Спиро Джеров
| Спиро Джеров | |
| български революционер | |
 Портрет на Спиро Джеров | |
| Роден |
1834 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Спиро Иванов Джеров, известен като Македонски, е български революционер, участник в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Спиро Джеров е роден в град Битоля, Македония около 1834 – 1836 година. Принадлежи към голям род. Внук е на обесения от турците водач на въстанието в Битолско в 1822 година Спиридон Джеров и брат на генерал Климент Джеров. Учи в гръцко училище, а по-късно пътува до Цариград, Смирна, Египет. В 1862 година участва в гръцката конспирация за въстание в Битолско на Леонидас Вулгарис. След предателство на владиката Венедикт Пелагонийски, заверата е разкрита през май 1862 година, Джеров е заловен и лежи в затвор до декември 1866 година.
След като излиза от затвора, заедно със Стоян Везенков се опитва да организира антитурско движение в Крушевско. Участва в Критското въстание (1866 – 1869). През 1867 година се включва във Втората българска легия в Белград. След разпускането ѝ се включва в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, в която е назначен за член на военния съвет. Загива вероятно в последното сражение на четата на 18 юли 1868 година на връх Бузлуджа.
Спиро Джеров е братовчед на революционера и деец на ВМОРО Лука Джеров.[1][2][3]
Журналистът Петър Карчев, живял в Русе и познавал добре Никола Обретенов, предава разказа на Обретенов за Джеров:
| „ | Такъв един, близък до сърцето му образ беше тоя на Спиро Джеров от Битоля. Според характеристиката на Обретенов Джеров бил мълчалив, но безгранично безстрашен младеж, безумно предан на Караджата. Известен бил между хъшовете като Македонски. Безкрайно честен като човек, той бил готов в името на делото и по заповед на Караджата да извърши и престъпление. Готовността му да се самопожертвува, за да помогне на изпадналия в беда другар, му е създавала всеобща обич.[4] | “ |
Любен Каравелов възпява подвизите на Спиро Джеров в песен:
| „ | Я не плачи, я не тъжи Горо льо зелена |
“ |
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Спиридон Джеров (? – 1822) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Григор Джеров | Иван Джеров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Джорджев (1840 – ?) | Лука Джеров (1869 – 1948) | Никола Джеров (1892 – 1975) | Михаил Джеров | Спиро Джеров (1835 – 1868) | Климент Джеров (1867 – 1916) | Аница Панова | Димитър Джеров | Евтим Джеров (1873 – 1918) | Славка Джерова (ок. 1880 – 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благой Русев | Люба Русева | Асен Джеров (1897 – 1954) | Недялка Карагьозова | Елена Палазова (1902 – 1977) | Иван А. Палазов (1892 – 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Русева (р. 1943) | Александър Джеров (р. 1929) | Димитър Джеров (1934 – 2020) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Асен Джеров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
- ↑ Куманов. Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, Тинапрес, 1993, стр. 86.
- ↑ Записки на Христо Н. Македонски (1852 – 1877)
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 633.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 71.
