Списък на узурпатори на властта в Римската империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия

По-долу е посочен списък на узурпаторите на властта в Римската империя. В Източната римска империя, Византия, узурпирането на властта е толкова често явление, че думата Византия се превръща в пословична за интрига.

Използвани съкращения:

  • kPG, убит от Преторианска гвардия
  • kS, убит от своите войници
  • kB, убит в битка
  • e, екзекутиран
  • S, самоубийство
  • датите указват началото и края на царуването
  • произход на бунта е посочен, където е възможно
  • списъкът е завършен до издването на тетрархията в края на 3 век.

Узурпатори на императорския трон[редактиране | редактиране на кода]

Първа римска гражданска война по време на Империята: година на четиримата императори (69 от н.е.)[редактиране | редактиране на кода]

  • Галба – убит на 15 януари 69
  • Отон – самоубива се на 16 април 69
  • Вителий – убит на 22 декември 69
  • Веспасиан – умира от естествена смърт, докато е на власт

От 193 до тетрархията (кризата на третото столетие)[редактиране | редактиране на кода]

Неуспешни узурпатори през 1 век[редактиране | редактиране на кода]

Списък на императорите, победени от управляващия суверен. Посочените години са годините, в които узурпират властта.

Тит: 79 – 81[редактиране | редактиране на кода]

Домициан: 91 – 96[редактиране | редактиране на кода]

Неуспешни узурпатори през 2 век[редактиране | редактиране на кода]

Марк Аврелий: 161 – 180[редактиране | редактиране на кода]

  • Авидий Касий (175), в Египет и Сирия, римски наместник в Сирия, обявява себе си за император след слуха, че Марк Аврелий е починал и продължава своя бунт дори след като разбира, че всъщност Марк Аврелий е жив.

Септимий Север: 193 – 211[редактиране | редактиране на кода]

Неуспешни узурпатори през 3 век[редактиране | редактиране на кода]

Елагабал: 218 – 222[редактиране | редактиране на кода]

Александър Север: 222 – 235[редактиране | редактиране на кода]

  • Салустий (ок. 227), в Рим, издигнат до цезар от Александър, екзекутиран за опит за убийство, префект на преторианската гвардия
  • Таврин (S. неясна дата), на изток, самоубийство в Ефрат

Максимин Трак: 235 – 238[редактиране | редактиране на кода]

  • Магн (235), заповядва на някои от войниците на Максимин да разрушат моста, който позволява на императора да премине Рейн, бивш консул
  • Квартин (235), на Изток, поддържан от войниците, лоялни към бившия император Александър Север

Гордиан III: 238 – 244[редактиране | редактиране на кода]

Филип I Араб: 244 – 249[редактиране | редактиране на кода]

Деций: 249 – 251[редактиране | редактиране на кода]

Галиен: 253 – 268[редактиране | редактиране на кода]

Клавдий II: 268 – 270[редактиране | редактиране на кода]

  • Цензорин (269 – kS.270), почти със сигуност несъществувал; има сведения само в Historia Augusta[1], но няма никакви други литературни, епиграфски или нумизматични доказателства

Аврелиан: 270 – 275[редактиране | редактиране на кода]

Проб: 276 – 282[редактиране | редактиране на кода]

Кар, Карин, Нумериан: 282 – 284[редактиране | редактиране на кода]

Диоклетиан: 284 – 305[редактиране | редактиране на кода]

Неуспешни узурпатори през 4 и 5 век[редактиране | редактиране на кода]

Флавий Хонорий: 395 – 423[редактиране | редактиране на кода]

Валентиниан III: 423 – 455[редактиране | редактиране на кода]

Неуспешни узурпатори след падането на Рим (476)[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Trig. Tyr. 33
  2. Barnes, The New Empire of Diocletian and Constantine (Cambridge: Harvard University Press), 10-12
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата List of Roman usurpers в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​