Срацимировци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Срацимир пренасочва насам. За други значения вижте Срацимир (пояснение).

Срацимировци
България и Южна Албания
Герб
Информация
Страна България
Парентална династия Асеневци
Титли Деспот на Валона
Деспот на Ловеч
Цар на България
Основател Деспот Срацимир
Последен владетел Ростислав Стратимирович
Настоящ потомък неизвестен
Основавана 12 век
Разпадане 1686
Националност българи
Кадетски линии няма

Срацимировци са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династията на Асеневци).

Не е известен основоположникът на фамилията Срацимировци. Първият известен аристократ, носил това име, е протоспатарий Срацимир от 11 век, а вторият е синът на болярина Завида от известната рашка владетелска династия Неманичи, но няма преки сведения, че родът на Срацимировците има нещо общо с някой от тях.

Деспот Срацимир[редактиране | edit source]

Първите известни представители на рода са братята Срацимир, Димитър, Радослав и Самуил, които по времето на династията на Тертеровци играят важна роля в управлението на държавата. В края на 13 век най-важният сред тях — Срацимир, се жени за известната болярка Кераца Петрица, произхождаща от „две страни от царско коляно“. Баща ѝ е деспот Шишман, а майка ѝ е дъщеря на цар Иван Асен II, т.е. е от рода Асеневци. Вследствие на този брак Срацимир получава от своя роднина по сватовска линия на Асеневци Теодор Светослав деспотска титла и владението Крън в днешна Област Стара Загора. Срацимир и Кераца Петрица имат 5 деца [1], които се нареждат сред най-могъщите аристократи на Балканите през 14 век:

Цар Иван Александър[редактиране | edit source]

Цар Иван Александър има 2 брака:

Михаил Асен при възцаряването на баща му е обявен за съцар. Той и двамата Иван-Асеновци са убити млади от турците. Цар Иван Александър разделя своята държава между останалите си синове и така възникват:

Цар Иван Срацимир[редактиране | edit source]

Династията на
Срацимировци

Деспот Срацимир
Деца
   Иван Комнин
   Иван Александър
   Елена
   Теодора
   Михаил
Деспот Иван Комнин
Деца
   Александър
   Ксения
Цар Иван Александър
Деца
   Михаил Асен
   Иван Срацимир
   Иван Асен
   Василиса
   Иван Шишман
   Иван Асен
   Кера Тамара
   Кераца Мария
   Десислава
Цар Иван Срацимир
Деца
   Константин II
   Доротея
Цар Иван Шишман
Деца
   Йосиф II
   Александър
   Фружин
   Кераца

Цар Иван Срацимир от двата си брака има само 1 син - Константин II Асен. Неговата дъщеря Доротея става босненска кралица и оттам, през графската фамилия Цили и през династията на Хабсбургите, кръвта ѝ се влива в най-могъщата европейска аристокрация.

Цар Иван Шишман[редактиране | edit source]

Цар Иван Шишман има двама сина. Първият - Александър, след падането на България под османска власт е принуден да приеме исляма и е убит като воин на турския султан в сражение в Мала Азия. Вторият - Фружин, запазва християнската си вяра и оставя потомци, влели се в дребната унгарска аристокрация. В края на живота си Фружин, заедно с трима свои сина - Станислав, Стойко и Стоян, се завръща в Османската империя и се задоволява със статута на мюселем в района между Пирот и Свърлиг. От тези синове на княз Фружин водят корена си няколко големи рода, чиито имена през следващите столетия се срещат в историческите хроники.

Цар Константин ІІ Асен и княз Фружин[редактиране | edit source]

Престолонаследниците цар Константин II Асен (син на цар Иван Срацимир) и княз Фружин (син на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408 - 1413 г. първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.

Потомци на рода[редактиране | edit source]

В края на 16 век (през 1598 г.) в Търново избухва Първото търновско въстание, чийто предводител Шишман е обявен за цар Шишман III.

През 1686 г. отново в Търново избухва нов бунт, чийто ръководител е Ростислав Стратимирович, обявил се за потомък на цар Иван Срацимир и цар Константин ІІ Асен и титулувал се „княз Търновски Страшимирович“. Твърде е възможно той наистина да е потомък на Константин II Асен, преките му прародители са се установили в Русия, по което и името Ростислав.

През 18 век във Видин се налага чорбаджийската фамилия Шишманоглу.

Сред известните личности от по-ново време, които произхождат от този род, могат да се цитират писателят Алеко Константинов и литераторът Иван Шишманов.

Родословно дърво на династия Срацимировци / Шишманци[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 - 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.



Вижте още[редактиране | edit source]