Среден път

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Средният път или средната пътека (пали: маджихима патипада; санскрит: мадхяма патипад)[1][2] е термин, който Сидхарта Гаутама използва, за да опише характера на пътя, водещ до освобождение.

В махаяна-будизма понятието среден път се отнася до прозрението за пустотата, което отива отвъд крайностите за съществуването и несъществуването.[3][4]

Теравада[редактиране | edit source]

В Пали канона на Теравада будизма израза Среден Път е използван в първата проповед на Гаутама Буда (Дхамачакапаватана сутра), за да се опише Благородният Осмократен Път като път между всички противоположности на лишения и чувствено задоволяване.

По-късно в пали литературата отново се използва фразата Среден Път относно учението на Буда за зависимия произход като гледна точка, която минава между противоположностите на вечността и унищожението.

Благородният осмократен път[редактиране | edit source]

Терминът Среден път е използван в Дхамачакапаватана сутра и е първото учение, което Буда произнася веднага след като постига просветление [5]. В тази сутра Буда описва средният път като умереност между противоположностите на чувственото удовлетворяване и само-мортифицирането. Това, според него е пътят на мъдростта.

Монаси, тези две противоположности не трябва да се практикуват от човек, който е извън семейния живот. (Кои са двете?) Съществува пристрастяване към задоволяване на сетивните удоволствия, които са нисши, груби, начин на обикновените хора, недостойни и напразни; съществува и пристрастяване към само-умъртвяването (бел. само-мортификация), което е болезнено, недостойно и напразно.
Избягвайки тези две крайности, Татхагата (Съвършения) осъзнал Средния Път; това му дало представа, знание и го довело до спокойствие, прозрение, просветление и до Нибана. И какъв е Средният път осъзнат от Татхагата?... Това е Благородният Осмократен Път и нищо друго, именно: правилна гледна точка, правилен стремеж, правилно говорене, правилно действие, правилният начин на живот, правилно усилие, правилно мислене и правилна концентрация.[6]

Според писменните източници, когато Буда произнесъл Дхамачакапаватана сутра, той обърнал вниманието си към петимата аскети, с които той преди практикувал аскетизъм.[7] По-този начин, в личен както и в по-широк смисъл на индийските шрамански практики това е уместно протест срещу крайностите (пали: анта) на само- умъртвяване (пали: ата-киламатха).

Зависим произход[редактиране | edit source]

Зависимият произход описва съществуването на обекти и феномени като резултат от причини. Когато една причина се промени или изчезне, обекта на резултата или феномена също ще се промени или изчезне както ще зависят обектите на феномена от промененият обект или феномен. По този начин, не съществува нищо, което да е вечно само по себе си или атман, а само зависимо съществуване и произход.

Но липсата на вечен атман не означава, че въобще не съществува нищо. Ранния будизъм има реалистичен подход, който отхвърля съществуването като такова на вечните и независими субстанции. Ето и гледната точка за Средния Път между вечността и унищожението:

Разбирането, което вижда "човека" като съществуваща причинно-следствена свързаност на зависимото възникване присъства често в будистките представи като "средна" (мадхяма) между гледните точки за "вечността" и "унищожението".[8][9]

Анатман[редактиране | edit source]

Основна статия: Анатман

Зависимият произход разглежда човешките същества като лишени от лична същност или атман. В литературата на Теравада употреба на термина за "Средния път" може да се намери в коментарите на Пали канона от 5в.н.е.:

Татхагата учи на Дхама чрез Средния път без да се отклонява към някоя от тези крайности - вечността или унищожението - като ги е изоставил без резерви. Той учи, докато въвежда в Средния път. Какво е това Дхама? Чрез формулата на зависимото възникване, резултата се появя чрез причината и се прекратява с прекратяването на причината, но не е описан никакъв деятел или преживелец [...].[10]

Във Висудхимага откриваме следната мисъл:

"Зависимият произход" (paticca-samuppada) представлява средният път, който отхвърля догмите "Този, който действа е онзи, който жъне" и "Един действа, докато друг жъне" (S.ii.20) ... "[11]

В самия Пали Канон тази гледна точка не е ясно наречена "среден път", а е наречена буквално "учение на средата."

Прераждане[редактиране | edit source]

Обусловено възникване дава основна причина за прераждане:

Обусловеното възникване е [...] "Средния път", по който се избягват крайностите "вечността" и "унищожението: оцеляването на един вечното себе си или пълното унищожение на човека при смърт.[12]

В будистката Тхеравада сотериология не съществува трайно "аз" нито пълно изчезване на "личността" при смъртта, има само възникване и прекратяване на явленията свързани като причина и следствие [13]

Обусловеното възникване също така се описва като дванадесетте фактора на условния произход на страданието (дукха), което води до прераждане, от невежеството (авидя) до старост и смърт (джарамарана), и паралелно обратно в обратен ред взаимозависвързаното прекратяване на тези фактори (виж зависим произход и Дванадесет Нидан )[14].

Махаяна[редактиране | edit source]

Мадхямака[редактиране | edit source]

В Махаяна будизма на школата Мадхямака ("Среден път") приема като факт "средния път" като позиция между метафизичните твърдения, че нещата в крайна сметка както съществуват така и не съществуват. [15] Влиятелните Строфи за Средния Път на Нагарджуна, който групира ползването на термини, описващи реалността, които водят до превръщането на прозрението в празнота. Тези стихове съдържат една препратка към сута от самия Буда, наречени Качаянаготта сута от Самютта-никая:

"Всичко, което съществува": Това е едната крайност.
"Всичко, което не съществува": Това е втората крайност.
Избягвайте тези две крайности,
Татхагата учи на Дхамма т.е. на средата ... "[16][17][18]

Китайски будизъм[редактиране | edit source]

Тендай[редактиране | edit source]

В школата Тендай Средния Път се отнася за синтеза на тезата, че всички неща са "празни" и антитезата, че всички неща имат проявено съществуване. [19]

Чан[редактиране | edit source]

В будизма Чан Средния Път описва реализацията да си свободен в едностранчива перспектива, която взима крайностите на всяка полярност като обективна реалност.

В глава десета на Платформената сутра Хуинен дава указания за преподаване на Дарма. Хуинен изброява 36 основни опозиции на съзнанието и обяснява как пътят е свободен и от двете крайности:

Ако някой пита за светското, използвайте двойно обратното на светещеното; ако пита за свещеното използвайте обратното на светското двойно. Взаимното причинно-следствената връзка на Пътя на двойствеността, ражда смисъла на Средния Път. Така че, за един въпрос съответства една двойка на противоположностите и за останалите въпроси съответства една [двойка] като по този начин няма да загубиш основния принцип.[20]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Kohn (1991), p. 143.
  2. Also see the Pali version of the Dhammacakkappavattana Sutta (available on-line at [http://www.mettanet.lk/tipitaka/2Sutta-Pitaka/3Samyutta-Nikaya/Samyutta5/55-Sacca-Samyutta/02-Dhammacakkappavattanavaggo-p.html SLTP, n.d.-b, sutta 12.2.1) where the phrase majjhimā patipadā is repeatedly used.
  3. David Kalupahana, Mulamadhyamakakarika of Nagarjuna. Motilal Banarsidass, 2006, page 1.
  4. Калупахана: "Два са аспектите на учението на Буда, философски и практическият, които са взаимно зависими и са ясно изложени в две от проповедите- на Качааянагота сутра и Дхаммачакапаватана сутра, и двете от които са на висока почит от почти всички школи на будизма, независимо от техните сектантски съперничества. Качааянагота сутра, цитирана от почти всички големи школи на будизма се занимава философски със "Средния път", поставени на фона на две теории за абсолюта в индийската философия, а именно постоянното съществуване атхита, изложена в началото на Упанишадите и нихилистичното не-съществуване (натхитаа), предложено от материалистите."
  5. Samyutta Nikaya, 56:11. See [1]
  6. Piyadassi (1999).
  7. See, for instance, the Mahasaccaka Sutta ("The Longer Discourse to Saccaka," MN 36 Thanissaro, 1998).
  8. Gethin (1998),p. 145
  9. Gethin's endnote (p. 290, n. 22)
  10. Bodhi (2000), p. 739 note 41, quoting from the Samyutta Nikaya Commentary (SN-a or Spk.) in regards to SN 12.17 (S ii.20)
  11. Buddhaghosa & ÑāIASTamoli (1999), Visuddhimagga XVII, 24, p. 531
  12. Harvey (2007), p. 58.
  13. See, e.g., Bodhi (2005), p. 315: Няколко сутри съдържат термина за зависимия произход като "учение за средата" (majjhena tathāgato dhammaṃ IAST deseti). Това е "учение за средата", защото то надхвърля две крайни възгледа, които поляризират философския размисъл за човешкото състояние. Едната крайност е метафизичната теза за вечността, (sassatavāda), твърди, че в основата на човешката идентичност е неразрушимият и вечен себе си, независимо дали е индивидуалност или универсаленост [...] В другата крайност унищожението (ucchedavāda), поддържа твърдението, че когато умира човека е напълно унищожен .... Зависимия произход предлага коренно различна перспектива, която надхвърля тези две крайности. Той показва, че индивидуалното съществуване се състои от сегашни условни феномени, които са лишени от метафизичен самостоятелност и все още продължават от раждане до раждане, докато причините, които го поддържат, остават в сила".
  14. In Theravada Buddhism, only nibbana is "unconditioned"; nonetheless, even the arahant or Tathagatha (who has attained nibbana) upon passing neither exists nor non-exists according to the Canon.
  15. Kohn (1991), pp. 131, 143.
  16. [Thanissaro (1997), Translation of Kaccayanagotta Sutta http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/sn/sn12/sn12.015.than.html], SN 12.15
  17. Sabbamatthī'ti kho ..., ayameko anto. Sabbaṃ natthī'ti ayaṃ dutiyo anto. ... [U]bho ante anupagamma majjhena tathāgato dhammaṃ deseti. The ellipses here refer primarily to the eliding the name of the addressed monk Kaccāna so that the Pali text more closely matches the provided English translation.(SLTP, n.d.-a, sutta 1.2.5)
  18. Other Samyutta Nikaya discourses that reference majjhena dhamma include SN 12.17, SN 12.35, SN 12.48 and SN 22.90. While not explicitly using the term majjhena dhamma, the Mahānidāna Sutta (DN 15), the Pali Canon's longest discourse pertaining to Dependent Origination, includes an extended analysis of "the self" in light of this teaching.
  19. Kohn (1991), pp. 143-144.
  20. For example: "Suppose there is a person who asks, ‘What is taken for and called darkness?’ Reply and say, ‘Light is the proximate cause and darkness is the contributory cause. When light is ended, then there is darkness. By the means of light, darkness manifests; by the means of darkness, light manifests. [Their] coming and going are mutually proximate causes and become the meaning of the Middle Way.