Списък с логически грешки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В логиката и реториката логическа заблуда е неправилно аргументиране, което често води до погрешно схващане или предположение.

  • Ad hominem - Ad hominem аргумент е всеки, който се опитва да контрира нечии твърдения като атакува човека, вместо да адресира самия аргумент. Трябва да се отбележи, че личните забележки по същество не представляват логическа заблуда. Заблуда е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. Например "Х е глупак" не е заблуда, но "Х не е прав, защото е глупак" е заблуда. Терминът "плюене в кладенеца" също се отнася за форма на ad hominem заблуда. Това е опит да се дискредитира аргумента на опонента като се предположи, че последния притежава отвратителна черта, или че се числи към вярванията на хора които са погрешни или непопулярни. Често срещана форма на това дори си има собствено име: reductio ad Hitlerum. Това е плюене в кладенеца като се прокарва аналогия между позицията на другият човек и тази на Хитлер или нацистите.
  • Аргумент от незнание - поддържа се, че една пропозиция e истина (или лъжа), само заради това, че не е доказано обратното. За да може да се направи позитивно едно специфично твърдение, обаче, трябва да бъдат предоставени положителни доказателства за него. Липсата на друго обяснение означава единствено, че не знаем - не означава че можем да си изобретим обяснение.
  • Позоваване на авторитет - основната структура на аргумента на авторитета е следната: Професор X вярва A, X има авторитет, следователно A е истина. Често този аргумент се вменява и с подчертаване на годините опит, научната степен и наградите на човека, правещ твърдението. Понякога обратното се използва, като се казва че някой не притежава авторитет, научна степен или опит, следователно неговите твърдения са невярни. Има много подтипове на аргумента на авторитета. Често срещан пример е аргументът ad populi - твърдението трябва да е истина защото е популярно, в общи линии приемайки авторитета на масите. Друг пример е аргумента от древността - твърдението трябва да е истина, защото съществува от много дълго време.
  • Позоваване на последствия - аргумент, в който предпоставката се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани.
  • Позование на популярност - твърдението се смята за вярно, защото се подържа от много хора или от високовалифицирания елит на обществото.
  • Прибързано обобщение - аргумент, в който размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод.
  • Подбиране на черешки - посочват се единични случаи и данни, които подкрепят дадена позиция, като се пропускат значително количество случаи и данни, които противоречат на позицията.
  • Аргумент на личната недоверчивост - твърдение, което, поради това, че някой лично намира предпоставката за малко вероятна или за невероятна, то по неговата логика тази предпоставка не може да бъде вярна. Или обратно - че предпочитаната, но недоказана предпоставка е вярната. Не мога да обясня или да разбера това, значи то не може да бъде истина.
  • Post hoc ergo propter hoc - при тази заблуда се приема причинно-следствена връзка на две променливи, само защото едната предшества другата. X се случи преди Y; следователно X причини Y.
  • Грешна посока - аргументът се базира на обърната причинно-следствена връзка. Твърди се, че следствието причинява причината.
  • Погрешен континиум - идеята, че понеже няма ясна разграничаваща линия между две екстремности, разликата между двете екстремности е нереална или безсмислена, например: има неясна линия между култове и религия, следователно те са едно и също.
  • Фалшива дилема - ограничаване на набор от възможности до само две. Тази заблуда също може да се използва, за да се опрости континиум от вариация до само две черно/бели възможности.
  • Непоследователност - прилагането на критерии или правила към едно убеждение, твърдение, аргумент или позиция, но не и към други. Например, някои казват, че имаме нужда от по-силен контрол върху предписването на лекарства за да подсигурим тяхната безопасност и ефективност, но в същото време спорят че медицинските билки трябва да бъдат продавани без контрол.
  • Non-Sequitur - на латински означава "не следва". Това се отнася за аргумент, в който заключението не следва от предпоставките. С други думи, поставянето на несъществуваща логическа връзка.
  • Reductio ad absurdum - този аргумент следва формата, че ако предпоставките са приети за истина, аргументът трябва да води до абсурдно заключение (и следователно една от предпоставките трябва да е погрешна). С това често се злоупотребява, като се "разтягат локуми" по такъв начин, че аргументът насила да се доведе до абсурдно заключение.
  • Хлъзгав наклон - тази логическа заблуда е известна и с латинското си название "petitio principii". Става дума за аргументът, че дадена позиция не е последователна или защитима, защото ако се приеме тя, екстремният й вариант също трябва да бъде приет. Твърди се, че една малка стъпка неизбежно води до верига от свързани събития, стигайки се до значителна развръзка.
  • Ad-hoc разсъждаване - това представлява своеволното вкарване на нови елементи в аргумента с целта да се нагласи така, че да изглежда валиден. Понякога тази заблуда се извисява до нелепи екстремности, като повече и повече ад хок елементи се добавят, за да се обяснят грешките или логическите абсурди в дадено твърдение или система от убеждения.
  • Чучело - споренето срещу позиция, която е предварително създадена, за да бъде лесна за оборване, вместо споренето срещу позицията, която всъщност се държи от опонентите.
  • Тавтология - тавтологията е аргумент който включва кръгов размисъл, което означава че заключението на аргумента е собствената му предпоставка. Структурата на тези аргументи е A=B, следователно A=B, въпреки че предпоставката и заключението могат да бъдат формулирани различно, така че на пръв поглед да не е очевидно за какво става дума.
  • Вдигане на летвата - метод за отричане като своеволно се мести критерият за "доказателство" на определено твърдение. Представените доказателства се отхвърлят като се изискват други, или друг тип, доказателства.
  • Tu quoque - това е опит да се оправдае погрешно действие, защото някой друг също го прави.
  • Просене на въпроса - тази заблуда се случва, при съставянето на аргумент, в който се приемат предпоставки, за които не се знае дали са вярни.
  • Подвеждащ въпрос - две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква те да бъдат приети или отхвърлени, като в действителност едното е приемливо, а другото – не.
  • Двусмислица в термина - използване на една и съща дума с две различни значения в дадено твърдение (едното значение не е на място).
  • Композиционна заблуда - предубеждението, че когато нещо е вярно за една съставна част, то трябва да е вярно за обекта, в който участва.
  • Заблуда от наследяване - предубеждението, че когато нещо е вярно за един обект, то трябва да е вярно за всичките му съставни части.

Логически грешки[редактиране | edit source]

Логически грешки:

Подобни статии[редактиране | edit source]