Средногорие (физикогеографска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Средногорие.

Средногорие е система от планини в България и една от физикогеографските области на Старопланинската зона. Тя е приблизително успоредна на Стара планина и разположена южно от нея, между задбалканските котловини и Краище-Тунджанската зона. Според морфологичните си и хидрографски характеристики се разделя на западна, централна и източна части.

Включва планините Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска, Средна гора, Бакаджиците и Хисарските възвишения. Те са резултат на нагъване на земните пластове през мезозоя и застиване на магма между седиментните словеве. Лаколитната куполообразна форма на Витоша е един типичен пример.

Води От Средногорие водят началото си много реки. Реките, протичащи през Средногорие, образуват проломи – Урвичкият на р. Искър (между Плана и Лозенска планина), на р.Тополница (между Ихтиманска и Същинска Средна гора) и между Същинска и Сърнена гора. Витошките високопланински реки са с ясно изразен пролетен максимум на оттока поради интензивното снеготопене и валежите през този сезон. В западните и в централните части на Средногорие (без Сърнена гора) реките са с раннопролетен максимум на оттока, обусловен от слабото снегозадържане. В Сърнена гора и в най-източните части на областта реките са с типичен дъждовен режим и той следи хода на валежите. Летните прииждания на реките причиняват наводнения. Почви, растителност и животински свят. В най-ниския височинен пояс е разпространен дъбът. С увеличаване на надморската височина, при по-влажен и по-студен климат се е развила буковата растителност. Над нея е иглолистната растителност – ела, смърч, бяла мура. Иглолистните растителни видове са представени във Витоша. Във Витоша са резерватите „Торфено бранище“ и „Бистришко бранище

Климат Климатът на Задбалканските котловини се формира под влиянието на тяхното географско положение /в съседство с верижното простиране на Стара планина и Средна гора/, морфографското им изражение и тяхната орографска затвореност. Всичко това оказва влияние върху трансформацията на нахлуващите въздушни маси с различен произход и физични свойства. Задбалканските котловини попадат в две климатични области. Западната част на котловини е в обсега на умереноконтиненталната област, а източната част в преходно-континенталната област. Средните януарски температури в западната част са отрицателни / до -2Со/, а в източната част на по-ниските и отворени на юг котловини те са от 0о до 1оС. Характерно явление през зимния сезон са температурните инверсии. Проявяват се най-често в западните котловини, както и в Казанлъшката котловина. Средните юлски температури в западните котловини са 18о-20оС, а в източната част – 20о-23оС. Средните годишни температури са от порядъка на 10о-12оС. Средногодишната температурна амплитуда намалява от запад на изток и е 21о-23оС. Годишните валежни суми, поради валежната сянка са малко /570-690 мм/. Най-много валежи падат през летния сезон, а най-малки през зимата. Наред с това са характерни и някои териториални промени в техния режим. В западната част минимумът на месечните валежни суми е през февруари, а в източната част той се проявява през март. Освен това разликата между зимните и летните валежи е два пъти по-малка в източната част, отколкото в западната част. По този начин сезонните валежни суми в източната част са значително по-изравнени, поради преходно-континенталното климатично влияние. За Задбалканските котловини са характерна проявата на падащите ветрове, откъм Старопланинската ограда и фьоновия ефект по южната периферия на някои котловини.

Природна среда. Релеф Образуването на планините от Средногорието е подобно на образуването на Стара планина и Предбалкана. Средна гора е разположена успоредно на Стара планина между долините на р. Искър и р. Тунджа. Въз основа на морфографски различия тя се разделя на 3 части: Ихтиманска, Същинска и Сърнена гора. Най-висок дял е Същинска Средна гора с най-висока точка в. Богдан (1604 m). Голямото вертикално разчленение на Средногорието обуславя развитието на денудационно-гравитационните форми – главно срутищата. Ерозионните форми са представени от проломи, всечени меандри, речни тераси, а акумулативните – от наносни конуси в подножията. Денудационни заравнености има и в останалите планини.