Сражение при Римник
| Сражение при Римник | |||||||
| Конфликт: Руско-турска война (1787-1792) | |||||||
 |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
 Руска империя,.svg){kind=small} Австрийска империя |
 Османска империя |
||||||
| Командири | |||||||
| Александър Суворов, Фридрих Кобург |
Коджа Юсуф паша | ||||||
| Сили | |||||||
| 25 000 | близо 100 000 | ||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| 600 убити | 20 000 убити и ранени | ||||||
Битката при река Римник (или Ръмник), недалеч от селището Ръмнику Сърат (Râmnicu Sărat) във Влахия е ключово сражение, водено през Руско-турската война от 1787-1792 г.
Съдържание |
Предистория и маневри [редактиране]
След победата при Фокшани Потьомкин изтегля основната част от руските войски към Бендери. Междувременно 100-хилядна турска армия под командването на великия везир Юсуф паша отново приближава Фокшани, където е разположен австрийският корпус под ръководството на принц Фридрих Йосия Сакс-Кобург-Заалфелдски. Друг отряд пашата е изпратил на изток от Прут, за да заблуди руснаците. Преследването на този отряд е възложено на генерал Репнин. На помощ на австрийските съюзници отново се отзовава Суворов. Той и отрядът му изминават 100 км с 60-часов денонощен марш и се присъединяват към австрийците.
Развитие [редактиране]
На 22 септември 1789 г. обединените войски под командването на Суворов (25 хиляди души), независимо от 4-кратното преимущество на турците, незабавно форсират река Ръмник и атакуват турските войски.
Равносметка [редактиране]
Сражението при река Римник (днешна Румъния) продължава 12 часа и завършва с пълен разгром на турската армия, която губи към 20 хиляди убити. Загубите на съюзните войски възлизат на 600 души (400 австрийци и 200 руси). За победата в сражението при Римник Суворов получава титлата граф Римникски и орден „Свети Георги“ I-ва степен (7-ят награден за цялата история на ордена), както и титлата граф на Австрийската империя. Намесата на войските на Суворов в подкрепа на австрийските съюзници спасява кампанията на последните, запазва активното им участие във войната и в крайна сметка подсигурява фланга на руската офанзива, тъй като австрийските войски окупират трайно Влахия.
Награждаването с орден „Свети Георги“ I-ва степен извънредно радва Суворов. Той пише на дъщеря си: "Чу ли, сестрице[1]? От моята щедра Майчица[2]!… Над всички награди е „Свети Георги“. Ето какъв е твоят татко. Едва не умрях от радост!"
