Сребърна (резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сребърна.

Резерват „Сребърна“
Pelican area Silistra5.jpg
Районът на пеликаните.
Информация
Сребърна (резерват) (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
река Дунав
Най-близък град Силистра
Данни
Площ 892,05 хектара
Построен 20 септември 1948
Създаден 20 септември 1948
Резерват „Сребърна“ в Общомедия
Природен резерват
„Сръбърна“
Srebarna
Nature Reserve*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Srebarna-Lake.jpg
Изглед към езерото
Държава Флаг на България България
Тип Природно
Критерии x
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 44°06′52″ с. ш. 27°04′41″ и. д. / 44.114444° с. ш. 27.078056° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1983  (7ма сесия)
Застрашен 1992-2003
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

„Сребърна“ е поддържан биосферен резерват в България, обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Разположен е край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. с охраняема площ от около 892,05 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.

История[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко легенди за произхода на името. Едната е за кан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите. Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро, по бреговете на блатото. Третата легенда, която е най - правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо, нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.

През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава.

Първият българин, проявил интерес към това място, е Алекси Петров, който е посетил резервата през 1911. Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. В миналото местността е посещавана от Феликс Каниц, а през 1880 г. я посещава и друг австриец - това е Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията "Домът на прелетниците". Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата "Материали на Българския орнис", като вторият том на книгата е посветен на българската фауна.

Езерото Сребърна[редактиране | редактиране на кода]

Сребърна е сладководно езеро, което е разположено край река Дунав. Дълбочината му варира от 1 до 3 метра, а площта му е 2 - 2,5 км². Често се заблатява.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

В езерото и около него има тръстика и други водолюбиви растения. Растителното съобщество от тръстика заема около 2/3 от площта на резервата. Тук се срещат 139 вида висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изчезване извън територията на Сребърна. Вторият по разпространение растителен вид е тънколистният папур (Typha angustifolia), следван от широколистния папур (Typha latifolia). Сивата (Salix cinerea) и червената върба (Salix purpurea) също са широко разпространени.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Препарирани пеликани в музея

Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 41 вида бозайници, 11 вида влечуги , 10 вида земноводни и 24 вида риби - видра, европейска дива котка, степна скачаща мишка, воден плъх, смок мишкар, голям стрелец, шипобедрена костенурка, сирийска чесновица (Pelobates Syriacus), жаба дървесница, червенокоремна бумка, щука, каракуда, червеноперка, езерен рак и др.

Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 221 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, малък корморан, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, белоока потапница, малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер. Тук е единственото традиционно в България гнездово находище на голяма бяла чапла.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

През 1948 г. Сребърна е обявен за поддържан резерват. [1] През 1975 г. Сребърна е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО. Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени вида животни и растения съгласно Европейския червен списък на глобално застрашените животни и растения и 149 вида съгласно Червената книга на България. Езерото е един от най-ценните и известни и в чужбина защитени природни обекти в България.[2]

Музей[редактиране | редактиране на кода]

Музеят на резервата

Природо-научният музей при биосферен резерват "Сребърна" притежава експозиция от препарирани обитатели на резервата. От музея могат да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците.

Сребърна е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз и има печат. Работното време на музея е: 08:00-12:00 и 14:00-18:00 ч. само през активния сезон от 01.05. до 01.10. без почивен ден. Безплатен ден за посещения е четвъртък. Телефон: 08677 2469

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 1981. "Сребърна" вече е спасена. - Природа и знание, 7: 40.
  2. Боев, З. 1992. Уникално творение на природата. - в. "Земя", бр. 157 (517)/ 11.08.1992: 2.