Спор за името на Република Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Спорът за името на Република Македония е нерешен проблем между Гърция и Република Македония (към 2012 г.) за официалното наименование на Република Македония, нейното население и нейния език. Спорът ескалира до най-висока точка и се налага международно посредничество, включително опити за резолюция от страна на ООН. Във всички официални документи на държавата тя се самоназовава Република Македония.

Съдържание

История [редактиране]

От обявяването на независимостта съществува дипломатически проблем с името ѝ, което среща безпрецедентна съпротива от страна на Гърция.[1] Според гръцките политици името „Македония“ е обидно за гърците и предизвиква объркване и морална вреда за Гърция. Според нея използването на това име за държавата оставя впечатлението, че Македония е само Скопие и всичко, свързано с това име му принадлежи.[2] Чрез правото си на вето Гърция не допуска признаването на независимата държава под това име. Заради този проблем Организацията на обединените нации и Европейският съюз признават държавата, използвайки „временното“[3] (до разрешаване на спора[4]) име the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бившата югославска република Македония ) и в много официални и международни документи се използва това име. Граждански организации на републиката обявяват това име за обидно и настояват за отпадането му.[5][6]

Редица страни, включително четири от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Русия и Китай[7]) признават Македония също под името Република Македония (Republic of Macedonia).

На срещата в Букурещ на НАТО през 2008 година Гърция използва правото си на вето, заради неразрешения спор за името на Република Македония.

Употреба на съкращението БЮРМ [8] [редактиране]

В Република Македония се смята за неприемлива употребата на следните съкращения:

  1. FYROM - Former Yugoslav Republic of Macedonia;
  2. БЈРМ - Бивша Југословенска Република Македонија;
  3. ПЈРМ - Поранешна Југословенска Република Македонија,

с аргумент, че съкращението не е официално санкционирано от ООН. Въпреки това съкращението масово се ползва поради следните причини - незнание за политическата чувствителност по въпроса, съзнателно игнориране на официално приетото име, езикови причини (твърде дълго за бързо изговаряне и писане) и технически причини (недостатъчно място в различни бази данни за пълното изписване на името).

България и спорът за името [редактиране]

На 15 януари 1992 г. България първа признава държавата като независима и суверенна, с официалното име Република Македония (копие, копие) и без да поставя условия. Впоследствие обаче, политиката на Скопие започна да създава проблеми в традиционната употреба на наименованието „Македония” за българския дял на едноименния географски регион – Българска (Пиринска) Македония.[9] България подкрепя решаването на спора за името, с което да се отворят вратите на НАТО и ЕС за Република Македония, като същевременно напомня, че евентуалното решение следва да отчита „историческите, културните и всички други реалности, които са свързани с географската област Македония” и факта, че „части от тази географска област сега се намират в три държави, включително България”.[10]

България при президента д-р Желю Желев признава името Република Македония, но не и понятието македонски език (с аргумента, че не е дипломатическа практика да се признава самостоятелното съществуване на отделен език). Според Българската академия на науките и водещи филолози така нареченият "македонски език" е „писмена регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори“.[11]

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Floudas, Demetrius Andreas; "Pardon? A Name for a Conflict? FYROM's Dispute with Greece Revisited”. // in: Kourvetaris et al (eds.), The New Balkans, East European Monographs: Columbia University Press, 2002, p. 85.
  2. ↑ Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 73.
  3. ↑ Admission of the former Yugoslav Republic of Macedonia to membership of the United Nations
  4. ↑ www.un.org
  5. ↑ Reaction by several civic organizations, daily newspapers and institutions to the Council of Europe's regulation
  6. ↑ We Have A Great Name – They Will Try To Take It Away From Us
  7. ↑ “А Timeline of Recent Events Concerning the Macedonian Issue”, Macedonian Heritage - An Online Review of Macedonian Affairs, History and Culture, 12 October 1993.
  8. ↑ Igor Janev, Legal Aspects of the Use of a Provisional Name for Macedonia in the United Nations System, AJIL, Vol. 93. no 1. 1999.
  9. ↑ Българската политика спрямо Република Македония — Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани . София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. ISBN 978-954-92032-2-6
  10. ↑ Цанчев: България ще продължава да подкрепя напредъка на Македония, Актуално, 2 април 2008
  11. ↑ Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Спор_за_името_на_Република_Македония&oldid=5656074“.