Сражение при Римник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сражение при Римник
Конфликт: Руско-турска война (1787-1792)
Suvorov guarding the ramna river 4.jpg
Период 22 септември 1789 г.
Място Влахия
Резултат пълен разгром на турската армия
Воюващи страни
Flag of Russian Empire for private use (1914–1917) 3.svg Руска империя,
Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Австрийска империя
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Александър Суворов,
Фридрих Кобург
Коджа Юсуф паша
Сили
25 000 близо 100 000
Жертви и загуби
600 убити 20 000 убити и ранени

Битката при река Римник (или Ръмник), недалеч от селището Ръмнику Сърат (Râmnicu Sărat) във Влахия е ключово сражение, водено през Руско-турската война от 1787-1792 г.

Предистория и маневри[редактиране | edit source]

След победата при Фокшани Потьомкин изтегля основната част от руските войски към Бендери. Междувременно 100-хилядна турска армия под командването на великия везир Юсуф паша отново приближава Фокшани, където е разположен австрийският корпус под ръководството на принц Фридрих Йосия Сакс-Кобург-Заалфелдски. Друг отряд пашата е изпратил на изток от Прут, за да заблуди руснаците. Преследването на този отряд е възложено на генерал Репнин. На помощ на австрийските съюзници отново се отзовава Суворов. Той и отрядът му изминават 100 км с 60-часов денонощен марш и се присъединяват към австрийците.

Развитие[редактиране | edit source]

На 22 септември 1789 г. обединените войски под командването на Суворов (25 хиляди души), независимо от 4-кратното преимущество на турците, незабавно форсират река Ръмник и атакуват турските войски.

Равносметка[редактиране | edit source]

Сражението при река Римник (днешна Румъния) продължава 12 часа и завършва с пълен разгром на турската армия, която губи към 20 хиляди убити. Загубите на съюзните войски възлизат на 600 души (400 австрийци и 200 руси). За победата в сражението при Римник Суворов получава титлата граф Римникски и орден „Свети Георги“ I-ва степен (7-ят награден за цялата история на ордена), както и титлата граф на Австрийската империя. Намесата на войските на Суворов в подкрепа на австрийските съюзници спасява кампанията на последните, запазва активното им участие във войната и в крайна сметка подсигурява фланга на руската офанзива, тъй като австрийските войски окупират трайно Влахия.

Награждаването с орден „Свети Георги“ I-ва степен извънредно радва Суворов. Той пише на дъщеря си: "Чу ли, сестрице[1]? От моята щедра Майчица[2]!… Над всички награди е „Свети Георги“. Ето какъв е твоят татко. Едва не умрях от радост!"

Източници и бележки[редактиране | edit source]

  1. Така нарича дъщеря си по подобие на манастирските „сестри“. В началото на писмото я нарича „Графиньо на 2 империи (Comtesse de deux Empires) любезна Наташа Суворочка“
  2. Има предвид императрицата