Средиземноморски подковонос
| Средиземноморски подковонос | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Peters, 1866 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Средиземноморски подковонос в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Средиземноморският подковонос[3] (Rhinolophus blasii) е вид насекомояден бозайник от разред Прилепи.[4] Среща се и на територията на България и е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие,[3] също така е вписан в Червената книга на Република България.[5]
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- R. b. andreinii (Senna, 1905)
- R. b. blasii (Peters, 1866)
- R. b. empusa (K. Andersen, 1904)
- R. b. meyeroehmi (Felten, 1977)
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Основните размери на средиземноморския подковонос са:
- Дължина на тялото с главата: 4,4 – 5,9 cm[6]
- Дължина на опашката: 2 - 3,1 cm[6]
- Размах на крилата: 27 – 31 cm[6]
- Маса: 7,5 – 16 g
Окраската на гърба му е матовожълта[7] или сиво-кафява[8]. Коремът е бял. Крилата са кафяви и широки.
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Разпространен е в Средиземноморието и Балканския полуостров, Централна и Югозападна Азия, Южна и Източна Африка. В България се среща в цялата страна, но с по-голяма концентрация в южните райони.[6]
Обитава обрасли с храсти открити райони, савани и саванни гори. Намира убежиша в пещери и минни галерии.[8]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Средиземноморският подковонос образува колонии от по няколкостотин екземпляра, често смесени с други видове прилепи. Една от най-големите колонии в Европа, наброяваща 1500 екземпляра, е регистрирана през 1962 година край село Мрамор, Тополовградско. Хранителните навици на този вид не са добре изучени. Води уседнал начин на живот.[6]
Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]
На територията на Европа в размножителни убежища може да се съберат над 200 женски.[8] През август се ражда едно малко.[7]
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) – Незастрашен (Least Concern LC)[4]
- Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IV[9]
- Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3[3]
Основни заплахи за оцеляването му са безпокойството и унищожаването на местообитания от човека.
Числеността на популацията в България се оценява на 5000 индивида.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rhinolophus blasii (Peters, 1866). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Средиземноморски подковонос. Посетен на 25 март 2012
- ↑ а б в Закон за биологичното разнообразие // www.lex.bg. Посетен на 2022-10-06.
- ↑ а б Jacobs, D., Cotterill, F.W., Taylor, P., Aulagnier, S., Nagy, Z. & Karataş, A. Rhinolophus blasii // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 февруари 2008. (на английски)
- ↑ Попов, Васил; Иванова, Теодора. Средиземноморски подковонос // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-06.
- ↑ а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 172-174.
- ↑ а б Марков (1988), стр. 133
- ↑ а б в Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
- ↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
- ↑ Иванова (2005), стр. 21
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133
- Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Rhinolophus blasii (Фондация „Наука за природата“)
- Blasius's Horseshoe Bat | Rhinolophus blasii Peters 1867 // Encyclopedia of Life. Посетен на 2022-10-06. (на английски)
|
