Сребърна (резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резерват „Сребърна“
Pelican area Silistra5.jpg
Районът на пеликаните.
Информация
Сребърна (резерват) (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
река Дунав
Най-близък град Силистра
Данни
Площ 892,05 хектара
Построен 20 септември 1948
Създаден 20 септември 1948
Резерват „Сребърна“ в Общомедия
Природен резерват „Сръбърна“
Srebarna Nature Reserve*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Srebarna-Lake.jpg
Изглед към езерото
Държава Флаг на България България
Тип Природно
Критерии x
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 44°06′52″ с. ш. 27°04′41″ и. д. / 44.114444° с. ш. 27.078056° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1983  (7ма сесия)
Застрашен 1992-2003
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.
Музеят на резервата
Препарирани пеликани в музея

„Срѐбърна“ е поддържан биосферен резерват разположен край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 892,05 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.

История[редактиране | edit source]

Има няколко легенди за произхода на името, едната е за хан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите. Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро, по бреговете на блатото. Третата легенда, която е най - правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо, нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.

През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава.

Първият българин, проявил интерес към това място, е Алекси Петров, който е посетил резервата през 1911. Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. В миналото местността е посещавана от Феликс Каниц, а през 1880 г. я посещава и друг австриец - това е Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията "Домът на прелетниците". Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата "Материали на Българския орнис", като вторият том на книгата е посветен на българската фауна.

Езерото Сребърна[редактиране | edit source]

Сребърна е сладководно езеро, което е разположено край река Дунав. Дълбочината му варира от 1 до 3 метра, а площта му е 2 - 2,5 км². Често се заблатява.

Флора[редактиране | edit source]

В езерото и около него има тръстика и други водолюбиви растения. Растителното съобщество от тръстика заема около 2/3 от площта на резервата. Тук се срещат 139 вида висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изчезване извън територията на Сребърна. Вторият по разпространеие растителен вид е тънколистния папур (Typha angustifolia) следван от широколистния папур (Typha latifolia). Сивата (Salix cinerea) и червената върба (Salix purpurea) също са широко разпространени.

Фауна[редактиране | edit source]

Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 41 вида бозайници, 11 вида влечуги , 10 вида земноводни и 24 вида риби - видра, европейска дива котка, степна скачаща мишка, воден плъх, смок мишкар, голям стрелец, шипобедрена костенурка, сирийска чесновица (Pelobates Syriacus), жаба дървесница, червенокоремна бумка, щука, каракуда, червеноперка, езерен рак и др.

Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 221 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, малък корморан, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, белоока потапница, малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер. Тук е единственото традиционно в България гнездово находище на голяма бяла чапла.

Статут[редактиране | edit source]

През 1948 г. Сребърна е обявен за поддържан резерват. [1] През 1975 г. Сребърна е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО. Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени вида животни и растения съгласно Европейския червен списък на глобално застрашените животни и растения и 149 вида съгласно Червената книга на България. Езерото е един от най-ценните и известни и в чужбина защитени природни обекти в България.[2]


Музей[редактиране | edit source]

Природо-научният музей при биосферен резерват "Сребърна" притежава експозиция от препарирани обитатели на резервата. От музея могат да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците.

Сребърна е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз и има печат. Работното време на музея е: 08:00-12:00 и 14:00-18:00 ч. само през активния сезон от 01.05. до 01.10. без почивен ден. Безплатен ден за посещения е четвъртък. Телефон: 08677 2469

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 1981. "Сребърна" вече е спасена. - Природа и знание, 7: 40.
  2. Боев, З. 1992. Уникално творение на природата. - в. "Земя", бр. 157 (517)/ 11.08.1992: 2.