Срацимировци
- Срацимир пренасочва насам. За други значения вижте Срацимир (пояснение).
| Срацимировци България и Южна Албания |
||||||||||||||||||||
|
Срацимировци (на английски: Sratsimirovtsi, House of Sratsimir, Sracimir) са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династията на Асеневци).
Не е известен основоположникът на фамилията Срацимировци. Първият известен аристократ, носил това име, е протоспатарий Срацимир от 11 век, а вторият е синът на болярина Завида от известната рашка владетелска династия Неманичи, но няма преки сведения, че родът на Срацимировците има нещо общо с някой от тях.
Съдържание |
Деспот Срацимир [редактиране]
Първите известни представители на рода са братята Срацимир, Димитър, Радослав и Самуил, които по времето на династията на Тертеровци играят важна роля в управлението на държавата. В края на 13 век най-важният сред тях — Срацимир, се жени за известната болярка Кераца Петрица, произхождаща от „две страни от царско коляно“. Баща ѝ е деспот Шишман, а майка ѝ е дъщеря на цар Иван Асен II, т.е. е от рода Асеневци. Вследствие на този брак Срацимир получава от своя роднина по сватовска линия на Асеневци Теодор Светослав деспотска титла и владението Крън в днешна Област Стара Загора. Срацимир и Кераца Петрица имат 5 деца [1], които се нареждат сред най-могъщите аристократи на Балканите през 14 век:
- Иван Александър става ловешки деспот при управлението на вуйчо му Михаил III Шишман, а по-сетне и цар на България;
- Елена Българска става кралица, а по-късно и царица на Сърбия (съпруга на цар Стефан Душан Неманич);
- Иван Комнин става деспот на Валона (Вльора) (на Адриатическото крайбрежие);
- Михаил остава да владее родовите имения около Крън;
- Теодора Срацимир;
Цар Иван Александър [редактиране]
Цар Иван Александър има 2 брака:
- от влахинята Теодора Басараб (дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб) има трима сина - Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен;
- от еврейката Сара (Теодора) (Сара, дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора) има двама сина – Иван Шишман и Иван Асен V.
Михаил Асен при възцаряването на баща му е обявен за съцар. Той и двамата Иван-Асеновци са убити млади от турците. Цар Иван Александър разделя своята държава между останалите си синове и така възникват:
- Видинското царство на Иван Срацимир и
- Търновското царство на Иван Шишман.
Цар Иван Срацимир [редактиране]
Цар Иван Срацимир от двата си брака има само 1 син - Константин II Асен. Неговата дъщеря Доротея става босненска кралица и оттам, през графската фамилия Цили и през династията на Хабсбургите, кръвта ѝ се влива в най-могъщата европейска аристокрация.
Цар Иван Шишман [редактиране]
Цар Иван Шишман има двама сина. Първият - Александър, след падането на България под османска власт е принуден да приеме исляма и е убит като воин на турския султан в сражение в Мала Азия. Вторият - Фружин, запазва християнската си вяра и оставя потомци, влели се в дребната унгарска аристокрация. В края на живота си Фружин, заедно с трима свои сина - Станислав, Стойко и Стоян, се завръща в Османската империя и се задоволява със статута на мюселем в района между Пирот и Свърлиг. От тези синове на княз Фружин водят корена си няколко големи рода, чиито имена през следващите столетия се срещат в историческите хроники.
Цар Константин ІІ Асен и княз Фружин [редактиране]
Престолонаследниците цар Константин II Асен (син на цар Иван Срацимир) и княз Фружин (син на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408 - 1413 г. първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.
Потомци на рода [редактиране]
В края на 16 век (през 1598 г.) в Търново избухва Първото търновско въстание, чийто предводител Шишман е обявен за цар Шишман III.
През 1686 г. отново в Търново избухва нов бунт, чийто ръководител е Ростислав Стратимирович, обявил се за потомък на цар Иван Срацимир и цар Константин ІІ Асен и титулувал се „княз Търновски Страшимирович“. Твърде е възможно той наистина да е потомък на Константин II Асен, преките му прародители са се установили в Русия, по което и името Ростислав.
През 18 век във Видин се налага чорбаджийската фамилия Шишманоглу.
Сред известните личности от по-ново време, които произхождат от този род, могат да се цитират писателят Алеко Константинов и литераторът Иван Шишманов.
Родословно дърво на династия Срацимировци / Шишманци [редактиране]
-
-
-
- Иван Комнин Асен (1332 – 1363)
-
- Александър Комнин Асен (1363 – 1372)
- Иванина Комнина (1372 – 1395)
- Иван Александър (1331 – 1371), цар на България
-
- съ-цар Михаил IV Асен, (* ок. 1322, съ-цар 1332-1355)
- Иван Срацимир (* 1324/1325, упр. 1356-1397 цар на Видинското царство)
-
- Доротея, царица на Босна
- Константин II Асен (* 1370-те, упр. 1397-1422 във Видин)
- Иван Шишман (* 1350/1351, упр. 1371-1395 във Велико Търново)
-
- Йосиф II, константинополски патриарх (1416-1439)
- Фружин (ум. ок. 1460)
- Елена Българска (1332 – 1356)
-
-
Източници [редактиране]
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 - 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
Монарси:
Иван Александър • Иван Срацимир • Иван Шишман • Константин II Асен • Шишман III • Ростислав Стратимирович
Други феодали:
Срацимир • Иван Комнин • Александър Комнин • Фружин
Духовници:
Йосиф II
Съпруги:
Теодора Басараб • Теодора • Анна Басараб • Кира Мария • Драгана • Анна Палеологина
Вижте още [редактиране]
|
|||||