Спас Харизанов
|
||||||||
Спас Стойков Харизанов, известен и като Спас Влахли, е български възрожденец, просветен деец, общественик, борец за църковна независимост и съдия.[1][2]
[редактиране] Биография
Роден е в село Влахи, край Кресна, Мелнишко. Баща му поп Стойко Харизанов е селски първенец, коджабашия и активен деец на Влахинската българска община. Сестра му Милка е омъжена за революционера Иван Сандански и е майка на войводата на ВМОРО Яне Сандански.
Учи в килийното училище в родното си село и в Банско при даскал Никола Попфилипов. Подпомогнат финансово от местния родолюбец хаджи Георги Илиев и със съдействието на Найден Геров заминава да учи в Русия.[3] Но поради заболяване, скоро се завръща. През 1867 година открива новобългарско училище в село Кресна и учителства в него до 1874 година. В годините 1874 - 1876 е учител в Мелник.[4] По време на Руско-турска война (1877-1878) е преводач в руското управление в Горна Джумая. Участва в Кресненско-Разложкото въстание.
След погрома на въстанието се заселва в Дупница, където работи като адвокат. През 1895 година е сред учредителите и на Македоно-одринско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за негов подпредседател.[5] Дълги години е член на Окръжния съд в Севлиево.
Синът му Иван Харизанов е известен политик, журналист, съдия, прокурор и лидер на партията „Звено“. Негов внук от дъщеря му Веса е известният писател Димитър Димов.
[редактиране] Бележки
- ↑ Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.375.
- ↑ Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр.73.
- ↑ Исторически преглед, том 34, Българско историческо дружество, Институт за история, БАН, София, 1978, стр. 83.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 129.
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 19.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
