Списък на владетелите на Бранденбург

Герб на курфюрство Бранденбург

Маркграфство Бранденбург е основано на 11 юни 1157 г., когато Албрехт Мечката поема управлението на дадената му през 1134 г. земя назаем, като побеждава на бойното поле славянския княз Якса от Кьопеник при крепостта Бранденбург на река Хафел.

Първоначално той се нарича маркграф на Бранденбург (Adelbertus Die gratia marchio in Brandenborch) в свидетелствo от 3 октомври 1157 г. Затова 1157 г. се счита фактически за годината на основаването на марка Бранденбург.

Маркграфство Бранденбург съществува от 1157 до 1815 г.

Аскани

Маркграфове на Бранденбург

	Име (дати)	Време на управление	Бележки
	Албрехт I, „Мечката“ (* 1100; † 1 ноември 1170)	1157–1170	От 1134 маркграф на Нордмарк. Основател на Маркграфство Бранденбург и първият маркграф на Бранденбург. Помага на немското източно преселение (Ostkolonisation). 1138 е също херцог na Племенното херцогство Саксония, но не заздравява там позицията си.
	Ото I (* 1128; † 8 юли 1184)	1170–1184	син на Албрехт I. Управлява от 1144 с баща си. Стабилизира Марка Бранденбург.
	Ото II (* сл. 1147; † 4 юли 1205)	1184–1205	син на Ото I. Чрез военни походи против славяни и датчани увеличава Марка Бранденбург.
	Албрехт II (* ок. 1150; † 25 февруари 1220)	1205–1220	син на Ото I. Загубва Померания.
	Йохан I (* 1213; † 4 април 1266)	1220–1266	син на Албрехт II, управлява заедно с брат си Ото III. Основат много градове и уголемяват други като Берлин. Бранденбург e от сега към най-значимите княжества на империята.
	Ото III, „der Fromme“ (* 1215; † 9 октомври 1267)	1220–1267	син на Албрехт II, управлява заедно с брат си Йохан I. 1258 делят царството по между си.
	Ото IV, „със стрелата“ (* 1238; † 27 ноември 1308)	1267–1308	син на Йохан I. Сърегенти са неговите братя Йохан II (до 1281), Конрад I (до 1304) и Хайнрих I, „без земя“ (до 1318), неговите братовчеди Йохан III, „Пражки“ (до 1268) и Албрехт III (до 1300), Ото (V), „Дългия“ (до 1299) и Ото VI, „Малкия“ (до 1286) също Йохан IV, син на Конрад I (1286–1305), и Херман III, „Дългия“, син на Ото (V) (1298–1308).
	Валдемар „Велики“ (* 1280; † 14 август 1319)	1308–1319	син на Конрад I. Сърегент до 1317 e Йохан V, „der Erlauchte“, единствен син на Херман III. 1348 се появява фалшивия Валдемар.
	Хайнрих II, „Детето“ (* 1308; † юли 1320)	1319–1320	син на Хайнрих I, стои под опеката на братовчед си Валдемар. Управлява сам само 1 година и след смъртта му завършва управлението на Асканите в Бранденбург.

Вителсбахи

С измирането на Асканската династия в Бранденбург, страната попада на император ЛудвигIV, чичо на последния маркстки Асканeц Хайинрих II. Той дава Марка Бранденбург 1323 г. на своя син Лудвиг.

Маркграфове, от 1356 курфюрсти на Бранденбург

	Име (дати)	Време на управление	Бележки
	Лудвиг I, „Бранденбурга“ (* май 1315; † 18 септември 1361)	1323–1351	Син на император Лудвиг IV, управлява поради непълнолетие до 1330 г. под регентсвото на Бертхолд VII от Хенеберг. Oт 1342 граф на Тирол и от 1347 херцог на Бавария. 1351 г. Лудвиг дава управлението на неговия полубрат.
	Лудвиг II, „Римлянина“ (* 12 май 1328 в Rim; † 17 май 1365)	1351–1356	полубрат на Лудвиг I. Oт 1347 херцог на Бавария. 1351 сменя с полубрат си управлението на Горна Бавария с Бранденбург. „Фалшивият Волдемар“ е победен напълно от него.

Курфюрсти на Бранденбург

В Златната була от 1356 Бранденбург e издигнат от император Карл IV на Курфюрство.

	Име (дати)	Време на управление	Бележки
	Лудвиг II, „Римлянина“	1356–1365	След като Лудвиг се скрава с баварските си братя, се съюзява с император Карл IV и му обещава владението над Бранденбург, ако той и брат му Ото V умрат без деца.
	Ото V, „Мързеливия“ (* 1346; † 15 ноември 1379)	1365–1373	брат на Лудвиг II. Той продава Долен Лаузиц на Ветините и загубва територии на Полша. Политиката му кара Карл IV, 1371 да навлезе в Бранденбург. До 1373 Ото е само формално владетел, тогава продава Марката напълно на Карл IV.

Люксембурги

Курфюрсти на Бранденбург

	Име (дати)	Време на управление	Бележки
	Венцел Мързеливия (* 26 февруари 1361; † 16 август 1419)	1373–1378	син на император Карл IV, от 1363 крал на Бохемия и от 1378 римско-германски крал
	Сигизмунд (* 15 февруари 1368; † 9 декември 1437)	1378–1388	полубрат на Венцел, от 1387 крал на Унгария и Хърватия. Големи разходи го задължават 1388 да заложи Бранденбург на своя братовчед Йост от Моравия.
	Йост (* 1351; † 18 януари 1411)	1388–1411	син на Йохан Хайнрих от Тирол, от 1375 маркграф на Моравия, от 1410 римско-немски крал. Йост (Йобст) умира следващата година по неизвестни причини.
	Сигизмунд	1411–1415	След смъртта на братовчед му той поема отново власта в Бранденбург и става негов наследник и като римско-немски крал. През 1415 г. той отстъпва Бранденбург на Фридрих I.

Хоенцолерн

Курфюрсти на Бранденбург

	Име (Дати)	Време на управление	Бележки
	Фридрих I (* 1371; † 20 септември 1440)	1415–1440	от 1398 бургграф на Нюрнберг;
	Фридрих II, „Железния“ (* 19 ноември 1413; † 10 февруари 1471)	1440–1471	син на Фридрих I. 1470 оставя регентството на брат си Албрехт Ахилес.
	Албрехт Ахилес (* 9 ноември 1414; † 11 март 1486)	1471–1486	син на Фридрих I., от 1440 маркграф на Бранденбург-Ансбах и от 1471 маркграф на Бранденбург-Кулмбах.
	Йохан Цицерон (* 2 август 1455; † 9 януари 1499)	1486–1499	син на Албрехт Ахилес. Той прави Берлин на резиденция.
	Йоахим I, „Нестор“ (* 21 февруари 1484; † 11 юли 1535)	1499–1535	син на Йохан Цицерон. До 1513 управлява с брат си Албрехт. Той основава университет във Франкфурт ан дер Одер.
	Йоахим II, „Хектор“ (* 13 януари 1505; † 3 януари 1571)	1535–1571	син на Йоахим I. Реформацията навлиза в Бранденбург. Той е Confessio Augustana от 1558 чрез подписване на Франкфуртския Rezess.
	Йохан Георг (* 11 септември 1525; † 8 януари 1598)	1571–1598	син на Йоахим II. Наследява си чичо Йохан, който няма мъжки наследник и управлява обединен Бранденбург. Специалист по финанси.
	Йоахим Фридрих (* 27 януари 1546; † 18 юли 1608)	1598–1608	син на Йохан Георг; От 1605 регент на Прусия. Строи канал между Одер и Хафел.
	Йохан Сигизмунд (* 8 ноември 1572; † 23 декември 1619)	1608–1619	син на Йоахим Фридрих. 1613 сменя лутеранската си вяра с реформираната. 1618 става херцог на Прусия.
	Георг Вилхелм (* 3 ноември 1595; † 1 декември 1640)	1619–1640	син на Йохан Сигизмунд. В Тридесетгодишната война Бранденбург загубва голяма част от населението си. 1638 Георг Вилхелм мести ресзденцията в пруския Кьонигсберг.
	Фридрих Вилхелм, „Велик курфюрст“ (* 16 февруари 1620; † 9 май 1688)	1640–1688	син на Георг Вилхелм.
	Фридрих III (* 11 юли 1657; † 25 февруари 1713)	1688–1713	син на "великия курфюрст", титла от 1701: „Крал Фридрих I в Прусия“

Крале в Прусия

	Име (дати)	Време на управление	Бележки
	Фридрих I (* 11 юли 1657; † 25 февруари 1713)	1688–1713	Титла преди коронацията 1701: „курфюрст Фридрих III от Бранденбург“
	Фридрих Вилхелм I, „Войнишкия кайзер“ (* 14 август 1688; † 31 май 1740)	1713–1740	син на Фридрих I.

Крале на Прусия

	Име (дати)	Време на управление	Бележки
	Фридрих II, „Велики“/„Стария Фриц“ (* 24 януари 1712; † 17 август 1786)	1740–1786	син на Фридрих Вилхелм I, титла до Първото Полско разделение 1772: „Крал в Прусия“
	Фридрих Вилхелм II (* 25 септември 1744; † 16 ноември 1797)	1786–1797	племенник на бездетния крал Фридрих II от Прусия
	Фридрих Вилхелм III (* 3 август 1770; † 7 юни 1840)	1797–1840	син на Фридрих Вилхелм II, до разпадането на Свещената Римска империя през 1806 нейн последен ерц-кемер и курфюрст на Маркграфство Бранденбург
	Фридрих Вилхелм IV (* 15 октомври 1795; † 2 януари 1861)	1840–1861	син на Фридрих Вилхелм III
	Вилхелм I (* 22 март 1797; † 9 март 1888)	1861–1888	брат на бездетния крал Фридрих Вилхелм IV, германски кайзер от 1871
	Фридрих III (* 18 октомври 1831; † 15 юни 1888)	1888	син на кайзер Вилхелм I, германски кайзер, 99-дена-кайзер
	Вилхелм II (* 27 януари 1859; † 4 юни 1941)	1888–1918	син на кайзер Фридрих III, посленият крал на Прусия, също последният германски кайзер