Списък с логически грешки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В логиката и реториката логическа заблуда е неправилно аргументиране, което често води до погрешно схващане или предположение.

  • Ad hominem - Ad hominem аргумент е всеки, който се опитва да контрира нечии твърдения като атакува човека, вместо да адресира самия аргумент. Трябва да се отбележи, че личните забележки по същество не представляват логическа заблуда. Заблуда е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. Например "Х е глупак" не е заблуда, но "Х не е прав, защото е глупак" е заблуда. Терминът "плюене в кладенеца" също се отнася за форма на ad hominem заблуда. Това е опит да се дискредитира аргумента на опонента като се предположи, че последния притежава отвратителна черта, или че се числи към вярванията на хора които са погрешни или непопулярни. Често срещана форма на това дори си има собствено име: reductio ad Hitlerum. Това е плюене в кладенеца като се прокарва аналогия между позицията на другият човек и тази на Хитлер или нацистите.
  • Аргумент от незнание - поддържа се, че една пропозиция e истина (или лъжа), само заради това, че не е доказано обратното. За да може да се направи позитивно едно специфично твърдение, обаче, трябва да бъдат предоставени положителни доказателства за него. Липсата на друго обяснение означава единствено, че не знаем - не означава че можем да си изобретим обяснение.
  • Позоваване на авторитет - основната структура на аргумента на авторитета е следната: Професор X вярва A, X има авторитет, следователно A е истина. Често този аргумент се вменява и с подчертаване на годините опит, научната степен и наградите на човека, правещ твърдението. Понякога обратното се използва, като се казва че някой не притежава авторитет, научна степен или опит, следователно неговите твърдения са невярни. Има много подтипове на аргумента на авторитета. Често срещан пример е аргументът ad populi - твърдението трябва да е истина защото е популярно, в общи линии приемайки авторитета на масите. Друг пример е аргумента от древността - твърдението трябва да е истина, защото съществува от много дълго време.
  • Позоваване на последствия - аргумент, в който предпоставката се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани.
  • Позование на популярност - твърдението се смята за вярно, защото се подържа от много хора или от високовалифицирания елит на обществото.
  • Прибързано обобщение - аргумент, в който размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод.
  • Подбиране на черешки - посочват се единични случаи и данни, които подкрепят дадена позиция, като се пропускат значително количество случаи и данни, които противоречат на позицията.
  • Аргумент на личната недоверчивост - твърдение, което, поради това, че някой лично намира предпоставката за малко вероятна или за невероятна, то по неговата логика тази предпоставка не може да бъде вярна. Или обратно - че предпочитаната, но недоказана предпоставка е вярната. Не мога да обясня или да разбера това, значи то не може да бъде истина.
  • Post hoc ergo propter hoc - при тази заблуда се приема причинно-следствена връзка на две променливи, само защото едната предшества другата. X се случи преди Y; следователно X причини Y.
  • Грешна посока - аргументът се базира на обърната причинно-следствена връзка. Твърди се, че следствието причинява причината.
  • Погрешен континиум - идеята, че понеже няма ясна разграничаваща линия между две екстремности, разликата между двете екстремности е нереална или безсмислена, например: има неясна линия между култове и религия, следователно те са едно и също.
  • Фалшива дилема - ограничаване на набор от възможности до само две. Тази заблуда също може да се използва, за да се опрости континиум от вариация до само две черно/бели възможности.
  • Непоследователност - прилагането на критерии или правила към едно убеждение, твърдение, аргумент или позиция, но не и към други. Например, някои казват, че имаме нужда от по-силен контрол върху предписването на лекарства за да подсигурим тяхната безопасност и ефективност, но в същото време спорят че медицинските билки трябва да бъдат продавани без контрол.
  • Non-Sequitur - на латински означава "не следва". Това се отнася за аргумент, в който заключението не следва от предпоставките. С други думи, поставянето на несъществуваща логическа връзка.
  • Reductio ad absurdum - този аргумент следва формата, че ако предпоставките са приети за истина, аргументът трябва да води до абсурдно заключение (и следователно една от предпоставките трябва да е погрешна). С това често се злоупотребява, като се "разтягат локуми" по такъв начин, че аргументът насила да се доведе до абсурдно заключение.
  • Хлъзгав наклон - тази логическа заблуда е известна и с латинското си название "petitio principii". Става дума за аргументът, че дадена позиция не е последователна или защитима, защото ако се приеме тя, екстремният й вариант също трябва да бъде приет. Твърди се, че една малка стъпка неизбежно води до верига от свързани събития, стигайки се до значителна развръзка.
  • Ad-hoc разсъждаване - това представлява своеволното вкарване на нови елементи в аргумента с целта да се нагласи така, че да изглежда валиден. Понякога тази заблуда се извисява до нелепи екстремности, като повече и повече ад хок елементи се добавят, за да се обяснят грешките или логическите абсурди в дадено твърдение или система от убеждения.
  • Чучело - споренето срещу позиция, която е предварително създадена, за да бъде лесна за оборване, вместо споренето срещу позицията, която всъщност се държи от опонентите.
  • Тавтология - тавтологията е аргумент който включва кръгов размисъл, което означава че заключението на аргумента е собствената му предпоставка. Структурата на тези аргументи е A=B, следователно A=B, въпреки че предпоставката и заключението могат да бъдат формулирани различно, така че на пръв поглед да не е очевидно за какво става дума.
  • Вдигане на летвата - метод за отричане като своеволно се мести критерият за "доказателство" на определено твърдение. Представените доказателства се отхвърлят като се изискват други, или друг тип, доказателства.
  • Tu quoque - това е опит да се оправдае погрешно действие, защото някой друг също го прави.
  • Просене на въпроса - тази заблуда се случва, при съставянето на аргумент, в който се приемат предпоставки, за които не се знае дали са вярни.
  • Подвеждащ въпрос - две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква те да бъдат приети или отхвърлени, като в действителност едното е приемливо, а другото – не.
  • Двусмислица в термина - използване на една и съща дума с две различни значения в дадено твърдение (едното значение не е на място).
  • Композиционна заблуда - предубеждението, че когато нещо е вярно за една съставна част, то трябва да е вярно за обекта, в който участва.
  • Заблуда от наследяване - предубеждението, че когато нещо е вярно за един обект, то трябва да е вярно за всичките му съставни части.

Извадка от книгата на Карл Сейгън "Свят, населен с демони", където повечето от горните логически грешки са описани и с примери:

• _Ad hominem_ — от латински: „към човека“. Да атакуваш човека, а не неговите аргументи (например: _„Преподобната д-р Смит е известна библейска фундаменталистка, поради което нейните възражения срещу еволюцията не следва да бъдат разглеждани като сериозни.“_). • Аргументи, основаващи се на авторитет (например: _„Президентът Ричард Никсън трябва да бъде преизбран, тъй като той има секретен план за спиране на войната в Югоизточна Азия“_, но тъй като планът е секретен, няма начин избирателите да го оценят заради достойнствата им. Аргументът се свежда до това, че трябва да му се доверят, защото е президент. Грешка, както се оказа по-късно). • Аргумент, основаващ се на обратни последствия (например: _„Трябва да съществува Бог, който да раздава наказания и награди, тъй като — ако Той не съществуваше — обществото щеше да бъде много по-беззаконно и опасно, може би дори неподлежащо на управление.“*_ Или: _„Обвиняемият в един широко представен в медиите съдебен процес за убийство трябва да бъде признат за виновен. В противен случай други мъже също ще се почувстват окуражени да убият жените си.“_). [* Римският историк Полибий е предложил една по-цинична формулировка: „Тъй като човешките тълпи са непостоянни, пълни са с неконтролируеми желания и страсти и не изпитват страх от последствията, те трябва да бъдат изпълнени със страхове, които да ги обуздават. Следователно древните са постъпили добре, като са измислили боговете и вярата в наказанието след смъртта.“ — Б.а.] • Позоваване на незнанието — твърдението, че всичко, което не е доказано невярно, трябва да е вярно и обратното (например: _„Няма категорични доказателства, че НЛО-та не посещават Земята. Следователно НЛО-та съществуват. Във вселената съществуват и други форми на разумен живот.“_ Или: _„Може да има седемдесет казилиона други светове, но не знаем някой друг да е постигнал моралния напредък на Земята и следователно ние все още сме център на вселената.“_). Тази нетърпеливост по отношение на неопределеността може да бъде критикувана по следния начин: отсъствието на доказателства не означава доказано отсъствие. • Специален довод, който често трябва да спаси предположението от сериозни риторични затруднения (например: _„Как е възможно един милостив Бог да осъди бъдещите поколения на мъки само защото противно на заповедите му една жена е накарала един мъж да изяде една ябълка?“ Специален довод: не разбирате сложната доктрина за свободната воля._ Или: _„Как е възможно в едно и също лице да присъстват еднакво божествените Баща, Син и Свети дух?“ Специален довод: не разбирате Божествената мистерия, на Светата троица._ Или: _„Как е възможно Бог да е позволил на последователите на юдаизма, християнството и исляма — всичките проповядващи човеколюбив, доброта и състрадание — да извършват толкова много жестокости в продължение на толкова дълго време?“ Специален довод: отново не разбирате свободната воля. И освен това, незнайни са пътищата Божии._) • Да молиш за въпроса или да предпоставяш отговора (например: _„Трябва да въведем смъртното наказание, за да ограничим тежките престъпления.“_ Но дали тежките престъпления ще намалеят, когато бъде въведено смъртното наказание? Или: _„Вчера стоковата борса се срина поради техническите манипулации и гоненето на печалби от страна на инвеститорите.“_ Но има ли _независимо_ потвърждение на причинната роля на „манипулациите“ и търсенето на печалби? Нищо ли не сме научили от това предполагаемо обяснение?). • Избирателност на наблюденията, наричана още изброяване на благоприятните обстоятелства — или, както я е описал философът Франсис Бейкън, да отброяваш попаденията и да забравяш пропуските* (например: _„Ако една държава се хвали с президентите, които е дала, и забравя за серийните убийци“_). [* Любимият ми пример е следната история, която се разказва за италианския физик Енрико Ферми, току-що пристигнал на американска земя и включен в посветения на разработването на атомно оръжие Проект „Манхатън“. По време на Втората световна война той се среща с висши офицери от армията на Съединените щати: — Еди-кой си е велик генерал — казват му. — Каква е дефиницията за велик генерал? — пита Ферми по своя характерен маниер. — Ами предполагам, че това е генерал, който е спечелил много последователни битки. — Колко много? След кратка дискусия те се спират на пет. — Каква част от американските генерали са велики? След кратка дискусия се установява, че такива са едва няколко процента. Но представете си, предложил Ферми, че няма нещо такова като велик генерал, че всички армии са равнопоставени и че победата в една битка е просто въпрос на случайност. При това положение шансът да спечелиш една битка е едно към две или 1/2; при две битки е 1/4; при три — 1/8; при четири — 1/16; и при пет — 1/32, което е около три процента. Би могло _да се очаква_ няколко процента от американските генерали да са спечелили пет последователни битки просто по случайност. А дали някой от тях е спечелил _десет_ последователни битки? — Б.а.] • Статистика на малките числа — тясно свързана с избирателността на наблюденията (например: _„Твърди се, че всеки пети човек на Земята е китаец. Това не е възможно. Аз познавам стотици хора и нито един от тях не е китаец. С уважение…“_ Или: _„Тази вечер хвърлих три седмици поред. Просто не мога да загубя.“_). • Неразбиране на природата на статистиката (например: _„Президентът Дуайт Айзенхауер изрази учудване и тревога по повод заключението, че половината от всички американци са под средното ниво на интелигентност.“_). • Непоследователност (например: _„Предпазливо да се планира най-лошото, на което е способен един евентуален военен противник, но напълно да пренебрегнем научните проекции на опасностите за околната среда, тъй като не са «доказани».“_ Или: _„Да се припише падащата средна продължителност на живота в бившия Съветски съюз на провалите на комунизма отпреди много години, но никога да не се свързва високият процент на детската смъртност в САЩ (понастоящем най-висок в сравнение с всички останали големи индустриални страни) на провалите на капитализма.“_ Или: _„Да смятаме за обоснована идеята вселената да продължава да съществува безкрайно дълго напред в бъдещето, но да разглеждаме като абсурдна представата, че тя има безкрайно дълга история назад в миналото.“_). • _Non sequitur_ — от латински: „не следва“ (например: _„Нашата нация ще победи, защото Бог е велик.“_ Но почти всяка друга нация претендира за същото. Германската формулировка гласи: _Gott mit uns_ — „Бог е с нас“). Често тези, които изпадат в заблудата _non sequitur_, просто не са взели предвид алтернативните възможности. • _Post hoc, ergo propter hoc_ — от латински: „Случило се е след това, следователно е било причинено от него.“ (например изказването на Жаим Кардинал Син, архиепископ на Манила: _„Познавам една 26-годишна жена, която изглежда на 60, защото взема противозачатъчни.“_ Или: _„Преди жените да получат правото да гласуват, нямаше атомни оръжия.“_). • Безсмислени въпроси (например: _„Какво ще се случи, ако една неустоима сила се сблъска с непоклатимо препятствие?“_ Ако би имало нещо като неустоима сила, то не би имало непоклатими препятствия и обратното.) • Изключена среда или лъжлива дихотомия — да се разглеждат само двете крайности в континуум от междинни възможности (например: _„Разбира се, вземете страната на мъжа ми. Той винаги е прав. Аз винаги греша.“_ Или: _„Или обичаш страната си, или я мразиш.“_ Или: _„Ако не си част от решението, значи си част от проблема.“_). • Краткосрочно срещу дългосрочно — подточка на изключената среда, но толкова важна, че реших специално да я предложа на вашето внимание (например: _„Не можем да си позволим програми за подпомагане на недохранените деца или да образоваме деца в предучилищна възраст. Спешно трябва да се справим с уличната престъпност.“_ Или: _„Защо трябва да изследваме космоса и да се занимаваме с фундаментални научни проучвания, при положение че имаме огромен бюджетен дефицит?“_). • Хлъзгавият склон, който също е свързан с изключената среда (например: _„Ако позволим абортите в първите няколко седмици от бременността, ще се окаже невъзможно да предотвратим убийството на напълно развито бебе.“_ Или обратното: _„Ако държавата забрани абортите дори в деветия месец, скоро ще започне да ни казва какво да правим с телата си по време на зачеването.“_). • Объркване между корелация и причинно-следствена връзка (например: _„Изследванията показват, че сред колежаните има повече хомосексуалисти, отколкото сред хората с по-ниско образование; следователно образованието прави хората хомосексуалисти.“_ Или: _„Земетресенията в Андите съвпадат с моментите на най-голямо сближаване между Уран и Земята. Следователно — въпреки липсата на подобна връзка при по-близката и по-голяма планета Юпитер — второто причинява първото.“_*). [* Или: _„Децата, които гледат насилие по телевизията, са по- склонни към насилие, когато пораснат.“_ Но дали телевизията причинява насилието, или децата със склонност към насилие просто обичат да гледат подобни програми? Много е вероятно и двете твърдения да са верни. Комерсиалните защитници на телевизионното насилие твърдят, че всеки може да направи разлика между телевизия и действителност. Но понастоящем детските програми в събота сутрин излъчват средно по 25 акта на насилие на час. Това най- малкото прави децата по-малко чувствителни към агресията и проявите на безсмислена жестокост. И ако на податливите на внушение възрастни могат да бъдат имплантирани фалшиви спомени, какво имплантираме в децата си, при положение че ги излагаме на около 100 000 акта на насилие още преди да са завършили началното училище? — Б.а.] • Сламеният човек — да окарикатуриш някаква позиция, за да можеш да я атакуваш по-лесно (например: _„Учените вярват, че живите същества са се получили по случайност“_ — формулировка, която целенасочено пропуска основната Дарвинова идея, че природата функционира, като запазва нещата, които работят, и отхвърля тези, които не работят. Или — което също е заблуда от типа краткосрочно-дългосрочно: _„Защитниците на околната среда ги е грижа повече за змиешийките и петнистите бухали, отколкото за хората.“_). • Скрити данни и полуистини (например: _„По телевизията показаха невероятно точно и широко цитирано «пророчество» за опита за покушение срещу президента Рейгън.“_ Но — важна подробност — дали е записано преди или след събитието? Или: _„Безчинствата на правителството плачат за революция, макар че не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата.“_ Да, но дали това ще бъде революция, при която ще бъдат убити много повече хора, отколкото при предходния режим? Какво показва опитът от предишни революции? Дали всички революции срещу потиснически режими са желателни и в интерес на хората?). • Неангажиращи изказвания (например разделянето на властите в Американската конституция уточнява, че Съединените щати не могат да обявят война без решение на Конгреса. От друга страна президентът получава контрол над външната политика и воденето на войни, които са потенциално решаващи за неговото преизбиране. При това положение президентите и от двете политически партии могат да се изкушат да организират войни, докато в същото време развяват знамената и наричат войната по някакъв друг начин — „полицейски акции“, „въоръжени нахлувания“, „предпазни ответни мерки“, „умиротворяване“, „защита на американските интереси“, или най- различни „операции“, например Операция „Справедлива кауза“. Евфемизмите за „война“ са само една от голямата група ревизии на езика за политически цели. Талейран е казал следното: „Едно от важните умения на политика е да намира нови имена за институции, които със старите си имена са станали омразни на обществеността.“)

Логически грешки[редактиране | edit source]

Логически грешки:

Подобни статии[редактиране | edit source]