Списък на българските православни светци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Това е списък на българските светци, почитани от Българската православна църква.

Групово мъченичество[редактиране | edit source]

  • Паметта на тези които за които не е указан ден се чества на Всички български светии, подвижен втората неделя след Петдесетница, или на датата на мъченичеството им.
  • 15 Tивериополски (Струмишки) свещеномъченици 26 ноември, 28 ноември, разтерзани от римляните в † 362 г., Всички те били свещеници и намерили смъртта си в Тивериопол (Струмица) , по време на гоне­нията, предприети от им­ператор Юлиан Отстъп­ник.Били погребани в ка­менни саркофази, но след време античният Тиверио­пол бил разрушен, а гробо­вете на мъчениците - за­бравени. След покръстването на България св. княз Борис-Михаил наредил да се издирят светите им мощи и да се положат в строя­щия се тогава съборен храм на р. Брегалница. След ос­манското нашествие хра­мът бил разрушен и мощите отново потънали в земята. В Струмица обаче останал споменът за свещеномъчениците, чиято памет християните продължавали да честват.
  • 26 Зографски (Светогорски) мъченици 10 октомври, 9 март* ( † 10 октомври), разтерзани от латините изгрорени заедно с българския манастир на Зограф на Атон † 1274 или 1284 г.
  • 37 Пловдивски мъченици 37 мъже християни и изповедници на вярата, пострадали заради Христовото име приимп. Диоклетиан в 304 г. заедно с други двама пловдивски мъченици св. Севериан и Мемнос.честват се на 20 август.
  • Ардинските мъченици, мъченици, изкланите за вярата си в Христа българи при потурчването на село Арда (дн. Малка Арда) и околните селища.
  • Ардинските новомъченици, деца мъченици, мъченици, 204 деца християнчета изклани от турски аскер на † 25 септември 1913г. в Армаганската долина, Ятаджик и в околността при брега на р. Арда до днешния град Маджарово с други около 8 000 жени и възрастни също изклани там и още други към 10 000 бежанци българи християни избити от 23 септември до 4 октомври при Фере, Аврен и по над 100 км от Дедеагач до бродовете на р. Арда от аскера и башибозука.
  • Баташки мъченици, 17 май ( † 1876 г., Батак) 5000 българи християни изклани от агарянския поробител.
  • Върбовски мъченички, жени-мъченици, Смолянското село Върбово е заселено към 1720 г. от българи от Източни Родопи бягащи от потурчванията. Около 10 октомври 1878г. башибозук окъм Брезе напада и се разправя със селото. За другото с. Върбово днес в община Чупрене Видинско се знае че заедно с манастиря е унищожавано от латини кръстоносци при папските походи към Ерусалим, и окончателно заличено при турското нашествие, с кланетата е свързано името Галатинска мъртвина и чак много по-късно мястото е заселено отново, веднага след преврата на 9 септември 1944г. комунистите довеждат и убиват няколко човека в църквата Св. Георги.
  • Деца мъченици, † мъченици
  • Забърдски мъченици от Човешките пещери, деца и жени мъченици, 15 август, живи изгорени от агарянския поробител
  • Ирин и другите мъченици жени-мъченици, сестрите Агапия, Хиония и Ирина от Аквилея, изгорени живи в Солун за вярата си в Христа при имп. Диоклетиан в 304г., честват се на 16 април.
  • Мъглижки мъченици мъченици, † 1623 г. след като султан Мехмед II изпраща да се събере кръвния данък (християнски деца за еничари) от този край турците отвеждат 8013 българчета, разрушават манастира Св. Никола и убиват игумена и трима монаси. В † 1785 г. кърджалиите ивзършват клане на българското християнско село Мъглиж, манастирът отново е плячкосан и изгорен.
  • Мъчениците от Гърнати Легендата разказва, че Гаази Сефетин заедно с еничери и друга войска заграждат селото в лятото на 1671. Хорото са изкарани на "Гулюмана кюприе"- мост който след това е разрушен над Мъзълска река. Мъжете от едната страна на моста, а жените и децата от другата. Пред мъжете били сложени чалми и тезбиси(броеници), а при жените-фереджета. Турчинът казал: "Който иска да се върне в къщата и двора си, жив и здрав,да си сложи чалмата на лавата и да приеме мюсюлманската вяра, ако ли не, главата ще му остане на дръвника". Сеймените и еничерите питали един по един nората, но никой не склонил. Като видял това, пашата се разбеснял:"Всички ви ще изколя, черквата ви ще изгоря,а къщите ви дувар по дувар ще събарям, докато не се срутят и тиклите не ги покрият". Османците подпалили черквата в селото, не могли да открият попа, който побягнал в посока към Кърджалийско. Туурците тръгнали подире му. и в месността Калайджитско хванали mопа, където на място го разсекли. Хиляда били изклани, а останалите потурчени. Дни наред Мъзълска река кървава текла от хвърлени в нея заклани християни несклонили да предадът майчината вяра си. Мястото днес, гърнатци го наричат "Курбанище".
  • Мъчениците от Кокалица мъченици, при нашествията на турските орди в Родопа планина в XVI-XVII в. след тежки кървави битки българите пазещи вярата си се събират в местността Кокалица при едноименния днес връх (1698м) където става последната сеч, планината се застлала с трупове на убити турци и българи. Това е последното голямо сражение след което дошло масовото потурчване. Населението на селата Гела и Пергамун не отстъпило от Христа и е изклано в местността, наречена по тази причина Кокалица. Никой не се спасил. Поганците недопуснали съсечените да бъдат погребани. Костите се белеели там 3 години. Едва по-късно тук се заселили българи от Беломорска Тракия.
  • Мъчениците от Златоград, Смилян и Арда - приели християнството в 1912г. бивши мюсулмани, убити при реислямизацията в † 1913-4г. защото държели на Христа и отказали мохамедовета вяра - трима в Златоград, двамата братя Хакьови - Борис Родопски († 12 юли 1913, Златоград) и Серафим Родопски (†18 юли 1913г., Кърджали) и още един българин с неизвестно име; двама в Смилян - Христо и жена му, заклани отсреща моста; една жена от Арда, покръстена Стана, удавена от мохамеданите във воденичния яз.
  • Мъчениците от Озобия по времето на императорите Максимиан и Диоклециан (286-305) . в Озобия край Дуросторум били измъчвани и обезглавени заради вярата си Максим, Квинтилиан и Дадас.
  • Мъчениците от Цирикова църква, Свети Дух (Петдесетница) 51-ият ден след Възкресени Христово, изклани от агарянския поробител
  • Трима мъченици Марцианополски мъченици Св. Теодот, св. Асклепиод(Асклепиода) и Св. Максим, по време на император Галерии Максимилиан (305-311 г.) са заловени, обвинени, че са християни и осъдени в Марцианопол. От там тримата са закарани в Адрианопол, където са измъчвани в театъра на града и после по пътя за Филипопол на 30 мили от административния център край Saltus, са осъдени на смърт и обезглавени.
  • Новоселски мъченици, 9 май († 1876 г., Ново село, дн. Априлци), разтерзани от агарянския поробител
  • Оряховските мъченици мъченици
  • Павелски мъченици мъченици
  • Перущенски мъченички жени-мъченици
  • Райковски мъченици мъченици, в Райково на † 9 май 1633г. турците убиват заради християнската му вяра момъка Милян Смилянов. На † 8 юли 1720, пак в Райково заради твърдата си християнска вяра по заповед на приближения на султана анадолски турчин Селим ходжа от агаряните са изклани 200 българи християни включително първенците на селото: Атанас Котковски, Бечо Станчев, Върбан Итински, Гитю Иванов, Драгню Трицинов, Ено Митев, Жеко Чернев, Ангел Митрев, Бико Русински, Видю Чернобрестов, Горан Станчовски, Дечо Марински, Еню Сурото, Желязко Ковача, Згуран Вълчовски, Иван Димов, Колю Сурчовски, Лазар Кривошиев, Милуш Милкин, Найден Иванов, Петко Гърчето, Петър Русинов, Згуран Найденов, Иван Киселски, Куртю Кавален, Лазар Райчев, Митю Муховски, Насо Милянов, Пею Широкалски, Аргир Главчев, Белю Белювски, Васил Руменски, Гроздан Станчев, Дойчин Долчинковски, Еню Куковски, Живко Гребенаров, Иван Кацарски, Кръстю Рубинов, Личо Грибачев, Милян Глуховски, Никола Кацаров, Пачо Костенски, Първан Михов, Пею Дармона, Запрян Шубарски, Златю Вапцаров, Златю Солтоквата, Илия Ружински, Колю Сребрин, Личо Чернозмиев, Манол Върбанов, Найден Палишумов, Наум Павлов, Пею Чернев, Паскал Гондьовски, Петър Мечет, Петко Чиповски, Ралю Лещовски, Радул Ничев, Страхил Нигенски, Стойко Пуздрев, Стоил Горанов, Таню Висински, Ташо Косилски, Филю Кременаров, Митю Грудински, Митрю Гущера, Цветко Стоилов, Цветко Киселов, Янко Четроков, Яню Гогомешки, Каню Канювски, Цветко Рибаров, Кирю Цинигеря, Хубен Храсковски, Хубен Буковски, Милион Драпилов, Христо Рошавски, Сево Грудевски, Стоимен Марудин, Стайко Орешенски, Руско Дичев, Русин Марински, Руско Казалийски, Ручен Сивковски, Руско Смилянов, Раю Райчев, Витан Дойчинов, Вълчо Бойчев, Вълчо Гайганарски, Илко Витанов, Таню Вълчев, Велко Шипковски, Ваню Христев, Гего Робовски, Колю Киселов, Гочо Проданов, Гего Робински, Грудю Яребицата, Горан Герджиковски, Гитю Косовски, Димо Чокински, Добрик Биковски, Димитър Дупевски, Дечо Руменовски, Белю Плевенов, Апостол Дренката, Колю Зайчето, Дорю Беровски, Дечо Тинкин, Дойчин Зеленов, Григор Куцовски, в деня на клането над райковските първенци е обесен в местността "Поляне", енорийският свещеник от с. Езерово, йеромонах Варлаам Светогорски.
  • Свети мъченици Илия и Димитър Чинтуловски от с. Юрта сега Гавраилово, Сливенско неприели да се поутурчат, измъчвани и заклани от турците, около † 1400 г., честват се на 2 август[1].
  • Стагозагорски и загорски мъченици изклани от османския поробител от † 19 до 21 юли 1877 са 14 500 българи в Стара Загора, а с околните селища над 26 000 мъченици на християнската вяра, съсечени са заради това, че са българи християни. На † 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево 2000 мъченици. На † 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско. На † 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора. На † 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия. В † август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук са избити не по-малко от 600 българи. В † 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. В † 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер, избити са поголовно всички мъже и младежи. В † 1877-1878г. турците извършват палежи, погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи християни.
  • Мъчениците от Сафтъще мъченици, в село Сафтъще, Рупчоско (сега село Студенец, Смолянско). Някои били насилствено помохамеданчени.Като видели опасността, някои от селяните избягали и се укрили. Селото било претърсено и намерените били убити, понеже не давали вярата си.
  • Софийски мъченици мъченици, избитите мъченически от турците през робството християни в София; 8 канонизирани: Свети мъченик Георги Софийски Стари, чества се на 26 март; Свети свещеномъченик Георги Софийски Нови, чества се на 11 февруари; Свети мъченик Георги Софийски Най-нови, чества се на 26 май; Свети мъченик Константин Софийски, чества се на 21 май; Свети великомъченик Николай Нови Софийски, чества се на 17 май; Свети свещеномъченик Симеон Самоковски и Софийски, чества се на 26 май; Свети преподобни Софроний Софийски, чества се на 28 май; Свети свещеномъченик Терапонтий Софийски, чества се на 27 май; неканонизирани: цар Иван Асен IV (цар Ясен, бан Янко) † 1349г., цар Михаил IV Асен  † 1355г., цар Иван Асен V † 1388,  войводата Радич †1454г.; Васил Левски † 19 февруари 1873г., участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев обесени от турците на Лъвов мост в † 1876г., обесените от турците 4 софийски книжари: Никола Крушкин Чолака † 15 ноември 1877г., хаджи Стоян Табаков книжаря  † 15 ноември 1877г. , Георги Стоицев † 15 ноември 1877г., Кирил Геошев † 15 ноември 1877г.  и  другите многочислени българи християни от софийско и околността жертви на агаряните през турското робство. Дори в 1877г. русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които непрестанно от поробителя са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на християнските освободителни войски на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил).

Индивидуално мъченичество и святост[редактиране | edit source]

От А до Й[редактиране | edit source]

еничарин. Като станал на 20 години се върнал със заповед да потурчи своите съселяни. Майка муг о срещнала и го познала по един белег, коато запомнила от раждането. Тя

заедно със свещеника го молели да не помохамеданчва родното си място, 

но той бил непреклонен. Майката и свещеника го заклели те да са изкупителна жертва. Тогава той ги посякъл, но селото останало християнско взело името Гела. и в околните предвидени за турчене села – Широка лъка, Солниците, Стикъл, Стойките, Върбово също оцеляло част от православното население.

От К до У[редактиране | edit source]

изтурчи селата. Три села изтурчи, за умножение грех человечески. Лето 1787. Даскал Кузман рече на Кара Асан: „Княз ли си, или цар, или воевода, то помисли от кого си приел тая власт!” Та му отсекоа главата. В събота му отсекоа главата. Писа рука Сава, син Влъков.” /„Писахме да се знае" Приписки и летописи, съст. Венцеслав Начев, Никола Ферманджиев. С 1984, стр.114./

От Ф до Я[редактиране | edit source]

В Република Македония се почитат 44 македонски светци на празника "Събор на Македонските Светители" - първата неделя на октомври.[1] Почти всички от тях Българската църква почита като български светци.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Списък на изявени и изтъкнати български монаси и монахини[редактиране | edit source]

  • Йеросхимонах Пахомий (1922 - 2008), библиотекар на Зографски манастир "Св.вмч. Георги Зограф", Света гора, Атон: "Грижете се ревниво за духовността българска!"

Рилски подвижници[редактиране | edit source]

  • Рилски подвижник Варлаам
  • Рилски подвижник Дометиан
  • Рилски подвижник Теофан
  • Рилски подвижник Серафим
  • Рилски подвижник Симеон
  • Рилски подвижник Пафнутий
  • Рилски подвижник Исая
  • Рилски подвижник Игнатий
  • Преподобномъченик Максим Рилец
  • Рилски подвижник Севастиан
  • Преподобномъченик Партений Рилец
  • Преподобномъченик Поликарп Рилец
  • Преподобномъченик Партений от Рила

Светии, просияли през римо-византийско време[редактиране | edit source]

  • Св. мчци Пасикрат и Валентин
  • Св. апостол Павел (докоснал с проповедите си и българските земи)
  • Св. Апостол Андрей Първозвани (докоснал с проповедите си и българските земи)
  • Св. ап. Тимотей - покръстил първите християни в Месемврия - Несебър)
  • Мчците от Пауталия
  • Св. Иоан воин
  • Епископ Протоген Сердикийски
  • Св.вмчца Ирина - проповядвала 70 дни в Месемврия - Несебър
  • Диаклетианополските мъченици
  • Св.мчца Асклепиодота
  • Св.мч. Герелий
  • Св.мч. Лупос
  • Св.мчци Хермес и Гай
  • Мчците от Диногеция
  • Епископ Мартирий Марцианополски
  • Епископ Лаврентий от Нове
  • Мчците от Марцианопол
  • Епископ Сатураний Марцианополски
  • Епископ Силвестър от Рациария
  • Мч. Власий от Месамбрия
  • Епископ Пист Марцианополски
  • Мч. Юлий от Гетдуб
  • Коматевските мъченици
  • Мч. Калиник Доростолски
  • Мч. Никандър Доростолски
  • Атанасий изповедник
  • Свещмч. Доротей Тирски
  • Мч. Кирил Аксиополски
  • Св.мч. Севир
  • Св. мч. Мемнон Стотник
  • Мъчениците от Николицел

Светии и мъченици от времето на Първото и Второто българско царство[редактиране | edit source]

  • Св.свмч. Евтимий Сардийски
  • Преп. Екарест
  • Рилски подвижник Григорий
  • Най-малкият Рилски отшелник Лука
  • Преп. Петър (пленник на хан Крум)
  • Блажени Теофилакт, архиепископ Български
  • Иоан екзарх български
  • Св. Варвар Пелагонийски
  • Подвижници и мъченици от Ахридос
  • Препмчците от Ахридос
  • Патриарх Иоаким ІІІ
  • Св. свмч. Макарий
  • Патриарх Игнатий Търновски
  • Митрополит Теодосий Трапезунтски
  • Св. Григорий Палама
  • Преп. Михаил изповедник

Светии и мъченици по време на турското робство[редактиране | edit source]

  • Мч. Константин от София
  • Препмч. Евтимий Драгалевски
  • Препмч. Натанаил Сеславски
  • Свещмчци. Георги и Димитър
  • Мъчениците от "Света Петка Самарджийска"
  • Мъчениците от "Света Петка Стара"
  • Свещмч. Горазд Илиенски
  • Свещмч. Евтимий Дикотински
  • Свещмч. Натанаил Кладнишки
  • Свещмч. Илия Самоковски
  • Свещмч. Георги от Панагюрище
  • Свещмч. Тодор от Панагюрище
  • Свещмч. Нестор от Панагюрище
  • Мч. Цвятко от Панагюрище
  • Мъчениците от Горния Калоферски метох
  • Вмчцата от Горния Калоферски метох
  • Свещмч. Димитър от Калофер
  • Мъчениците от "Света Троица"
  • Препмч. Пантелеймон от Калофер
  • Св. Баташки мъченици - Мъчениците от Батак
  • Мъчениците от църквата в Батак
  • Свещмч. Нейчо от Батак
  • Препмчците от Кръстов
  • Йеромонах Зотик Преображенски
  • Блаженият йеросхимонах Харитон
  • Мчца Недялка от Тулча
  • Св. Новоселски мъченици
  • Мчца Варвара Елешнишка
  • Мчца Чона от Омарбас
  • Свещмч. от Загражден
  • Йеромонах Григорий от Кръстогорието
  • Жени-мъченици от Исьорен
  • Русиновските мъченици
  • Безкръвната мъченица от Загражден
  • Мчците от Турчи мост
  • Мчца Марина от Неделино
  • Мчците от Костандово
  • Мчца Мария от Костандово
  • Мъчениците от Беловския манастир
  • Мъчениците от Устово
  • Мъчениците от Вълкосел
  • Мчци от Забрал
  • Свещмчците от Гела
  • Мчците от Шкоруда
  • Мчцата от Плетена
  • Мчците от Чепино
  • Мчците от Киево
  • Мчците от Кутлово
  • Мч. Янаки Марин
  • Св.мч. Стоица Хрельовски
  • Севлиевските мъченици
  • Мъченичеството на х. Кесарий
  • Еменските мъченици
  • Мч. йеродякон Партений
  • Свещмч. Йоаникий Търновски
  • Св.прмч. Евтимий
  • Препмч. Никодим Светогорец
  • Препмчци Светогорски
  • Препмч. Кирил Атонски
  • Препмч. Агапий Атонски
  • Препмч. Йоасаф Атонски
  • Йеромонах Генадий Преображенски
  • Мъчениците от Ивайловградско

Скално отшелничество и исихазъм[редактиране | edit source]

  • Св. отец Антоний от Крепча
  • Скалните отшелници от Троицки боаз
  • Скалните отшелници при Средня
  • Скалните отшелници от Осмарски боаз
  • Скалните отшелници от Косовски манастир
  • Скалните отшелници при Косово
  • Скалните отшелници от Малко Елеме
  • Скалните отшелници при Невша
  • Скалните отшелници от Неновския боаз
  • Скалните отшелници при Кривня
  • Скалните отшелници от Манастира "Свети Георги"
  • Скалните отшелници при Петров дол
  • Скалните отшелници от Саръкая
  • Скалните отшелници при Дряновец
  • Скалните отшелници от Манастира "Свети Димитър"
  • Скалният отшелник при Сеново
  • Скалните отшелници при Ветово
  • Скалните отшелници при Хлебарово
  • Скалните отшелници при Писанец
  • Скалните отшелници при Нисово
  • Скалните отшелници от Червенския манастир
  • Скалните отшелници от Рай - манастир
  • Скалният затворник при Табачка
  • Скалните отшелници при Табачка
  • Скалните отшелници от Пенчов път
  • Скалните отшелници при Кошов
  • Скалните отшелници при Иваново
  • Скалните отшелници при Писмата
  • Скалните отшелници при Божичен
  • Скалните отшелници при Красен
  • Скалните отшелници при Басарбово
  • Скалните отшелници при "Света Петка"
  • Скалните отшелници при Никопол
  • Отшелниците от остров "Света Анастасия"
  • Островните отшелници и мъченици от Свети Иоан
  • Отшелническото село при Скопо
  • Скалните отшелници при Рояк
  • Скалните отшелници от Алботин
  • Островните отшелници и мъченици от Свети Тома
  • Островните отшелници от Светите Кирик и Юлита
  • Островният отшелник от Свети Петър
  • Пещерни отшелници в Родопите
  • Скалните отшелници при Мадара
  • Скалният отшелник от Ветата пещера
  • Отшелниците от Лесновската планина
  • Скалните отшелници от Преспа
  • Скалните отшелници от Макария
  • Скалните отшелници от Калища
  • Исихастът Амирали
  • Скалният отшелник при Еменския каньон
  • Скалните отшелници от Скала
  • Скалните отшелници от двете киновии
  • Скалните отшелници от Върбино
  • Скалните отшелници от Руйно
  • Скалните отшелници от Бербер канара
  • Скалните отшелници от Геледжик
  • Скалните отшелници от Кораджа
  • Скалните отшелници от Суха чешма
  • Скалните отшелници от Алфатар
  • Скалният отшелник от Алфатар
  • Скалните стълпници от Канагьол
  • Скалният отшелник от Събюва канара
  • Алфатарският скален анахорет
  • Скалните отшелници от Гяур Евлери
  • Скалните отшелници от Тарапаната
  • Скалните отшелници от Асар Евлери
  • Скалните отшелници от Аладжа манастир
  • Скалните отшелници от Шаян кая
  • Скалните отшелници от Брестница
  • Скалните отшелници от Голеш
  • Скалният отшелник от Поп Русаново
  • Скалните отшелници от Сандъклин маара
  • Скалните отшелници от Хитово
  • Скалните отшелници от "Света Марина"
  • Скалните отшелници от "Свети Никола"
  • Исихастите от Епикерниевия манастир
  • Исихастите от Сотирския манастир
  • Пещерният исихаст от Сотиря
  • Пещерните исихасти от Юскуп
  • Преподобномъчениците от Сливенската Света гора
  • Пещерните исихасти от Дупница
  • Исихастите от Седларевския манастир
  • Исихастите от Граматиково
  • Пещерният исихаст от Граматиково
  • Исихастите от Воден
  • Исихастите от Голямо Буково
  • Исихастите от Устрем
  • Исихастите от Нейково
  • Исихастите от Твърдица
  • Исихастите от Селището
  • Исихастите от Ичера
  • Пещерните исихасти от Манастир дере
  • Скалните мъченици от Шипа Лом
  • Скалните отшелници от Мара Гидик
  • Отшелниците от Бели брегове
  • Пустинникът Филип
  • Монах Атанасий Йерусалимски
  • Преп. Власий Мних
  • Свети Иоан Нови Тракийски
  • Монах Инок и ученикът му
  • Исихастите от Жеравна
  • Исихастите от Градец
  • Исихастите от Тича
  • Исихастите от Сливово
  • Исихастите от Лалково
  • Исихастите от Котел
  • Исихастите от Велика
  • Исихастите от Мелница
  • Скалните отшелници от Шишмановия манастир

Подвижници от Преображенски манастир[редактиране | edit source]

  • Схимонах Исая Преображенски
  • Игумен Никифор Преображенски
  • Архимандрит Спиридон Преображенски
  • Монах Никифор Преображенски
  • Монах Климент Преображенски
  • Монах Теофилакт Преображенски
  • Монах Макарий Преображенски
  • Монах Доротей Преображенски
  • Йероманах Ириней Преображенски
  • Скалният отшелник Хрисант
  • Мъченичество на йеромонах Исая
  • Схимонах Серафим

Подвижници от Троянски манастир[редактиране | edit source]

  • Преподобномъченик Калистрий Троянски
  • Преподобномъчениците от Троянския манастир
  • Преподобни Паисий Троянски
  • Преподобни Партений Троянски
  • Схимонах Манасий Троянски
  • Йеросхимонах Рувим Троянски

Подвижници от различни скитове[редактиране | edit source]

  • Подвижници от скита "Свети Никола"
  • Подвижници от скита "Свети Иоан Предтеча"
  • Скитски отшелник Иларион
  • Скитски подвижник Доротей
  • Калоферски исихаст Теофан
  • Апологетът на исихазма йеросхимонах Спиридон
  • Украински исихасти на Чукарка
  • Паисианецът иеромонах Кириак
  • Паисианецът иеромонах Висарион
  • Скитски монах Серафим
  • Исихастите от Чукарка
  • Скитски отшелник отшелник архимандрит Йосиф
  • Чудотворна икона "Троеручица"
  • Троянско - светогорски духовник Никифор
  • Троянско - светогорски иеромонах Йеротей
  • Троянско - светогорски духовник Платон
  • Скитският подвижник Спиридон

Подвижници от Бачковски манастир[редактиране | edit source]

  • Подвижник от постницата от връх Вигла
  • Свети патриарх Евтимий в близката и далечна пустиня
  • Йеромонах Антоний Бачковски
  • Монах Андрей (Андроник) Бачковски
  • Скалните отшелници от Бачково
  • Скалните отшелници от Малката пещера
  • Отшелници от скита при Света Клувия
  • Скитски отшелник Герасим
  • Отшелникът от голямата пещера
  • Скитски отшелник Гавриил
  • Отшелникът от постницата над манастирския скит
  • Отшелникът от пещерата над Клувията