Спас Харизанов
| Спас Харизанов | |
| български просветен деец и общественик | |
 Спас и съпругата му Фикия, родом от Разлог | |
| Роден |
1842 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1900 г.
|
| Спас Харизанов в Общомедия | |
Спас Стойков Харизанов, известен и като Спас Влахли, е български възрожденец, просветен деец, общественик, борец за църковна независимост и съдия.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Влахи, край Кресна, Мелнишко. Баща му поп Стойко Харизанов е селски първенец, коджабашия и активен деец на Влахинската българска община. Сестра му Милка е омъжена за революционера Иван Сандански и е майка на войводата на ВМОРО Яне Сандански.
Учи в килийното училище в родното си село и в Банско при даскал Никола Попфилипов и в Солун при Стефан Салгънджиев. Подпомогнат финансово от местния родолюбец хаджи Георги Илиев и със съдействието на Найден Геров заминава да учи в Русия.[3] Но поради заболяване, скоро се завръща. През 1867 (или 1866[4]) година открива новобългарско училище в храма „Свети Архангел Михаил“ на село Кресна и учителства в него до 1874 година. В годините 1874 - 1876 е учител в Мелник.[5][6] По време на Руско-турска война (1877-1878) е преводач в руското управление в Горна Джумая. Участва в Кресненско-Разложкото въстание.
След погрома на въстанието се заселва в Дупница, където работи като адвокат. В 1880 година издава книжката „Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави“.[7] Иван Вазов пише в рецензията си за книгата:
| „ | Тази малка книжка съдържа подробно и поразително описание на мъките на македонските ни братя. Г. Харизанов заслужава благодарност, че се е потрудил да издигне публично гласът си за делото на Македония в едно време, когато въпросът за нейната участ е отритнат от чуждите и пренебрегнат от нас. Изложението е добро.[8] | “ |
Включва се активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за негов подпредседател.[9] Дълги години е член на Окръжния съд в Севлиево.
Синът му Иван Харизанов е известен политик, журналист, съдия, прокурор и лидер на партията „Звено“. Другият му син Любомир Харизанов е публицист. Негов внук от дъщеря му Веса е известният писател Димитър Димов.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Харизановъ, С. С. Македония. Що става въ Македония съ българитѣ и какво трѣба да се прави. София, Печатница на „Български гласъ“, 1880.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Харизан Джорлов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойко Харизанов (окоол 1820 - около 1890) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Сандански (1831 - 1907) | Милка Харизанова | Спас Харизанов (1842 - около 1900) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Яне Сандански (1872 - 1915) | Любомир Харизанов (1883 - 1927) | Иван Харизанов (1885 - 1947) | Екатерина Ненчева (1885 - 1920) | Веса Димова | Тодор Димов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славка Харизанова (1907 - 1962) | Петър Тасев (1896 - 1984) | Димитър Димов (1909 - 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Калина Тасева (1927 - 2022) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 375.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.73.
- ↑ Исторически преглед, том 34, Българско историческо дружество, Институт за история, БАН, София, 1978, стр. 83.
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 257.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 129.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 678.
- ↑ Харизанов, С. С. Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави, печатница на „Българский глас“, София, 1880, 24 страници.
- ↑ Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18, Български писател, София, 1957, стр. 371.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 19.
