Средно артериално налягане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Графично изпбражение на артериалното налягане като функция на времето с конкретно обозначени налягания.
На лентата най-долу е изобразена графиката на средното артериално налягане и отрицателният ефект на външно регулиране на скоростта на сърдечния режим с изкуствен водач на сърцето (pacemaker), при което се изгубва атриалния контракционен дебит (atrial kick) и сърдечният дебит пада. Първите три вълни са в следствие на естествения водач в сино-атриалния възел, с контракция на предсърдието и висока вълна на САН, а вторите три са с включен изкуствен водач - директно върху камерите, без участие на предсърдието във формиране на цикловия дебит.

Средното артериално налягане (САН), като в техническата литература се използува и английското съкращение МАР, е медицински термин описващ реалното усреднено кръвно налягане в рамките на един сърдечен цикъл. Тази величина е нужна за определяне на ефективността на органова перфузия и заедно с други сходни величини за оценяване на оросителната функция на сърдечно-съдовата система, както и за дозиране на потенциално опасни лекарства, администрирани по венозен път. [1]

Приложение[редактиране | edit source]

Средното артериално налягане не е академична концепция без употреба; то е особено необходимо за преценка на органовата перфузия, особено при критично болни пациенти и тези по време на операция или реанимация. В неврохирургията се използва величината церебрално перфузионно налягане[2], която е във функционална зависимост със САН. Церебрално перфузионното налягане ( CPP) е разликата между САН (MAP) и вътречерепното налягане ( ICP).

CPP= MAP-ICP

За нормална функция на мозъка се изисква перфузионно налягане от поне 60 mmHg[2]. За постигане на този баланс в интензивно отделение се третират едновременно и двете величини, като например вътречерепното налягане се намалява с диуретици, а от своя страна САН се поддържа високо с помощта на вазопресори като епинефрин, допамин, левофед и други.[2]. Друг силно кръвоснабден орган е бъбрекът, който зависи от стабилно и достатъчно високо САН. Едновременно с това фините бъбречни телца - нефрони са податливи на колебания в налягането и се увреждат от високи, а престават да функционират при ниски налягания.

Формули[редактиране | edit source]

В техническата литература се използуват както българското съкращение САН, така и английското - MAP на английски: Mean Arterial Pressure. Средните артериални налягания се изчисляват по формулата -

(1.)
MAP\simeq DBP + \frac {(SBP - DBP)}{3}[3]

или също така изразено като:

(2.)
MAP\simeq\frac{2}{3}(DBP)+\frac{1}{3}(SBP)[3]
- където систолното налягане се бележи със SBP, а диастолното с DBP.

Като еднакви по размерност параметри, MAP, SBP и DBP се измерват в mm Hg.

Обяснение на понятието САН[редактиране | edit source]

Физическото обяснение на кръвното налягане е силата упражнявана върху стените на кръвоносните съдове в процеса на работата на сърдечния мускул .[4] Сърцето изпомпва кръв по трасе от близо 100 000 км. [4] Средното артериално налягане е частен случай на кръвното налягане изобщо, но описанието му е като функция на сърдечния дебит, системното съдово съпротивление и средното венозно налягане. По аналог със закона на Ом за електрически системи, количеството на кръвния поток (Q) е правопропорционално на разликата между началното и крайно налягане между две точки (\Delta P) и обратнопропорционално на съдовото съпротивление (R). Определянето на средното артериално налягане е интеграл [5] обхващаш стойностите от началото на систолата (s) до края на диастолата (d), разделен на съответната циклова продължителност t_0:

\int_s^d\frac{\Delta P_0}{t_0} \,dt [5]

[5]

Именно поради факта, че две трети от цикъла на сърцето е в диастола - релаксация и само една трета е в систола – контракция, съответно за 2/3 от стойността на САН допринася диастолното налягане и само 1/3 систолното (формула №2 по-горе). [6]

Средното артериално налягане е динамично и зависи от позата на човека, психически стрес, чисто механични и други причини. При клякане например, големите мускули на краката се компресират, изтласквайки голямо количество венозна кръв към сърцето и едно рязко изправяне води до отваряне на потенциалните пространства и внезапно поемане на също толкова голям обем кръв, колкото изтласкания по-рано обем. Това води до моментно понижаване на САН. Пад на средното налягане при такова рязко ставане може да е причина за кратък синкопален епизод (замайване или загуба на съзнание) особено при лица с компрометирана сърдечна функция. Средното налягане не е равномерно представено по протежение на цялата съдова система; в по-малките съдове, където съпротивлението е най-високо, налягането, както и скоростта на движение на кръвта са най-ниски. Там, сумарното напречно сечение на васкулатурата е между 4500-6000 cm2, а скоростта на кръвния поток - само около 0,03 cm/s[7].

Математически САН зависи от системното съпротивление и обема на кръвния поток. В един избран участък a, съпротивлението оказвано на кръвния поток се изразява чрез формулата:

(3.)
R_a= \frac{\Delta P_a}{Q_a}. [3]


За да се опише съпротивлението на цялата система от  n -на брой кръвоносни съдове е нужна сумата от всички съпротивления, за всичките n съдове:

(4.)
\sum_{i=0}^{n}R_i={R_1}+{R_2}+{R_3}+\dots{R_n}=SVR_n
(4.a)
\lim_{n\to\infty}{\sum_{i=0}^{n}R_i}=SVR или една сумарна величина, която се нарича системно съдово съпротивление и се обозначавана със SVR (от английски Systemic Vascular Resistance ).

От практична гледна точка, такива детайлни изчисления на цялата система са невъзможни. Когато се разгледат другите величини в рамките на един сърдечен цикъл от диастола до систола (от поемане до изпомпване на кръвния обем), се установява, че сумарно, налягането по всички съдове на кръвоносната система е разликата между крайните артериални и венозни налягания, а подаденият кръвен поток е равен на сърдечния дебит за един цикъл. От своя страна системното съдово съпротивление е:

(5.)
SVR=\frac{(\Delta P-CVP)}{CO}[3]

Където  CVP е налягането в големите кухи вени (Inferior et superior venae cavae). Тъй като разликата в наляганията \Delta P е фактически средното артериално налягане MAP, то следователно формулата (5) по-горе се преобразува така:

(6.)
SVR=\frac{(MAP-CVP)}{CO},[3]

централното венозно налягане е много близко до 0 (mmHg), оттам:

(7.)
SVR\simeq\frac{MAP}{CO},
(8.)
MAP\simeq{CO}\times{SVR}

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Zheng L, Sun Z, Li J, et al.. Pulse pressure and mean arterial pressure in relation to ischemic stroke among patients with uncontrolled hypertension in rural areas of China. // Stroke 39 (7). July 2008. DOI:10.1161/STROKEAHA.107.510677. с. 1932–7.
  2. а б в Иванов,Н. и Колев, Н. Придобит в обществото бактериален менингит. Интензивна терапия при вътрешни болести. София, 2007. Стр. 329.
  3. а б в г д Cardiovascular Physiology Concepts: Mean Arterial Pressure, Richard E. Klabunde, Ph.D
  4. а б Dugdale, David. Blood Pressure. // Посетен на 1 April 2011.
  5. а б в Средно артериално налягане. Медицинска енциклопедия. (2011).Cайтът е посетен на 12 септември 2013.
  6. Средното артериално налягане най-точно може да се определи като интеграл от моментните стойности на налягането от началото на камерната систола до края на камерната диастола, разделен на продължителността на сърдечния цикъл.

    Cайтът е посетен на 12 септември 2013.
  7. The Cardiovascular System:Blood Vessels. // Human anatomy & physiology, 9th ed.. Pearson Education,Inc., 2013. ISBN 13: 978-0-321-74326-8. с. 712.