чесна“ бил DC-10 (полет 103), пътуващ от Фиджи към Окланд. На борда му имало 88 души. Капитанът бил Гордън Вет, полетен инженер — Гордън Брукс, а първи офицер — Артур Дови. Вет знаел, че ако не се опитат да помогнат, Прочноу почти сигурно ще загине. Освен че Г. Вет бил навигатор, имало и пътник с навигаторски умения, доброволец да помогне — Малкъм Фортсит. DC-10 не разполагал с радар, което автоматично означавало, че ще трябва да потърсят друг начин.

Гордън Вет се възползвал от залязващото слънце, за да открие местоположението на „Чесна 188“. По-късно осъществили контакт чрез високочестотен радиопредавател (VHF), който имал обхват 200 морски мили (около 370 км). Екипажът решил самолетът да изпусне диря, за да може Прочноу да го забележи, но това отпаднало като вариант поради лошите метеорологични условия. Брукс пък се досетил, че изпускането на диря може да стане възможно чрез „изхвърлянето“ на гориво. Имайки предвид, че търсенето ставало все по-безнадеждно, а възможностите – пред изчерпване, решили да го направят. Вече станало късно и тъмно, Джей Прочноу не забелязал дирята. Вет помолил всички пътници да гледат през прозорците, а малка група поканил в самолетната кабина.

Ставало още по-тъмно и именно точно това била причината Прочноу да обмисли „приводняване“, но капитанът на големия самолет не се отказал. Екипът на DC-10 отново решил да се опита да определи координатите на „188“, този път - възползвайки се от точния момент на залез. Друг вид търсене пък изисквало Джей Прочноу да се върти в кръг, преминавайки във и извън VHF обхвата – това отнело около 1 час. Минути по-късно включили т. нар. „стробо-светлини“. Любопитен факт е, че Джей съобщава, че ги е видял, но всъщност това били светлините на нефтената платформа Пенрод, теглена от Нова Зеландия към Сингапур. Това дало представа за координатите на малкия „Чесна“ и екипажът на DC-10 установил точните си преценки.

На селскостопанския самолет не останало много гориво, но достатъчно, за да бъде приземен на о. Норфолк. След продължилия 23 часа и 5 мин. презокеански полет пилотът Джей Прочноу успешно приземява своя самолет на Норфолкското летище.

Събития след инцидента[редактиране | edit source]

Екипът на DC-10 е награден от тогавашната самолетна компания „МакДонъл Дъглас“ със сертификат за "най-високите стандарти на съчувстие, преценка и професионализъм".

Гордън Брукс загива в полет 901 на Новозеландските авиолинии, където бил полетен инженер. Олуин Гордън Вет издава книга, описваща катастрофата на връх Еребус на 28 ноември 1979 г., отнела живота на 257 души, сред които е именно Брукс.

Филм за инцидента[редактиране | edit source]

Инцидентът е драматизиран през 1993 г. в американския филм „Милосърдна мисия: Спасението на полет 771“. В главните роли са Скот Бакула в ролята на Джей и Робърт Лоджия в ролята на Гордън Вет.

Има няколко разлики между действителния случай и филма:

  • Фамилното име на Джей е Паркинс, а не Прочноу. Копилотът на Вет е Ръс Ман, а полетният инженер - Уорън Банкс, който се явява и втори навигатор (вместо Малкъм Фортсит).
  • Джей напуска Паго Паго минути след неуспешното излитане на неговия колега, докато в действителност Прочноу заминава на другия ден.
  • Самолетът на Новозеландските авиолинии е „Боинг 767“, вместо DC-10, а интериорът е на „Боинг 747“.
  • Филмът не включва появата на нефтената платформа, а пасажерите забелязват самолета „Чесна“.
  • Джей следва еърлайнера до Окланд, а не до остров Норфолк.
  • Добавена е дъждовна буря, а горивото е на свършване, за да бъде подсилен драматичният ефект.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:Спасяване на Чесна 188 в Тихия океан
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cessna 188 Pacific rescue“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.