Спор за името на Република Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Спорът за името на Република Македония е нерешен проблем между Гърция и Република Македония (към 2008 г.) за официалното наименование на Република Македония, нейното население и нейния език. Спорът ескалира до най-висока точка и се налага международно посредничество, включително опити за резолюция от страна на ООН. Във всички официални документи на държавата тя се самоназовава Република Македония.

От обявяването на независимостта съществува дипломатически проблем с името ѝ, което среща безпрецедентна съпротива от страна на Гърция^[1]. Според гръцките политици името „Република Македония“ е обидно за гърците и предизвиква объркване и морална вреда за Гърция, която смята себе си за единствен наследник на античната държава на Александър Македонски. Чрез правото си на вето Гърция не допуска признаването на независимата държава под това име. Заради този проблем Организацията на обединените нации и Европейският съюз признават държавата, използвайки „временното“^[2] (до разрешаване на спора[1]) име the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бившата югославска република Македония ) и в много официални и международни документи се използва това име. Граждански организации на републиката обявяват това име за обидно и настояват за отпадането му. ^[3][4]

Редица страни, включително четири от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Русия и Китай)^{[източник?]} признават Македония също под името Република Македония (Republic of Macedonia).

[редактиране] Употреба на съкращението БЮРМ/FYROM

В Република Македония се смята за политически некоректна^{[източник?]} употребата на следните съкращения:

1. FYROM - Former Yugoslav Republic of Macedonia;
2. БЈРМ - Бивша Југословенска Република Македонија;
3. ПЈРМ - Поранешна Југословенска Република Македонија,

с аргумент, че съкращението не е официално санкционирано от ООН. Въпреки това съкращението масово се ползва поради следните причини - незнание за политическата чувствителност по въпроса, съзнателно игнориране на официално приетото име, езикови причини (твърде дълго за бързо изговаряне и писане) и технически причини (недостатъчно място в различни бази данни за пълното изписване на името).

[редактиране] България и спорът за името

На 15 януари 1992 г. България първа признава държавата като независима и суверенна, с официалното име Република Македония [2] (копие, копие) и без да поставя условия. Впоследствие обаче, политиката на Скопие започна да създава проблеми в традиционната употреба на наименованието „Македония” за българския дял на едноименния географски регион – Българска (Пиринска) Македония.^[5] България подкрепя решаването на спора за името, с което да се отворят вратите на НАТО и ЕС за Република Македония, като същевременно напомня че евентуалното решение следва да отчита „историческите, културните и всички други реалности, които са свързани с географската област Македония” и факта, че „части от тази географска област сега се намират в три държави, включително България”.^[6].

България при президента д-р Желю Желев признава името Република Македония, но не и понятието македонски език (с аргумента, че не е дипломатическа практика да се признава самостоятелното съществуване на отделен език). Според Българската академия на науките и водещи филолози така нареченият "македонски език" е „писмено регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори“.^[7]

[редактиране] Бележки

1. ↑ Floudas, Demetrius Andreas; „"Pardon? A Name for a Conflict? FYROM's Dispute with Greece Revisited”“. in: Kourvetaris et al (eds.), The New Balkans, East European Monographs: Columbia University Press, 2002, p. 85.
2. ↑ Admission of the former Yugoslav Republic of Macedonia to membership of the United Nations
3. ↑ Reaction by several civic organizations, daily newspapers and institutions to the Council of Europe's regulation
4. ↑ We Have A Great Name – They Will Try To Take It Away From Us
5. ↑ Българската политика спрямо Република Македония — Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6
6. ↑ Цанчев: България ще продължава да подкрепя напредъка на Македония, Актуално, 2 април 2008
7. ↑ Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област