Спахия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гравюра на спахия от XVI век

Спахия или сипах (на османски турски: سپاهی) е конник във феодалната войска на Османската империя.

Спахиите били кавалерията на османската армия. От сформирането на еничарския корпус в Одрин, до средата на 18 век, спахиите редом с еничарите били основни бойни формирования в османската армия.

Срещу службата си владеел лен (от където получава част от феодалния наем) и бил длъжен да предоставя определен брой въоръжени войници. Живеещите в столицата получавали заплата и били част от султанската гвардия. Обикновено след завладяване на нови територии, султанът възнаграждавал войниците с парчета земя. Обаче те можели да ги управляват, само ако участват редовно във военните походи. Един спахия не може да предаде земята си по наследство.

Основно от българските земи били набирани спахиите, а най-многобройни били тези от Кюстендилския санджак. Спахийският корпус от "Константиновата земя" бил близо 4,5 пъти по-многоброен от този от Видинския санджак в средата на 15 век и около 3 пъти по-многолюден в началото на 17 век.

Същите съотношения са установени за спахиите от Константиновата земя и спрямо Санджаците Никопол, Крушевац, Вучитрън и Призрен.

Източници[редактиране | edit source]