Средновековна българска флота

Кораб изобразен на фреска в средновековната Боянска църква в София

По време на по-голямата част от Средновековието България не поддържа военноморски сили. Първите записани случаи за български кораби идват при управлението на хан Омуртаг: по време на неговата война срещу франките (827-829) той тръгва с кораби по Дунава и стоварва армията си в тила на франките.

Първата организирана българска флота е построена при управлението на цар Иван Асен II (1218–1241). Тя е по-скоро малка и включва галери за пазене на бреговете. Флотата увеличава важността си по време на управлението на Добротица и Иванко в Добруджанското деспотство в края на 14 век. Българската флота взима участие в успешни действия срещу генуезците и турците като достига до Крим и Трабзон.

Главното българско пристанище се намира в устието на река Камчия поради изобилието на дърво и е изгорено, когато турците превземат страната.

Военни действия

Средновековни български рисунки, изобразяващи кораби, нарисувани на стените на Плиска и Преслав

Малко се знае за битките и походите на флотата и бреговата охрана. През 812 хан Крум използва кораби, за да завладее няколко византийски крепости по южното Черноморие, от които се откроява Несебър. Дунавският флот е споменат при войната на хан Омуртаг с франките (827-829). Образи на тези кораби могат да бъдат намерени нарисувани на стените на Плиска, Преслав и старобългарските скални манастири в Мурфатлар. През 1235 Иван Асен II изпраща 25 големи галери, за да помогнат на никейския император в обсадата на Константинопол.

В началото на 1257 Латинската империя наема флот от 10 венециански галери и на 14 юни те превземат Несебър след кратка обсада, но не могат да постигнат нищо повече. В края на 14 век Добротица използва флотата, за да постави братовчед си на трона на Трабзон и по-късно води война срещу Генуа, която трае до 1387, когато неговия син Иванко подписва изгоден договор. През 1366 Амадей VI Савойски изгубил няколко кораба по време на обсадата на Варна.

Дизайн на корабите

По време на Първото българско царство корабите са проектирани за плаване по море и река. Имат малка водоизместимост и добри морски качества. Корабите имат много висок нос и кърма, 10-15 гребла от всяка страна и една мачта. Бойните кораби имат стенобитен таран отпред.

По време на Второто българско царство традициите в корабостроенето са продължени и усъвършенствани. Много от новите кораби нямат гребла и този нов тип е специфичен за българския дизайн: комбинира черти от средиземноморските (триъгълно корабно платно) и северноморските кораби (използван е щурвал вместо гребла на кърмата за по-добра навигация). Корабите са с дължина 25-30 метра и 6-7 метра широчина и имат една или две мачти.

Източници

• Porožanov, Kalin. Морето в политиката и културата на Средновековна България. // Buditel.
• Сайт за Българският беломорски флот с фотографии и данни

Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България. Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.