Спутник-3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Спутник-3
Спутник-3.jpg
Спутник-3
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители ОКБ-1
Тип автоматичен
Основни цели Науки за Земята
Дата на изстрелване 15 май 1958 г.
в 07:12:00 (UTC)
Стартова установка Байконур, Пл. 1
Маса 1327 kg
Орбита/траектория около Земята
Продължителност 692 дни (до 6 април 1960 г.)
Състояние разрушен
Уебстраница Спутник-3 (НАСА)
Спутник-3 в Общомедия

Спутник-3 (от руски спътник) е съветски космически апарат, изстрелян в околоземна орбита на 15 май 1958 година. Това е вторият опит за изстрелване на такъв апарат. Първият опит е на 3 февруари 1958 г. и завършва с взрив на ракетата-носител на космодрума. Първоначалните параметри на орбитата са:

  • апогей: 1860 км;
  • перигей: 214 км;
  • период: 105,9 минути.

Описание на кораба[редактиране | edit source]

Спътникът има конусовидна форма с височина на конуса 3,57 м и диаметър на основата 1,73 м, маса - 1327 кг. Ел. захранване е осигурено от слънчеви клетки, разположени на различни места по корпуса на спътника. В оборудването му са включени няколко инструмента и експеримента, които да измерват:

  • налягането и състава на високите слоеве на атмосферата;
  • концентрацията на положително заредени частици;
  • интензивността на слънчевата радиация;
  • характера и вида на космическите лъчения;
  • електростатичния заряд на електрическото поле около Земята;
  • интензивността на земното магнитно поле;
  • въздействието на микрометеоритите;
  • температурата във вътрешността и по външната повърхност на спътника.

Орбитата е извън радиационното поле на Земята, но поради повреда в магнеттофона за запис на данни не успява да се измери количеството и разпределението на радиация в радиационния пояс на Ван Алън. Активирането на отделните устройства, връзките помежду им и предаването на данни се контролирало от електронно устройство, конструирано на базата на полупроводникови елементи.

Спътникът продължава да работи и след като основните батерии изчерпват ресурса си на 3 юни 1958 г. Полетът му продължава до 6 април 1960 г., и след постепенното снижаване на орбитата му изгаря в горните слоеве на атмосферата на Земята. полетът е с продължителност 692 дни.

Препратки[редактиране | edit source]