Списък на владетелите на Тоскана

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази страница изброява имената на различните владетели, които през вековете (с различни титли) са управлявали Тоскана (наричана Етрурия в древността и след това Тусция в Ранното средновековие) или са държали нейния „суверенитет“ де юре или де факто.

Знаме на Велико херцогство Тоскана

Ръководители на Етруската лига (ок. V - II век пр.н.е.)[редактиране | редактиране на кода]

Въображаемо изображение на краля на Етрурия Ларс Порсена[1]

Римски управители на Етрурия (ок. II век пр.н.е. – 476 г. сл. н.е.)[редактиране | редактиране на кода]

  • Антонин Пий, епохата на Адриан (76-138 г. сл. н.е.)[7]
  • Олимпиадес, "consularis" управител на Тусция и Умбрия, 284 - 305[8]
  • Мегеций, "augustalis" управител на Тусция и Умбрия, 284 - 305 [8]
  • Панкратий, „проконсул на Тусция“, 284 - 305 [8]
  • Кай Ветиус Косиний Руфин, управител на Тусция и Умбрия, 307 - 312 [8]
  • Кай Юлий Руфиниан Аблабий Тациан, управител на Тусция и Умбрия, 337 г. [8]
  • Л. Турций Апрониан, управител на Тусция и Умбрия, 342 г.[8]

Херцози на Тусция[редактиране | редактиране на кода]

Готски херцози на Тусция (476 – 550)[редактиране | редактиране на кода]

Лонгобардски херцози на Тусция (576 – 797)[редактиране | редактиране на кода]

Те контролират района на Лука [9]

Има и сведения за:

Маркизи или маркграфове („херцози") на Тусция или Тоскана (797 – 1197)[редактиране | редактиране на кода]

Бонифации от Бавария[10] (797 – 931)[редактиране | редактиране на кода]

Бонифациите, потомци на Бонифаций Баварски, първоначално са графове на Лука и разширяват управлението си до граничните територии.

Бозониди (931 – 1001)[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Хуго от Тоскана върху олтара на Флорентинското абатство

Бозонидите са роднини на краля на Италия ХугоI Арлски, който им дава титла, след като премахва потомците на предишната линия. Графът на Тоскана Теодигрим от Тоскана, родоначалник на рода Гвиди, също е активен през този период.

Хукполдинги[редактиране | редактиране на кода]

Нединастични (1014 – 1024)[редактиране | редактиране на кода]

Да Каноса (1027 – 1115)[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Дом Каноса

Гуиди (1115 – 1124)[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Гуидите

Матилда от Каноса, тъй като е без наследници, осиновява Гуидо Гуера II от графовете Гуиди. След смъртта на Матилда никой маркиз или викарий няма да може да упражнява реална власт над цяла Тоскана, която е разделена на множество автономни общини.

  • 1115 - 1124 Гуидо Гуера II, осиновен син на Матилда.
  • Между 1116 и 1118 г. Рабод е активен в Тоскана, назначен за императорски викарий на Сан Миниато, последван от Конрад от Шайерн, който става маркграф след смъртта на Гуидо.

Маркграфове с императорско назначение[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Велфите (Guelphs) върху гробницата на Велф VI и Велф VII, бивша в църквата "Св. Йоан Кръстител" в Щайнгаден, сега в Баварския национален музей, Мюнхен

Тоскана е разделена на Републиките Флоренция, Пиза, Сиена, Арецо, Пистоя и Лука. Флорентинската република завладява през XV век надмощието в Тоскана.

Приори и капитани на Тосканската лига[редактиране | редактиране на кода]

Имперски назначени владетели[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Урзлингите

Командири на въоръжените сили на гвелфите[редактиране | редактиране на кода]

Господари на Флоренция (1434 – 1532)[редактиране | редактиране на кода]

Медичи (1434 – 1494)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет Управление Брак Забел.
начало край

Козимо Стария
(27 септември 1389 – 1 август 1464 г.)
6 октомври 1434 г. 1 август 1464 г. Контесина де Барди
двама сина
син на Джовани ди Бичи де Медичи
господар де факто

Пиетро Подагрения
(14 юни 1416 – 2 декември 1469 г.)
1 август 1464г. 2 декември 1469 г. Лукреция Торнабуони
двама сина и три дъщери
син на Контесина де Барди

Лоренцо Великолепни

(1 януари 1449 – 9 април 1492 г.)
2 декември 1469 г. 9 април 1492 г. Кларисa Орсини
трима сина и пет дъщери
Син на Пиетро

Пиетро Злочестия
(15 февруари 1472 – 28 декември 1503 г.)
9 април 1492 г. 9 ноември 1494 г.
(свален)
Алфонсина Орсини
трима сина и една дъщеря
син на Лоренцо
заточен

Управление срещу Медичите (1494 – 1512)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет Управление брак Забел.
начало край
Джироламо Савонарола
(21 септември 1452 – 23 май 1498 г.)
Ноември 1494 г. 23 май 1498 г. вдъхновител на новата теократична реформа;
обявен за еретик, обесен и изгорен на клада

Пиеро Содерини
(18 май 1450 – 13 юни 1522 г.)
1502 г. 31 август 1512 г.
(бягство)
Арджентина Маласпина гонфалониер до живот;
бяга след испанското нашествие

Медичи (1512 – 1527)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет Управление Брак Забел.
начало край

Кардинал Джовани де Медичи
(11 декември 1475 – 1 декември 1521 г.)
1 септември 1512 г. 9 март 1513 г
(избран за папа)
син на Лоренцо Великолепни;
Папа с името Лъв X

Джулиано де Медичи ,
Херцог на Немур
(12 март 1479 – 17 март 1516)
9 март 1513 г. 17 март 1516 г. Филиберта Савойска
бездетна
син на Лоренцо Великолепни

Лоренцо де Медичи,
Херцог на Урбино
(4 септември 1493 – 4 май 1519 г.)
17 март 1516 г. 4 май 1519 г. Маделин дьо ла Тур д'Оверн
дъщеря
син на Пиетро Злочести

Кардинал Джулио де Медичи
(26 май 1478 – 25 септември 1534)
4 май 1519 г. 19 ноември 1523 г.
(избран за папа)
естествен син, по-късно легитимиран, на Джулиано ди Пиеро де Медичи;
архиепископ на Флоренция;
Папа с името Климент VII

Иполито де Медичи
(1511 – 10 август 1535)
19 ноември 1523 г. 16 май 1527 г.
(свален)
незаконен син на Юлиан, херцог на Немур
Кардинал Силвио Пасерини управлява вместо тях;
прогонени от народа след новината за разграбването на Рим

Александро де Медичи
(22 юли 1510 – 6 януари 1537 г.)
19 ноември 1523 г. 16 май 1527 г.
(свален)
Маргарита Австрийска
бездетен
незаконен син на Лоренцо II или на кардинал Джулио

Управление срещу Медичите (1527 – 1530)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет Управление Брак Забел.
начало край

Николо Капони
(10 септември 1472 – 18 октомври 1529 г.)
31 май 1527 г 17 април 1529 г
(свален)
Алесандра Строци Гонфалониер на правосъдието по време на възстановяването и обсадата на Флоренция

Медичи (1530 – 1532)[редактиране | редактиране на кода]

Първо име
(раждане-смърт)
Портрет Управление Брак Забел.
начало край

Александро де Медичи
(22 юли 1510 – 6 януари 1537)
12 август 1530 г. април 1532г.
(става херцог)
Маргарита Австрийска
бездетен
завръща се на власт след обсадата на Флоренция

Херцози на Флорентинската република (1532 – 1569)[редактиране | редактиране на кода]

Медичи (1532 – 1569)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. N.
начало край


Александро
(22 юли 1510 – 6 януари 1537)
април 1532 г. 6 януари 1537 г. Маргарита Австрийска
бездетен
убит 1


Козимо I
(12 юни 1519 – 21 април 1574 г.)
6 януари 1537 г 27 август 1569 г
(става велик княз)
Елеонора ди Толедо
седем сина и четири дъщери
син на Джовани дале Банде Нере и Мария Салвиати 2

Велики херцози на Тоскана (1569 – 1801)[редактиране | редактиране на кода]

Медичи (1569-1737)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет урапвление Брак Забел. No
начало край

Козимо I
(12 юни 1519 – 21 април 1574 г.)
27 август 1569 г 1574
(абдикира)
Елeонорa ди Толедо [12]
седем сина и четири дъщери
1

Франческо I
(25 март 1541 – 19 октомври 1587 г.)
1574 19 октомври 1587 г (1) Йохана Австрийска
двама сина и шест дъщери
(2) Бианка Капело
син
син на Козимо I;
починал при неизяснени докрай обстоятелства
2

Фердинандо I
(30 юли 1549 – 7 февруари 1609)
19 октомври 1587 г. 7 февруари 1609 г. Кристина Лотарингска
пет сина и четири дъщери
син на Козимо I;
кардинал, напуснал кардиналството, за да се ожени
3

Козимо II
(12 май 1590 – 28 февруари 1621 г.)
7 февруари 1609 г. 28 февруари 1621 г. Мария Магдалена Австрийска
пет сина и три дъщери
син на Фердинанд I 4

Фердинандо II
(14 юли 1610 – 23 май 1670 г.)

28 февруари 1621 г. 23 май 1670 г. Витория дела Ровере
двама сина
син на Козимо II 5

Козимо III
(14 август 1642 – 31 октомври 1723 г.)
23 май 1670 г. 31 октомври 1723 г. Маргарита Луиза Орлеанска
двама сина и една дъщеря
син на Фердинанд II 6

Джан Гастоне
(24 май 1671 – 9 юли 1737 г.)
31 октомври 1723 г. 9 юли 1737 г. Анна Мария Франциска фон Сакс-Лауенбург
бездетен
син на Козимо III;
с него умира династията на Медичите
7

Великите сили имат различни проекти относно наследяването на трона на Тоскана: първоначално Дон Карлос де Бурбон, херцог на Парма и младши син на испанския крал Филип V е наложен на Джан Гастоне като наследник; впоследствие е решено Дон Карлос да стане крал на Неапол и че Тоскана ще отиде у Франц I Стефан Лотарински, годеник на Мария Тереза Австрийска .

Лотаринги (1737 – 1765)[редактиране | редактиране на кода]

Име

(раждане-смърт)

Портрет управление Брак Забел. No.
начало край

Франц III (II) Стефан

(8 декември 1708 – 18 август 1765)
9 юли 1737 г. 18 август 1765 г. Мария Тереза Австрийска
пет сина и единадесет дъщери
произлиза от страна на майка си от Анри IV от Франция и Мария де Медичи;
Император с името Франц I от 1745 г. до смъртта си
8

По време на управлението на Франц I (II) Стефан, президентите на Регентския съвет управляват от негово име:

Тоскански Хабсбург-Лотаринги (1765 – 1801)[редактиране | редактиране на кода]

Международните споразумения предвиждат тосканският трон да бъде отделен от австрийския, като първият се предава на втория син. Но когато Петър Леополд неочаквано става император, той повтаря принципа върху синовете си.

Име

(раждане-смърт)

Портрет управление Брак Забел. No
начало край

Петер Леополд II
(5 май 1747 – 1 март 1792)
18 август 1765 г. 21 юли 1790 г.
(абдикира)
Мария Луиза Бурбон-Испанска
дванадесет сина и четири дъщери
втори жив син на Франц Стефан;
става император след смъртта на брат си Йозеф II
9

Фердинанд III
(6 май 1769 – 18 юни 1824)
21 юли 1790 г. 9 февруари 1801 г.
(свален)
(1) Луиза Мария Бурнбон-Неаполитанска
трима сина и три дъщери
(2) Мария Фердинанда Саксонска
бездетен
втори син на Петер Леополд;
изгонен от Наполеоновото нашествие
10

Крале на Етрурия (1801 – 1807)[редактиране | редактиране на кода]

Бурбон-Парма (1801 – 1807)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. No
начало край

Лудвиг I
(5 юли 1773 – 27 май 1803 г.)
28 март 1801 г. 27 май 1803 г. Мария Луиза от Испания
син и три дъщери
Получава Тоскана от Наполеон като компенсация за бъдещия отказ от Херцогство Парма 1

Шарл Луи
(22 декември 1799 г. – 16 април 1883 г.)
27 май 1803 г. 23 октомври 1807 г.
(свален)
Мария Тереза Савойска
син и дъщеря
син на Лудвиг;
царува под регентството на майка си Мария Луиза Бурбон-Испанска;
неговото княжество, въпреки че е създадено от Наполеон, е премахнато от самите французи в полза на пряко анексиране.
2

Анексиране на Тоскана към Франция (1807 – 1814)[редактиране | редактиране на кода]

Бонапарт (1809 – 1814)[редактиране | редактиране на кода]

Име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. No
начало край

Елиза Бонапарт
(3 януари 1777 – 7 август 1820 г.)
3 март 1809 г. 1 февруари 1814 г.
(свалена)
Феличе Бачоки
трима сина и една дъщеря
Принцесата на Лука и Пьомбино;
нейният брат ѝ поверява управлението на трите тоскански департамента, присъединени към Империята с официалната титла на Велика херцогиня
-

Велики херцози на Тоскана (1814 – 1860)[редактиране | редактиране на кода]

Тоскански Хабсбург-Лотаринги (1814 – 1860)[редактиране | редактиране на кода]

Първо име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. No
начало край

Фердинанд III
(6 май 1769 – 18 юни 1824)
септември 1814 г. 18 юни 1824 г. (1) Луиза Мария от Неапол
трима сина и три дъщери
(2) Мария Фердинанда от Саксония
без деца
възстановен от Виенския конгрес 10

Леополд II

(3 октомври 1797 г. – 28 януари 1870 г.)
18 юни 1824 г. 9 февруари 1849 г.
(бягство)
(1) Мария Анна Каролина от Саксония
три дъщери
(2) Мария Антоанета от Двете Сицилии
пет сина и пет дъщери
син на Фердинанд III;
бяга след ускоряването на събитията по време на Първата италианска война за независимост
11

В периода между бягството на Леополд II и австрийската инвазия в Тоскана държавата се управлява от временно правителство, което първоначално провъзгласява Републиката.

Име
(раждане-смърт)
Портрет управление Брак Забел. No
начало край

Леополд II
(3 октомври 1797 – 28 януари 1870 г.)
28 юли 1849 г. 21 юли 1859 г .(абдикира) (1) Мария Анна Каролина Саксонска
три дъщери
(2) Мария Антоанета от Двете Сицилии
пет сина и пет дъщери
11

Фердинанд IV
(10 юни 1835 – 17 януари 1908 г.)
21 юли 1859 г. 15 март 1860 г.
(свален)
(1) Анна Мария Саксонска[12]
дъщеря
(2) Алиса Пармска [13]пет сина и пет дъщери
син на Леополд II;
царува само номинално
12

На 27 април 1859 г., с избухването на Втората италианска война за независимост, с шума на населението и войските, показващи признаци на неподчинение, Леополд II напуска Флоренция, намирайки убежище в двора във Виена. Същия ден Кметството на Флоренция, след като установи липсата на провизии, оставени от суверена, назначава временно правителство, което управлява съдбата на държавата, докато тя не е анексирана към Кралство Сардиния през следващата година. Леополд официално абдикира едва на 21 юли и от този момент синът му официално е Велик херцог, въпреки че не живее във Флоренция и никога не е бил истински коронясан. Плебисцитът, който се провежда на 11 март и 12 март 1860 г., слага край на Велико херцогство Тоскана. Въпреки това Фердинанд IV все още е признат за законен Велик херцог от Австрийската империя, Франция и много европейски държави. Подсилен от това, Фердинанд организира проавтономистка и антиунитарна партия, която трябва да му позволи да се върне в собствената си държава. С Третата война за независимост (1866 г.) Австрия, Франция и другите европейски държави официално признават Кралство Италия и това лишава Фердинанд от всяка възможност да си върне владението на Великото херцогство.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zilath/Purthi/Sacerdos/Praetor/Dux
  2. Плиний Стари, Naturalis Historia, II, 140.
  3. Дионисий Халикарнаски, V, 26, 28, 36; VI, 74.
  4. Флор, I, 4.
  5. Koen Wylin, Il verbo etrusco: ricerca morfosintattica delle forme usate in funzione verbale, Bolzano: L'ERMA di BRETSCHNEIDER, 2000, ISBN 88-8265-084-7, 9788882650841, с. 173 и сл.
  6. Длъжността на „глава на Етруската лига", имаща символично-религиозна функция, ще бъде придобита от римските императори. Вж. Luigi Pareti, Studi minori di storia antica, vol. I, Preistoria e storia antica, Roma, 1958
  7. Emanuele Repetti, Dizionario geografico, fisico, storico della Toscana contenente la descrizione di tutti i luoghi del granducato, Ducato di Lucca, Garfagnana e Lunigiana, Firenze, 1833, vol. 1, с. LV
  8. а б в г д е Jones, A.H.M, Martindale, J.R. e Morris, J., The prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge, 1971:1094
  9. Antonio Nicolao Cianelli, Memorie e documenti per servire all'istoria del principato di Lucca, 1813
  10. H. Keller, La Marca di Tuscia fino all'anno Mille, с. 127-128.
  11. Зет на император Лотар III фон Суплимбург, споменат от източниците като "presidente di Toscana".
  12. а б Не става Велика херцогиня, понеже умира преди възкачването на съпруга ѝ на трона.
  13. Омъжена след края на Великото херцогство.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sovrani di Toscana в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​