Средиземноморски подковонос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Средиземноморски подковонос
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Rhinolophidae Подковоносови
род: Rhinolophus Подковоноси
вид: Rhinolophus
blasii
Средиземноморски
подковонос
Научно наименование
Уикивидове Rhinolophus blasii
Peters, 1866
Разпространение
Blasius's Horseshoe Bat area.png
Подвидове
  • R. b. andreinii (Senna, 1905)
  • R. b. blasii (Peters, 1866)
  • R. b. empusa (K. Andersen, 1904)
  • R. b. meyeroehmi (Felten, 1977)

Средиземноморският подковонос (Rhinolophus blasii) е вид насекомоядни бозайници от разред Прилепи. Среща се и на територията на България.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Основните размери на средиземноморския подковонос са:

  • Дължина на тялото с главата: 4,4 - 5,9 cm[3]
  • Дължина на опашката: 2,0 - 3,1 cm[3]
  • Размах на крилата: 27 - 31 cm[3]
  • Маса: 7,5 - 16 g

Окраската на гърба му е матовожълта[4] или сиво-кафява[5]. Коремът е бял. Крилата са кафяви и широки.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Разпространен е в Средиземноморието и Балканския полуостров, Централна и Югозападна Азия, Южна и Източна Африка. В България се среща в цялата страна, но с по-голяма концентрация в южните райони.[3]

Обитава обрасли с храсти открити райони, савани и саванни гори. Намира убежиша в пещери и минни галерии.[5]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Средиземноморският подковонос образува колонии от по няколкостотин екземпляра, често смесени с други видове прилепи. Една от най-големите колонии в Европа, наброяваща 1500 екземпляра, е регистрирана през 1962 година край село Мрамор, Хасковско. Хранителните навици на този вид не са добре изучени. Води уседнал начин на живот.[3]

Размножаване и развитие[редактиране | edit source]

На територията на Европа в размножителни убежища може да се съберат над 200 женски.[5] През август се ражда едно малко.[4]

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

Основни заплахи за оцеляването му са безпокойството и унищожаването на местообитания от човека.

Числеността на популацията в България се оценява на 5000 индивида.[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Jacobs, D., Cotterill, F.W., Taylor, P., Aulagnier, S., Nagy, Z. & Karataş, A.. Rhinolophus blasii. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 08 февруари 2008.
  2. Червена книга на Република България. Средиземноморски подковонос. Посетен на 25 март 2012
  3. а б в г д Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 172-174.
  4. а б Марков (1988), стр. 133
  5. а б в Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
  6. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
  7. Иванова (2005), стр. 21

Литература[редактиране | edit source]

  • Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133
  • Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399