Сребърен нитрат
Сребърният нитрат (AgNO3, още азоткислородно сребро, лапис, адски камък) е безцветен ромбоиден кристал. Плътността му е 4,352 г/см³. Температурата му на топене е 209,7 °C, а при температура над 300 °C той се разлага. Разтворимост във вода (г/100 г) 122,2 при 0 °C, 222,5 при 20 °C, 770 при 100 °C. Разтворимост в метилов спирт: 3,6 г/100 г, в етилов спирт: 2,12 г/100 г, в ацетон: 0,44 г/100 г, в пиридин: 33,6 г/100 г (навсякъде при 20 °C).
Сребърният нитрат може да бъде получен чрез разтваряне на сребро в азотна киселина, при който се получава следната реакция:
- Ag + 2HNO3 → AgNO3 + NO2 + H2O
При допир с кожа оставя тъмни петна, използва се в медицината за промивка и стерилизация на рани. Намира приложение и в аналоговата фотография. Открит е от Албертус Магнус през 13 век.
Използване в медицината[редактиране]
Сребърният нитрат се използва в медицината (лаписен карандаш) за промивка на рани, а също и като активно вещество в хомеопатията.
За първи път бил използван от лечителите Ян Баптист ван Хелмонт и Франциск де ла Бое Силвий, които го получавали, смесвайки сребро и азотна киселина.
Те описали, че при съприкосновение на получените кристали с човешка кожа се получават черни петна по кожата, а при по-дълъг контакт - дълбоки рани. Адският камък, както се нарича по народному, не е чист сребърен нитрат, а негово съединение с калиев нитрат, и се среща често във вид на отляти плочки - лаписен карандаш. Той има промиващо действие и навлиза в кожните пори. Лечебното действие на сребърния нитрат се заключава в това, че подтиска микроорганизмите, в неголяма концентрация може да се използва като противо възпалително средство, а в концентрирани разтвори, както и на кристали, изсушава и разязвява живите тъкани.
Сребърнен нитрат в литературата[редактиране]
В романа на Иван Тургенев „Бащи и синове“ Евгений Базаров моли баща си за адски камък:
На третия ден Базаров отишъл при баща си в стаята му да го пита дали има адски камък.
- Защо ти е?
- Нужно ми е... за да си промия една рана.
