Спор за името на Република Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Спорът за името на Република Македония е нерешен проблем между Гърция и Република Македония за официалното наименование на Република Македония, нейното население и нейния език. Спорът ескалира до най-висока точка и се налага международно посредничество, включително опити за резолюция от страна на ООН. Във всички официални документи на държавата тя се самоназовава Република Македония.

История[редактиране | edit source]

От обявяването на независимостта съществува дипломатически проблем с името ѝ, което среща безпрецедентна съпротива от страна на Гърция.[1] Според гръцките политици името „Македония“ е обидно за гърците и предизвиква объркване и морална вреда за Гърция. Според нея използването на това име за държавата оставя впечатлението, че Македония е само Скопие и всичко, свързано с това име му принадлежи.[2] Чрез правото си на вето Гърция не допуска признаването на независимата държава под това име. Заради този проблем Организацията на обединените нации и Европейският съюз признават държавата, използвайки „временното“[3] (до разрешаване на спора[4]) име the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бившата югославска република Македония ) и в много официални и международни документи се използва това име. Граждански организации на републиката обявяват това име за обидно и настояват за отпадането му.[5][6]

Редица страни, включително четири от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Русия и Китай[7]) признават Македония също под името Република Македония (Republic of Macedonia).

На срещата в Букурещ на НАТО през 2008 година Гърция използва правото си на вето, заради неразрешения спор за името на Република Македония.

Употреба на съкращението БЮРМ [8][редактиране | edit source]

В Република Македония се смята за неприемлива употребата на следните съкращения:

  1. FYROM - Former Yugoslav Republic of Macedonia;
  2. БЈРМ - Бивша Југословенска Република Македонија;
  3. ПЈРМ - Поранешна Југословенска Република Македонија,

с аргумент, че съкращението не е официално санкционирано от ООН. Въпреки това съкращението масово се ползва поради следните причини - незнание за политическата чувствителност по въпроса, съзнателно игнориране на официално приетото име, езикови причини (твърде дълго за бързо изговаряне и писане) и технически причини (недостатъчно място в различни бази данни за пълното изписване на името).

България и спорът за името[редактиране | edit source]

На 15 януари 1992 г. България първа признава държавата като независима и суверенна, с официалното име Република Македония (копие, копие) и без да поставя условия. Впоследствие обаче, политиката на Скопие започна да създава проблеми в традиционната употреба на наименованието „Македония” за българския дял на едноименния географски регион – Българска (Пиринска) Македония.[9] България подкрепя решаването на спора за името, с което да се отворят вратите на НАТО и ЕС за Република Македония, като същевременно напомня, че евентуалното решение следва да отчита „историческите, културните и всички други реалности, които са свързани с географската област Македония” и факта, че „части от тази географска област сега се намират в три държави, включително България”.[10]

България при президента д-р Желю Желев признава името Република Македония, но не и понятието македонски език (с аргумента, че не е дипломатическа практика да се признава самостоятелното съществуване на отделен език). Според Българската академия на науките и водещи филолози така нареченият "македонски език" е „писмена регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори“.[11]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Floudas, Demetrius Andreas; "Pardon? A Name for a Conflict? FYROM's Dispute with Greece Revisited”. // in: Kourvetaris et al (eds.), The New Balkans, East European Monographs: Columbia University Press, 2002, p. 85.
  2. Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 73.
  3. Admission of the former Yugoslav Republic of Macedonia to membership of the United Nations
  4. www.un.org
  5. Reaction by several civic organizations, daily newspapers and institutions to the Council of Europe's regulation
  6. We Have A Great Name – They Will Try To Take It Away From Us
  7. “А Timeline of Recent Events Concerning the Macedonian Issue”, Macedonian Heritage - An Online Review of Macedonian Affairs, History and Culture, 12 October 1993.
  8. Igor Janev, Legal Aspects of the Use of a Provisional Name for Macedonia in the United Nations System, AJIL, Vol. 93. no 1. 1999.
  9. Българската политика спрямо Република Македония — Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани . София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. ISBN 978-954-92032-2-6
  10. Цанчев: България ще продължава да подкрепя напредъка на Македония, Актуално, 2 април 2008
  11. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.