Президент на Португалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флагът на президента на Португалия
Президентският дворец Belém
Анибал Каваку Силва, президент от 2006 г.

Президентът на Португалия (на португалски: Presidente da República Portuguesa) е държавен глава на Португалия.

В съответствие с Конституцията на Португалия от 1976 г. президентът се избира за мандат от 5 год. Може да да бъде преизбран за 2-ри последователен (без прекъсване) мандат, както и за трети (окончателен) мандат след прекъсване. Президентските избори се провеждат в 1 или в 2 кръга. Ако на 1-вия тур никой кандидат не е събрал над 50% от подадените (валидни) гласове, то президентът се избира на 2-ри тур измежду водещите 2 кандидати.

Има широки пълномощия, но рядко се използват. Може например, когато счете това за необходимо, да разпусне парламента и да насрочи нови предсрочни избори, както е направил Жоржи Сампаю на 30 ноември 2004 г. въпреки голямата парламентарна подкрепа за иначе оспорваното правителство на Педру Сантана Лопеш. При смърт на президента или физическа невъзможност да изпълнява задълженията си длъжността временно се поема с ограничени пълномощия от председателя на парламента до избирането на следващ президент на предсрочни избори.

По-долу е представен списък с президентите на Република Португалия от края на Кралство Португалия през 1910 г. до днес.

Предистория[редактиране | edit source]

Последният крал Мануел II

През 1139 г. в хода на Реконкистата на Пиренейския полуостров дон Алфонсо Енрикеш се обявява за първи крал на Португалия. През 1143 г. Португалия официално е призната за независимо кралство. Близо 700 год. по-късно Португалия е разделена, като привържениците на републиката получават превес.

Началото на края на португалската монархия се поставя в началото на януари 1908 г., когато са задържани ръководителите на Републиканската партия, както и дисиденти на Прогресивната партия, обвинени в подготвяне на държавен преврат. Министър-председателят Жао Франко издейства от крал Карлос I декрет, който да позволи депортирането им в отвъдморските португалски колонии. На 1 февруари - 1 ден след издаването на декрета, кралят и престолонаследникът Луи Филип са разстреляни в центъра на португалската столица Лисабон.

За нов крал е избран 18-годишният син на Карлос I - Мануел II, който още с встъпването си освобождава Жао Франко от поста министър-председател и предприема редица мерки за демократизирането на политическата система. Той назначава за нов министър-председател безпартийния адмирал Ферейра до Амарал. С негова помощ се либерализират законите, свързани със свободата на словото и събиранията. Парламентът е разпуснат и се насрочват нови избори. Местните избори, проведени през същата година, са спечелени от републиканците, като те постигат най-големия си успех до тогава. Опитвайки се да спре разпадането на монархията, Мануел II назначава 6 министър-председатели в следващите 2 год. Същевременно монархистите са разединени.

На 3 октомври 1910 г. Мигел Бомбарда, психиатър и идеолог на републиканското движение, е покосен от свой пациент. Въпреки че този акт не е политически мотивиран, смъртта на Бомбарда води до въстания в Лисабон и други големи градове. На следващия ден крал Мануел II се оттегля от престола и заминава за Великобритания в изгнание. На 5 октомври в Порто се създава временно правителство, начело на което застава Теофико Брага. На същия ден е провъзгласена и Португалската република. Така след 771 год. е сложен краят на португалската монархия.

Първа република[редактиране | edit source]

След падането на монархията в Португалия се установява Първата португалска република. За първи президент временно е избран министър-председателят Теофило Брага. Първата португалска република се характеризира с голяма нестабилност. През 16-те год., в които съществува, се изреждат 9 президенти и 45 правителства. Президентите, чиито права са ограничени, не разполагат с нужната власт за защита на републиката от монархисти, анархисти и комунисти. Скоро след обявяването на републиката партийният ландшафт е разпокъсан като следствие на бързо сменящите се правителства без нужното парламентарно мнозинство. Това довежда допълнително до отслабване на републиканската система. Така се стига до 1917 г., когато генерал Сидониу Паиш след военен преврат поема властта. Неговото убийсто през 1918 г. удължава живота на републиката.

Президенти между 1910 и 1926 г.
Име Политическа ориентация
Портрет
Бележки Години на управление
Теофило Брага
(1843-1924)
републиканец (ПРП) Теофило Брага временно изпълняващ длъжността след падането на монархията 1910-1911
Мануел Жозе ди Ариага
(1840-1917)
републиканец (ПРП)/Демократ (ПД) De Arriaga.jpg първи конституционно избран президент 1911-1915
Теофило Брага
(1843-1924)
демократ (ПД) Теофило Брага временно изпълняващ длъжността, втори мандат 1915
Бернардину Машаду
(1851-1943)
демократ (ПД) Bernardino Machado.jpg президент 1915-1917
Сидониу Паиш
(1872-1918)
военен (ПНР) Sidónio Pais.jpg пучист, същвременно и министър-председател 1917-1918


Жуан ду Канту и Кащру
(1862-1934)
военен Canto e Castro.jpg временно изпълняващ длъжността 1918-1919
Антониу Жозе ди Алмейда
(1862-1934)
еволюционист (ПРЕ) Antonio Jose de Almeida.jpg президент 1919-1923
Мануел Тейшейра Гомиш
(1860-1941)
демократ (ПД) - президент 1923-1925
Бернардину Машаду
(1851-1943)
демократ (ПД) Bernardino Machado.jpg президент, втори мандат 1925-1926
Жозе Мендиш Кабесадаш Жуниор
(1883-1965)
Военен - същевременно и министър-председател 1926

Военна диктатура[редактиране | edit source]

През 1926 г. след военен преврат републиканската конституция е отменена. 2 год. по-късно на политическата сцена се появява Антониу ди Оливейра Салазар. Първоначално той е само финансов министър със специални правомощия, като в него е концентриран контролът върху държавния бюджет. Така той се превръща постепенно в основната фигура в политическата система на Португалия, а обявяването му за министър-председател от военната хунта през 1932 г. е логична формалност. През 1933 г. Салазар въвежда нова конституция. Според нея Новата държава (порт. Estado Novo, Естадо нуово) е еднопартийна и католическа. Така католическата църква успява да си възвърне част от влиянието си в Португалия, което е загубила по времето на антиклерикални политици от Първата република. Противниците на Салазар са преследвани.

Салазар управлява Португалия до 1968 г., като президентите са негови протежета. Той е и временен президент през 1951 г. През 1968 г. Салазар получава сърдечен удар, от който не може да се възстанови и умира през 1970 г. Новият силен човек на диктатурата е Марсело Каетану, който продължава политиката на Салазар.

От началото на 16 век Португалия има колонии в Африка. Протестите срещу колониалната власт в Ангола, Гвинея-Бисау, Капо Верде и Мозамбик се превръщат след 1961 г. във въоръжена борба за независимост. Въоръжените конфликти в колониите достигат своя апогей в началото на 1970-те год. и африканските колонии получават независимост през 1975 г. Колониалните войни на Португалия са в основата на т.н. Революция на карамфилите от 1974 г., с която чрез военен заговор на завърнали се в родината офицери е свален диктаторът Марсело Каетану.

Президенти между 1926 и 1974 г.
Име Политическа ориентация
Портрет
Бележки Години на управление
Мануел ди Оливейра Гомиш да Коща
(1863-1929)
военна хунта - Генерал. След „революцията“ от 28 май 1926 г. отстъпва поста на Мендиш. На 17 юни военната хунта го избира за президент и министър-председател. На 8 юли чрез пуч е сменен от военната хунта, която не е доволна от политиката му. 1926
Антониу Ошкар ди Фрагозу Кармона
(1869-1951)
пучист, военна хунта Carmona.jpg Участва в пуча срещу Гомиш. Първоначално е само министър-председател, но с диктаторски пълномощия. През 1928 г. след референдум се провъзгласява за доживотен президент. През 1932 г. сдава поста министър-председател на Антониу ди Оливейра Салазар. 1926-1951
Антониу ди Оливейра Салазар
(1889-1970)
диктатор, военна хунта временно след смърта на Кармона 1951
Франсишку Кравейру Лопиш
(1894-1964)
военна хунта Главнокомандващ на ВВС преди назначението. След конфликт със Салазар е отстранен от поста. 1951-1958
Америку Деуш Томаш
(1894-1964)
военна хунта Адмирал, министър на флота преди назначението. Свален е от власт от т.н. Революция на карамфилите. 1958-1974

Трета република[редактиране | edit source]

На 25 април 1974 г. група офицери, организирани в Движение на въоръжените сили (ДВС), извършва т.н. Революция на карамфилите с цел възстановяване на демокрацията в страната. Превратът е насочен срещу Марсело Каетано - наследника на диктатора Антониу Салазар, и фашисткия характер на управлението.

Начело на хунтата застават майор Отелу ди Карвалю, генерал Антониу ди Спинола. Премиер след преврата става Вашко дос Гонсалес. В следващите години постепенно е установена демократичната власт. През 1975 г. извоюват своята независимост африканските колонии на Португалия - Мозамбик (25 юни), Кабо Верде (5 юли), Гвинея-Бисау (5 юли), Сао Томе и Принсипи (12 юли) и Ангола (11 ноември).

След втория мандат на Антониу Рамальо Еанеш следват 20 год., през които Португалия е управлявана от президенти социалисти (Мариу Соариш и Жоржи Сампаю). През 2006 г. демократът Анибал Каваку Силва става първият десен президент на Португалия, заемал този пост след “революцията на карамфилите” от 1974 г. Той е преизбран през 2011 г.

Президенти на Третата португалска република от 1974-
Име Политическа ориентация
Портрет
Бележки Години на управление
Антониу ди Спинола
(1910-1996)
военен (ДВС) Генерал. Председател на управляващия съвет. Временно изпълняващ длъжността президент. Подава оставка на 30 септември след разногласия с лявото крило на ДВС. [1] 1974-1974
Франсишку да Коща Гомиш
(1914-2001)
военен (ДВС) - Генерал. През 1974 г. се осъществява поземлена реформа и почти феодалната система в Южна Португалия е премахната. На следващата 1975 г. всички португалски колонии получават независимост. 1974-1976
Антониу Рамальо Еанеш
(1935-)
военен, реформатор (ПРД) António Ramalho Eanes.jpg Генерал. Първият португалски държавен глава, посетил България през 1979 г.[2] Първи мандат от 14 юли 1976 до 9 март 1981. Втори мандат от 9 март 1981 до 9 март 1986 г. 1976-1986
Мариу Соариш
(1843-1924)
социалист (ПС) Mário Soares (2003).jpeg Първи мандат от 9 март 1986 до 9 март 1991 г. Втори мандат от 9 март 1991 до 9 март 1996 г. 1986-1996
Жоржи Сампаю
(1939-)
социалист (ПС) Jorge Sampaio.jpg Първи мандат от 9 март 1996 до 9 март 2001 г. Втори мандат от 9 март 2001 до 9 март 2006 г. 1996-2006
Анибал Каваку Силва
(1939-)
десен либерал (ПСД) Cavaco Silva 2007.jpg Първи мандат от 9 март 2006 до 9 март 2011 г. Втори мандат от 9 март 2011 г. 2006-

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Geschichte Portugals“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
  1. Киммо Килюнен: Енциклопедия Страните по света и техните знамена, издателство ТРУД, 2007 стр. 91 (онлайн версия)
  2. Николай Милков, зам.-мин. на МВнР: Отношенията Португалия-България, списание „Европа 2001“, стр. 16, бр. 6, година XI, 2004 г. (Онлайн версия)

Литература[редактиране | edit source]

  • A. H. de Oliveira Marques: Geschichte Portugals und des portugiesischen Weltreichs. Kröner, Stuttgart 2001, ISBN 3-520-38501-5.
  • Walther L. Bernecker, Horst Pietschmann: Geschichte Portugals: Vom Spätmittelalter bis zur Gegenwart. 2. aktualis. Aufl., Beck, München 2008 ISBN 3-406-44756-2.
  • Picard, Christophe : Le Portugal musulman – (VIIIe – XIIIe siècle) ; l'Occident d'al-Andalus sous domination islamique. Maisonneuve et Larose, Paris 2000, ISBN 2-7068-1398-9.
  • Martins Oliveira: Histoire du Portugal. La Différence, Paris 1994, traduit du portugais par Claire Cayron, ISBN 2-7291-1021-6.
  • Malyn Newitt: A History of Portuguese Overseas Expansion, 1400–1668. Routledge, London 2005, ISBN 0-415-23980-X.
  • A. R. Disney: A History of Portugal and the Portuguese Empire: From Beginnings to 1807. 2 Bde, Cambridge Univ. Pr., Cambridge 2009, ISBN 0-521-73822-9.

Външни препратки[редактиране | edit source]