Средно артериално налягане

Графично изпбражение на артериалното налягане като функция на времето с конкретно обозначени налягания.

Средното артериално налягане (САН), като в техническата литература се използва и английското съкращение МАР, е медицински термин описващ реалното усреднено кръвно налягане в рамките на един сърдечен цикъл. Тази величина е нужна за определяне на ефективността на органова перфузия и заедно с други сходни величини за оценяване на оросителната функция на сърдечно-съдовата система, както и за дозиране на потенциално опасни лекарства, администрирани по венозен път.^[1]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Средното артериално налягане не е академична концепция без употреба; то е особено необходимо за преценка на органовата перфузия, особено при критично болни пациенти и тези по време на операция или реанимация. В неврохирургията се използва величината церебрално перфузионно налягане^[2], която е във функционална зависимост със САН. Церебрално перфузионното налягане ( $CPP$ ) е разликата между САН ( $MAP$ ) и вътречерепното налягане ( $ICP$ ).

CPP=MAP-ICP

За нормална функция на мозъка се изисква перфузионно налягане от поне 60 mmHg^[2]. За постигане на този баланс в интензивно отделение се третират едновременно и двете величини, като например вътречерепното налягане се намалява с диуретици, а от своя страна САН се поддържа високо с помощта на вазопресори като епинефрин, допамин, левофед и други.^[2]

Друг силно кръвоснабден орган е бъбрекът, който зависи от стабилно и достатъчно високо САН. Едновременно с това фините бъбречни телца – нефрони са податливи на колебания в налягането и се увреждат от високи, а престават да функционират при ниски налягания.

Формули[редактиране | редактиране на кода]

В техническата литература се използват както българското съкращение САН, така и английското – MAP (на английски: Mean Arterial Pressure).

Средните артериални налягания се изчисляват по формулата -

(1.)

MAP\simeq DBP+{\frac {(SBP-DBP)}{3}}

^[3]

или също така изразено като:

(2.)

MAP\simeq {\frac {2}{3}}(DBP)+{\frac {1}{3}}(SBP)

^[3]

- където систолното налягане се бележи със

SBP

, а диастолното с

DBP

.

Като еднакви по размерност параметри, $MAP$ , $SBP$ и $DBP$ се измерват в mm Hg.

Обяснение на понятието САН[редактиране | редактиране на кода]

Физическото обяснение на кръвното налягане е силата упражнявана върху стените на кръвоносните съдове в процеса на работата на сърдечния мускул.^[4] Сърцето изпомпва кръв по трасе от близо 100 000 км.^[4] Средното артериално налягане е частен случай на кръвното налягане изобщо, но описанието му е като функция на сърдечния дебит, системното съдово съпротивление и средното венозно налягане. По аналог със закона на Ом за електрически системи, количеството на кръвния поток $(Q)$ е правопропорционално на разликата между началното и крайно налягане между две точки $(\Delta P)$ и обратнопропорционално на съдовото съпротивление $(R)$ . Определянето на средното артериално налягане е интеграл^[5] обхващаш стойностите от началото на систолата $(s)$ до края на диастолата $(d)$ , разделен на съответната циклова продължителност $t_{0}$ :

\int _{s}^{d}{\frac {\Delta P_{0}}{t_{0}}}\,dt

^[5]

Именно поради факта, че две трети от цикъла на сърцето е в диастола – релаксация и само една трета е в систола – контракция, съответно за 2/3 от стойността на САН допринася диастолното налягане и само 1/3 систолното (формула №2 по-горе). ^[6]

Средното артериално налягане е динамично и зависи от позата на човека, психически стрес, чисто механични и други причини. При клякане например, големите мускули на краката се компресират, изтласквайки голямо количество венозна кръв към сърцето и едно рязко изправяне води до отваряне на потенциалните пространства и внезапно поемане на също толкова голям обем кръв, колкото изтласкания по-рано обем. Това води до моментно понижаване на САН. Спад на средното налягане при такова рязко ставане може да е причина за кратък синкопален епизод (замайване или загуба на съзнание) особено при лица с компрометирана сърдечна функция. Средното налягане не е равномерно представено по протежение на цялата съдова система; в по-малките съдове, където съпротивлението е най-високо, налягането, както и скоростта на движение на кръвта са най-ниски. Там, сумарното напречно сечение на васкулатурата е между 4500 – 6000 cm², а скоростта на кръвния поток – само около 0,03 cm/s^[7].

Математически САН зависи от системното съпротивление и обема на кръвния поток. В един избран участък $a$ , съпротивлението оказвано на кръвния поток се изразява чрез формулата:

(3.)

R_{a}={\frac {\Delta P_{a}}{Q_{a}}}

. ^[3]

За да се опише съпротивлението на цялата система от $n$ – на брой кръвоносни съдове е нужна сумата от всички съпротивления, за всичките $n$ съдове:

(4.)

\sum _{i=0}^{n}R_{i}={R_{1}}+{R_{2}}+{R_{3}}+\dots {R_{n}}=SVR_{n}

(4.a)

\lim _{n\to \infty }{\sum _{i=0}^{n}R_{i}}=SVR

или една сумарна величина, която се нарича системно съдово съпротивление и се обозначавана със

SVR

(от английски: Systemic Vascular Resistance).

От практична гледна точка, такива детайлни изчисления на цялата система са невъзможни. Когато се разгледат другите величини в рамките на един сърдечен цикъл от диастола до систола (от поемане до изпомпване на кръвния обем), се установява, че сумарно, налягането по всички съдове на кръвоносната система е разликата между крайните артериални и венозни налягания, а подаденият кръвен поток е равен на сърдечния дебит за един цикъл. От своя страна системното съдово съпротивление е:

(5.)

SVR={\frac {(\Delta P-CVP)}{CO}}

^[3]

Където $CVP$ е налягането в големите кухи вени (Inferior et superior venae cavae). Тъй като разликата в наляганията $\Delta P$ е фактически средното артериално налягане $MAP$ , то следователно формулата (5) по-горе се преобразува така: