Спрежение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Спрежение е езиковедски термин, с който се обозначава получаването на производни форми на даден глагол от неговия корен, чрез словоизменение, тоест окончания, представки и други. На спрежението могат да окажат влияние граматичните категории лице, число, род, време, вид, наклонение, залог и други.

Спрегнатите форми на даден глагол, които притежават категориите лице, число, време и т.н., се наричат лични глаголни форми. В много езици има и нелични глаголни форми като инфинитив, причастие и деепричастие (герундий) (причастието също може да има различни по време форми). Таблица, съдържаща всички варианти на определен глагол в даден език, се нарича спрежителна таблица или глаголна парадигма.

Правилният глагол има спрежение, в което всички форми се получават от няколко определени форми или основни части (може да е само една, както инфинитивът в английския). Когато даден глагол не може да се спрегне непосредствено по този начин, за него се казва, че е неправилен. Обикновено основните части са коренът и/или няколко негови изменени форми (основи).

Спрежение също така е и традиционното име на група глаголи, които се спрягат по сходен начин в даден език (клас от глаголи). Това е значението, което учителите влагат, когато казват, че латинският има четири спрежения. Това означава, че всеки правилен латински глагол може да се спрегне в кое да е лице, число, време, наклонение и залог само като се знаят две неща: към кое спрежение принадлежи той и основните му части.

Примери за спрежение[редактиране | edit source]

В индоевропейските езици глаголите обикновено се изменят спрямо няколко граматични категории и образуват сложни парадигми, въпреки че някои като английския са опростили значително глаголното си спрежение. По-долу е представено спрежението на глагола съм в сегашно време, изявително наклонение, деятелен залог, на български, полски, английски, немски, шведски, френски, италиански, латински, португалски, испански, латвийски, хинди и персийски. Този обикновено е най-неправилният глагол. Може да забележите сходствата в съответните глаголни форми; само инфинитивите на шведски и хинди се отклоняват от тези на останалите езици.

съм в няколко индоевропейски езика
Езиково семейство Славянско Германско Италийско Балтийско Индо-иранско
Форма / Лице Български Полски Английски Немски Шведски Френски Италиански Испански Португалски Латински Латвийски Хинди Персийски
инфинитив съм* być to be sein vara être essere ser ser esse būt hona budan
1 лице, ед. ч. (аз) съм (ja) jestem I am ich bin jag är je suis (io) sono (yo) soy (eu) sou (ego) sum es esmu main hoon (man) hastam
2 лице, ед. ч. (ти) си (ty) jesteś you are
thou art (архаично)
du bist
Sie sind [официално]
du är tu es (tu) sei (tú) eres
(usted) es [официално]
(tu) és [неофициално]
(você) é
(tū) es tu esi aap hai
tum ho [неофициално]
(to) hasti
3 лице, ед. ч. (той / тя / то) е (on / ona / ono) jest he/she/it is er/sie/es ist han / hon / den / det är il / elle est (egli / essa) è (él / ella) es (ele / ela) é (is / ea / id) est viņš / viņa ir woh hai
ve hain [официално]
(u) hast
1 лице, мн. ч. (ние) сме (my) jesteśmy we are wir sind vi är nous sommes (noi) siamo (nosotros / nosotras) somos (nós) somos (nōs) sumus mēs esam ham hain (mâ) hastim
2 лице, мн. ч. (вие) сте (wy) jesteście you are ihr seid ni är vous êtes (voi) siete (vosotros / vosotras) sois
(ustedes) son [официално]
(vós) sois
(vocês) são
(vōs) estis jūs esat tum log ho / aap log ho / aap log hain (šomâ) hastid
3 лице, мн. ч. (те) са (oni / one) są they are sie sind de är ils / elles sont (essi) sono (ellos / ellas) son (eles / elas) são (eī / eae / ea) sunt viņi, viņas ir ve hain (ânhâ) hastand
Уважителна форма (Вие) сте ~ ~ Sie sind ~ vous êtes (lei) è / (loro) sono (usted) es / (ustedes) son (o senhor / a senhora) é
(os senhores / as senhoras) são
~ ~ ve hain 2 лице
(šomâ) hastid

3 лице
(išân) hastand

Спреженията в българския eзик[редактиране | edit source]

В българския език има 3 спрежения. Тъй като в съвременния език почти няма инфинитив, от кое спрежение е даден глагол се определя от гласната, на която той завършва в трето лице, единствено число, сегашно време. Глаголите от първото спрежение завършват на -е, от второто - на -и, а от третото - на -а или -я. За да запомнят по-лесно спреженията, на децата в началните училища им се казва да ги научат чрез думата "летища" + я. Глаголът съм не принадлежи на нито едно от трите спрежения.

  I спр. II спр. III спр. III спр.
аз чета говоря искам отварям
ти четеш говориш искаш отваряш
той, тя, то чете говори иска отваря
ние четем говорим искаме отваряме
вие четете говорите искате отваряте
те четат говорят искат отварят

Вижте също[редактиране | edit source]