Спина бифида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Спина бифида (на латински Spina bifida - буквално „раздвоен гръбначен стълб“) е вроден дефект, който се състои в непълно изграждане на гръбнака (по точно на невралната тръба) по време на бременността. Като резултат детето се ражда инвалидпарализа на долните крайници) или умира от инфекция скоро след раждането — в зависимост от това доколко е засегнат гръбначният стълб.

За да се намали от вродени дефекти на невралната тръба, на жените в детеродна възраст се препоръчва да приемат редовно витамин B9 (фолиева киселина), особено в най-ранните етапи на бременността. При непланирана бременност обаче майката не знае за състоянието си и не приема витамин B9, което затруднява превенцията на спина бифида.


Описание[редактиране | edit source]

Гръбначният стълб се състои от прешлени, които отгоре-надолу се разделят на: шийни, гръдни, поясни, кръстцови и опашни. Кръстцовите и опашните прешлени са срастнали помежду си и образуват кръстцова и опашна кост.

Спина бифида е аномалия на гръбначния стълб — разцепване на един или няколко съседни прешленни пръстени. Нормално прешлените затварят в прешленен пръстенов канал гръбначният мозък. При спина бифида при един или няколко съседни прешленни пръстени съществува разцепване, като през образуваната цепнатина достига до кожата обвивката на гръбначния мозък. Често настъпва инфекция.

Спина бифида се локализира в областта на поясните, кръстцовите и опашните прешленни пръстени. При по-голяма спина бифида съществуват инконтиненция на урината и изпражненията, парализа на долните крайници. Обикновено кожата над спината е окосмена. Болните с леко изразено разцепване на прешленен пръстен нямат доловими оплаквания и аномалията се открива случайно при рентгеново изследване по друг повод.

Когато заболяването е по-леко, лечението на спина бифида е оперативно. Успешната операция отстранява аномалията, възстановява целостта на засегнатите прешлени и предпазва от тежки усложнения.

Разпространение[редактиране | edit source]

Спина бифида е сред най-често срещаните вродени дефекти при новородените, водещ до перманентна инвалидизация или смърт. Всички жени, способни да забременеят, рискуват да имат дете, родено със спина бифида. Няма доказани данни, заболяването спина бифида да е генетично обусловено.

Спина бифида засяга приблизително 2 от всеки 1 000 новородени в Съединените щати (за България все още няма обобщени такива данни). Фолиевата киселина, консумирана ежедневно, може да предотврати между 50% и 75% от случаите на спина бифида. За нещастие, голям процент от българските жени не знаят, че фолиевата киселина може да предотвратява много от тези вродени дефекти, и 70 процента от жените не приемат всекидневно препоръчаното (и в някои случаи – предписаното им) ниво на фолиева киселина.

Според Световната здравна организация, 70 000 новородени и 200 000 бремености са засегнати всяка година от спина бифида. В България се диагностицира по национална програма, утвърдена с решение 735 на МС от 10.10.2000 г. и финансирана от бюджета. Доказано засегнатите бременности се прекъсват. При допуснати раждания със спина бифида се правят консилиуми от специалисти в областта, които преценяват тежестта на малформацията и има ли смисъл да бъде оперирана. Леките случаи подлежат на (често успешни) неврологични операции. При тежките случаи обикновено се стига до летален изход вследствие на тежка вторична инфекция на откритата част на гръбначния мозък. Оцелелите с тежка форма на малформацията спина бифида водят труден живот с множество усложнения — за тях и за семействата им. Обикновено тези случаи остават завинаги в някой от домовете за деца с тежки увреждания.

Засегнатите от спина бифида деца в България, вкл. прекъснатите по тази причина бременности, по неофициални данни (по мнения на лекари в здравните форуми) са 1 - 2 до 12 промила от всички желани бременности, които за миналата година в България са 70 000. При усреднени стойности за страната от 3 - 4 промила, това прави 250 до 1 000 деца на година. Една бъдеща работеща програма за превенция би спасила до 70% от тези деца и те биха могли да бъдат родени здрави.

Предпазни мерки[редактиране | edit source]

От 1 до 28 ден на бременността се затваря гръбначният стълб. Затова преди всичко е от изключително значение фолиевата киселина да се пие през първите 28 дена. Доказано е, че приемането 2 – 3 месеца преди забременяване и през първите 3 месеца на бременността на 0,4 милиграма дневно фолиева киселина намаляват със 70% случаите на дефекти на невралната тръба. При бременни, които са имали вече дете с дефект на невралната тръба се препоръчват 10 пъти по-висока доза - 4 милиграма дневно.

Вече повече от 20 години е известно, че при даването на фолиева киселина по 0,4 милиграма дневно на жените, при 70 % не се появяват дефекти на невралната тръба. И във всички страни, в които има генетични програми, жените, които искат да забременеят се съветват ежедневно да пият фолиева киселина. В България тази практика тепърва си пробива път.

Спина бифида е втората по-честота малформация, с която се раждат бебета у нас. Заболяването не е наследствено и може да се появи при всяка жена в детеродна възраст. Проблемът е в това, че при тези аномалии се засяга тежко гръбначния стълб. Става въпрос за незатваряне на прешлените — един, два или повече, което е съвместимо за живот, но инвалидизира човек. Такива деца имат различни неврологични отклонения. Една част от тях се оперират — успешно или не.

Фолиевата киселина е витамин от група В, за който е известно, че е използван в периода преди забременяването и в първите три месеца от бременността, намалява риска от раждане на деца с дефекти на невралната тръба. Това е една от най-честите аномалии. По честота те са на второ място след дефектите на сърдечно-съдовата система. Този дефект е един от малкото, при които има възможност за профилактика, която разбира се, за да е ефективна трябва да започне минимум месец преди жената да планира забременяване. За съжаление те чуват когато вече са бременни или са имали дете с такава диагноза.

Когато лекарите диагностицират с ехограф спина бифида в четвъртия месец от бременността, вече е твърде късно. Тогава като единствен изход специалистите препоръчат аборт. В Канада и някои европейски страни, за да получават жените необходимото количество фолиевата киселина, витаминът се добавя в хранителни продукти. В някои страни се правят опити за добавяне на фолиева киселина в хранителни продукти, но досега не е ясна ползата от това. В България има подобни програми за други заболявания — солта се обогатява с йод срещу гуша, млякото с флуор за зъбите и с витамин Д за рахит.

Най-важният период от развитието на бебето са първите 12 седмици, когато много жени дори не знаят, че са бременни. Важно е жената в този период да получава достатъчно витамини, пълноценна храна, да има минимални натоварвания и стрес.

Спина бифида и аненцефалия (дефекти на невралната тръба — гръбначен и главен мозък) са един от малкото примери за успешна първична профилактика на вродени аномалии. Дефектите на невралната тръба се срещат около 2 на 1000 новородени. Рискът за повторение е около 2%. Причината за дефектите са мутации в множество гени в съчетания на едно или няколко условия на околната среда.

Дефектите на невралната тръба се откриват успешно чрез вторична профилактика. За съжаление те заемат второ място по честота на малформации, с които се раждат бебета в България. Спина бифида е едно от тези генетични заболявания, което може да се появи при всяка бъдеща майка. Но това е и едно от малкото увреждания, които могат да бъдат избегнати.