Средиземноморски подковонос
| Средиземноморски подковонос | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
* R. b. andreinii (Senna, 1905)
|
||||||||||||||||||||||
Средиземноморският подковонос (Rhinolophus blasii) е вид насекомоядни бозайници от разред Прилепи. Среща се и на територията на България.
Съдържание |
[редактиране] Физическа характеристика
Основните размери на средиземноморския подковонос са:
- Дължина на тялото с главата: 4,4 - 5,9 cm[2]
- Дължина на опашката: 2,0 - 3,1 cm[2]
- Размах на крилата: 27 - 31 cm[2]
- Маса: 7,5 - 16 g
Окраската на гърба му е матовожълта[3] или сиво-кафява[4]. Коремът е бял. Крилата са кафяви и широки.
[редактиране] Разпространение и местообитание
Разпространен е в Средиземноморието и Балканския полуостров, Централна и Югозападна Азия, Южна и Източна Африка. В България се среща в цялата страна, но с по-голяма концентрация в южните райони.[2]
Обитава обрасли с храсти открити райони, савани и саванни гори. Намира убежиша в пещери и минни галерии.[4]
[редактиране] Начин на живот и хранене
Средиземноморският подковонос образува колонии от по няколкостотин екземпляра, често смесени с други видове прилепи. Една от най-големите колонии в Европа, наброяваща 1500 екземпляра, е регистрирана през 1962 година край село Мрамор, Хасковско. Хранителните навици на този вид не са добре изучени. Води уседнал начин на живот.[2]
[редактиране] Размножаване и развитие
На територията на Европа в размножителни убежища може да се съберат над 200 женски.[4] През август се ражда едно малко.[3]
[редактиране] Природозащитен статут
- Червен списък на световно застрашените видове (IUCN Red list) - Незастрашен (Least Concern LC)[1]
- Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС - Приложение II и IV[5]
Основни заплахи за оцеляването му са безпокойството и унищожаването на местообитания от човека.
Числеността на популацията в България се оценява на 5000 индивида.[6]
[редактиране] Бележки
- ↑ а б Jacobs, D., Cotterill, F.W., Taylor, P., Aulagnier, S., Nagy, Z. & Karataş, A. (2008). Rhinolophus blasii. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 08 февруари 2008.
- ↑ а б в г д Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 172-174.
- ↑ а б Марков (1988), стр. 133
- ↑ а б в Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
- ↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
- ↑ Иванова (2005), стр. 21
[редактиране] Литература
- Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133
- Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399
