Средногорово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Средногорово
Общи данни
Население248 души[1] (15 март 2024 г.)
3,64 души/km²
Землище68,111 km²
Надм. височина433 m
Пощ. код6166
Тел. код04353
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ68446
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ; 2011)

Средногорово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Средногорово се намира в сърцето на Средна гора. В близост до него на 12 км по неасфалтиран и черен път се намира село Пъстрово (Алааген). Близки върхове са Каваклийка (1050 м.) и Братан (1236 м.). На път за селото има хотел близо до микро язовир Средногорово. Климатът на с. Средногорово е умерено-континентален. Характеризира се с мека зима и прохладно лято. Населението му е 255 души, от които всички са българи. Природата му се отличава с вековните средногорски церови и букови гори. През селото минава река Гюрля, която е десен приток на река Тунджа и се влива в язовир Копринка, който започва с ръкав Голяма гюрля или Симитлерски ръкав. В горното си течение протича на изток, а след това завива на север и до село Средногорово долината ѝ е дълбока и силно залесена. В този си участък носи името Голямата река. След селото завива на северозапад и навлиза в южната част на Казанлъшкото поле, като долината ѝ става широка и значително по-плитка.

Площта на водосборния басейн на река Гюрля възлиза на 157 km², което представлява 1,86% от водосборния басейн на река Тунджа. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Сургюдере
  • → Малката река
  • ← Биковец
  • → Церов дол
  • → Калнишка река (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)
  • → Беглишка река (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)
  • → Телекидере (при ниски води на язовир „Копринка“ се влива в Гюрля)

Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум – февруари-май и минимум – юли-октомври. В долното течение, в Казанлъшкото поле водите на реката се използват за напояване. Реката е с дължина 28 км. Извира от връх Каваклийка на 1060 м надморска височина в Сърнена Средна гора. Средна гора се разделя на 3 части. Сърнена, Същинска (най – високата с връх Богдан – 1604 м) и Ихтиманска. Селото е с второто най-голямо землище след село Горно Черковище.

История[редактиране | редактиране на кода]

За историята на с. Средногорово може да научим от книгата „Средногорово – минало и настояще“ съставена и отпечатана през 1983 г. под ръководството на Инициативен комитет: Кольо Манев Фитков, Деша Маркова Велева и Нено Велковски. „Средногорово – минало и настояще“ съдържа доклади и други материали, подготвени от Огранизационен комитет за честване. От книгата научаваме, че селото първоначално е основано през 1719 година в местността „Церов дол“ до тракийското селище като авторите се позовават на летописна книга на училището. При основаването си се наричало Чардаккьой. По-късно се преименува на Казъл агач дере, което име носи до 1906 г.[2] Населението му през 1982 г. е било 496 ж. Съставно селище на Казанлъшката община. През първата половина на XIX в. е основано училище, а през 1870 – таен революционен комитет. Жителите му активно участват в просветното движение и в революционните борби на българския народ. Накрая се е преименувало на сегашното си име Средногорово. През времето, когато училището ОУ „Христо Ботев“ – село Средногорово е функционирало селото е обявено за зелена зона и там заради чистия въздух са учили деца с белодробни заболявания. По време на османската власт член на селото разказва, че се е здрависал лично със самия Апостол на свободата Васил Левски.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[3]

Година на
преброяване
Численост
19341613
19461553
19561122
1965565
1975554
1985326
1992317
2001298
2011213
2021201

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 213 100
Българи 208 97,65
Турци 0 0
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 3 1,40

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото предимно се изповядва източноправославна религия. Църквата св. „Георги победоносец“ посреща хора на Великден на Герьовден и на други големи празници.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Интересен е планинският микроязовир „Синята река“, намиращ се в близост. През селото минават и няколко туристически пътеки.

Близки върхове до селото са:

  • Връх Китката – 575 м н.в.
  • Мирчов камък – 552 м н.в.
  • Симитлерски рът 582 м н.в.
  • Гачовото – 519 м н.в.
  • Канарата – 646 м н.в.
  • Руя – 812 м н.в.
  • Каръковото – 710 м н.в.
  • Друма – 639 м н.в

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 6 май (Гергьовден) се празнува храмов празник на селото, а на 19 октомври – св. Иван Рилски се празнува събор на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паун Генов (1915 – 99), писател и журналист;
  • Стойно Черногорски, помощник-войвода в четата на Никола Дечев;
  • Стоян Коев, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[5]
  • Даскал Йовко Орачев – учител в ОУ Христо Ботев;
  • Захари Караиванов – дългогодишен футболист от Розова долина (Казанлък).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, „Наука и изкуство“, 1989. ISBN 954-321-071-3. с. 253.
  3. „Справка за населението на село Средногорово, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 февруари 2020.
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2020. (на английски)
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]