Сребра Апостолова
| Сребра Апостолова | |
| българска революционерка и подофицер | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Съпруг | Апостол Илиев |
| Сребра Апостолова в Общомедия | |
Сребра Димова Иванова Домазетова - Апостолова е българска революционерка, терорист и четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в битолското село Лера, тогава в Османската империя, в семейството на Димо Иванов Домазетов и Петрана Домазетова.[1] През 1901 година е посветена във ВМОРО от Темелко Спасов.[5]
Жени се за Апостол Илиев и заедно с Донка Ушлинова убиват местния дерибей Джелеп Реджо Сульов.[5][3][4] След това тримата бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. След Илинденско-Преображенското въстание те са четници на Георги Сугарев.[1] Майка ѝ Петрана Димова е арестувана, осъдена и лежи в затвора до Младотурската революция в 1908 година, когато е освободена и малко по-късно умира.[1] Христо Настев си спомня за Сребра:
| „ | Сребра съ простодушния си пронизителенъ погледъ, съ завидно стройно развито тѣлосложение, които издаваха редка жизнерадость и вродена скромность на селска свенливость, криеше в себе си и своето кораво, но туптяще будно национално сърце. Винаги резервирана и скромна до наивност въ отношенията си, тя не се смущаваше отъ никакви нсзгоди и лишения при новото си положение.[6] | “ |
След въстанието се прехвърлят в Свободна България и се установяват във Варна. Имат четири деца и живеят в бедност.[7]
Умира на 31 януари 1942 година.[1][8] На опелото и в катедралния храм „Успение Богородично“ говори председателят на дружество „Илинден“ Христо Настев.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Х. Сребра Апостолова Ушлинова // Илюстрация Илиндень XIV (2 (132). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1942. с. 5.
- ↑ Копитаръ. Донка Ставрева // Илюстрация Илиндень IX (8 (88). София, Издание на Илинденската Организация, октомврий 1938. с. 13.
- ↑ а б Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ : Първитѣ комитки - дветѣ етърви отъ с. Лера, Битолско // Илюстрация Илиндень IX (8 (88). София, Издание на Илинденската Организация, Октомврий 1937. с. 13.
- ↑ а б Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1937. с. 12.
- ↑ а б Териториален държавен архив-Варна, ф. 13 К (Родолюбиво културно-просветно, взаимоспомагатателно и благотворително дружество „Илинден“ – Варна), оп. 1, а.е. 24, л. 28-29.
- ↑ Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1937. с. 14.
- ↑ Настевъ, Хр. „И кауркитѣ станале комити“ (продължение от книжка 8 (88) // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1937. с. 15.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 484.
- ↑ Х. Сребра Апостолова Ушлинова // Илюстрация Илиндень XIV (2 (132). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1942. с. 5.
