Сремски Карловци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 45.1205° с.ш. 19.5602° и.д.

Сремски Карловци
Местоположение
Serbia location map 2.svg
ButtonRed.svg
Сремски Карловци
Сремски Карловци на картата на Сърбия
Общи данни
Община Сремски Карловци
Окръг Южнобачки окръг
Население 8 839 души (2002)
Географско положение 45° 7' 13" сев. ш.
19° 33' 36" изт. д.
Други данни
Часова зона UTC+1
Централноевропейско стандартно време (CET)
Телефонен код 021
Пощенски код 21205
Сремски Карловци в Общомедия
Изглед от центъра на Сремски Карловци

Сремски Карловци ( на сръбски:Сремски Карловци, на хърватски: Srijemski Karlovci, на унгарски: Karlóca) е град във Войводина - Сърбия, Южнобачки окръг. Административен център е на община Сремски Карловци.

География[редактиране | edit source]

Историческият град Сремски Карловци е разположен по склоновете на Фрушка гора, на десния бряг на река Дунав, и е заобиколен от лозя. Градът е неразделна част от красивия пейзаж и е пример за хармоничното единство на културно и природно наследство.

Сремски Карловци лежи на дунавския бряг на 1244 km от влива на Дунав в Черно море в подножието на Фрушка гора, на важен кръстопът, при устието на Стражиловската рекичка, подхранвана от множество извори, неприсъхващи и лете. Градът има донякъде обзорно амфитеатрално местоположение.

На км 1232,7 по Дунава до Сремски Карловци, шосеен мост облекчава трафика през Нови Сад.

История[редактиране | edit source]

Селище на местото на днешните Сремски Карловци е съществувало още в античността. Това е римския Кузум.

От XIV век селището се утвърждава като административно и религиозно-културно средище в Кралство Унгария, запазвайки тези си функции и през XVIII и XIX век. След Карловацкия мирен договор от 1699 г., сключен след дълги преговори между Османската империя и „Свещената лига” (Австрия, Русия, Венеция и Полша), става резиденция на глава на Православната църква. Затова наричат Сремски Карловци „Рим на сръбската православна църква”. В града се открива една от най-старите гимназии в Сърбия. Тук е учил и израсъл видният сръбски поет Бранко Радичевич.

Сремски Карловци започва да се развива бързо след 1713 година, когато тук се премества седалището на митрополията. Сегашният исторически център на Сремски Карловци се е формирал в резултат от развитието на града през XVIII, XIX и началото на XX век. Централно място в него заема площадът „Бранко Радичевич”. Наоколо се издигат множество старинни сгради, които заради своята архитектурна и художествена стойност имат особено място в културната история на сърбите.

Архитектура[редактиране | edit source]

Сремски Карловци привлича вниманието с многото съхранени архитектурни паметници, между които са Магистратурата в стил ампир, Съборната църква от XVII век в стилове барок и ренесанс, дело на строителите Крачен, Чешляр, Орфелин и П. Йованович. Патриаршеският дворец „Илион” е най-интересната и монументална сграда във Войводина за своето време (1874 г.). В нея се помещават музейни сбирки и картинна галерия. Сградата на старата гимназия от 1891 г. е в стила на средновековните манастири.

През 1751 г. за помощник-епископ в Сремски Карловци е ръкоположен Партений Павлович (1695–1760), български духовник и книжовник. В Сремски Карловци ходил от Хилендар и автора на "История славянобългарска" - Паисий Хилендарски, за да дири както заявява в немската земя, източници за историята на българите.

На мястото на сключването на Карловацкия мир е построена църквата „Мария Фрийден”. Сто години след подписването на мира, като едно възпоменание, през 1799 г. е построена голяма чешма на площад „Бранко Радичевич”. Тя е претърпяла две реставрации – през 1858 и 1925 година.

Култура[редактиране | edit source]

В Сремски Карловци се намира архивът на Сръбската академия на науките. Всяка година през втората половина на септември се организира фестивалът „Бранково коло”. Прочути са Карловацките вина сирмнер, карловитцер и каменитцер, както и ракията сливовица.

Население[редактиране | edit source]

Населението на града възлиза на 8 839 жители (2002).

Етнически състав:

Родени в Сремски Карловци[редактиране | edit source]

Починали в Сремски Карловци[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]