Сръбска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сръбската азбука (на сръбски: српска азбука) или сръбската кирилица (на сръбски: српска ћирилица) е вариант на кирилицата, въведен от сръбския просветител и реформатор на сръбския език Вук Караджич през 1818 г. в първото издание на неговия Српски рјечник. Сръбската кирилица е една от двете азбуки, използвани в съвременния сръбски език – другата азбука, на която пишат сърбите, е латиницата, по-точно т.нар. "гаица", на която пишат и хърватите.

Възникване на сръбската кирилица[редактиране | edit source]

В края на 18 и началото на 19 век в сръбската култура настъпва подем, довел до налагане на народния сръбски език, който постепенно измества от употреба т.нар. славяносръбски език, смесица между руски църковнославянски език и тогавашния разговорен сръбски език. В този процес най-съществена роля изиграват сръбските книжовници във Войводина, която по онова време е под властта на Австро-Унгария.

Първият най-значителен опит за реформиране на използваната дотогава азбука е на Сава Мъркаль, който изхвърля редица букви от кирилицата, които нямат приложение в сръбския език, в опит да наложи принципа един звук да отговаря на една буква. Този принцип обаче не може да се проведе последователно с наличните букви от кирилицата, поради което за няколко фонеми се използват двубуквени съчетания: ть, дь, ль, нь и дж.

Отначало Вук Караджич възприема от Сава Мъркаль реформираната кирилица и я използва в своята граматика на сръбския народен език, наречена Писменица сербскога іезика (1814). Езиковедът Караджич обаче още тогава използва вместо диграфа ть буквата ћ, позната на по-стари сръбски книжовници, сред които Доситей Обрадович.

За няколко години Вук Караджич усъвършенства азбуката на Сава Мъркаль, като слива знака ь с предходните букви н и л и се получават съвременните сръбски букви њ и љ. За буквата ђ идея му дава епископ Лукиян Мушицки. Буквата џ Вук Караджич заимства от влашките и молдовски ръкописни книги от 17 и 18 век, писани на кирилица. Буквата ј заимства от латиницата.

През 1818 г. Вук Караджич прилага за пръв път така оформената сръбска азбука, като я представя в новата редакция на своята граматика, включена в предговора към своя Српски рјечник.

Единствената разлика между първоначалния вариант на азбуката на Вук Караджич и съвременната сръбска азбука е липсата на буква х, понеже в диалекта, който използва Вук Караджич, този звук липсва. По-късно в изданието на Сръбски народни пословици (1836) Вук Караджич вече използва и буква х, като съвременната сръбска азбука придобива окончателния си вид.

Състав на сръбската кирилица[редактиране | edit source]

Сръбската азбука, създадена в окончателен вид от Вук Караджич на базата на руската гражданска кирилица, се състои от 30 букви.

Буква Изговор Буква Изговор
Аа а Нн н
Бб б Њњ нь (по-меко от български)
Вв в Оо о
Гг г Пп п
Дд д Pp р
Ђђ джь слято, по-меко от български Сс с
Ее е Тт т
Жж ж Ћћ чь (по-меко от български)
Зз з Уу у
Ии и Фф ф
Јј й Хх х (придихателно, различно от български)
Кк к Цц ц
Лл л (средноевропейско, по-меко от
български пред задни гласни,по-твърдо от
български пред предни гласни)
Чч ч
Љљ ль (по-меко от български) Џџ дж
Мм м Шш ш
Ръкописният вариант на буквите от сръбската кирилица — всички 30 главни и малки (редовни) букви. Изписването на малката (редовната) буква "ш" съществува и във варианта с черта под буквата.
Разлики в курсивния вариант на буквите от стандартната кирилица (отгоре) и от сръбската/македонската кирилица (отдолу)

Съответствия между сръбската кирилица и сръбската латиница[редактиране | edit source]

Кирилица Латиница Кирилица Латиница
Аа Aa Нн Nn
Бб Bb Њњ Nj nj
Вв Vv Оо Oo
Гг Gg Пп Pp
Дд Dd Pp Rr
Ђђ Đđ Сс Ss
Ее Ee Тт Tt
Жж Žž Ћћ Ćć
Зз Zz Уу Uu
Ии Ii Фф Ff
Јј Jj Хх Hh
Кк Kk Цц Cc
Лл Ll Чч Čč
Љљ Lj lj Џџ Dž dž
Мм Mm Шш Šš

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Михаило Стевановић Граматика српскохрватског језика, Цетиње, 1971, стр. 18-21, Рад Вука Караџића на реформи књижевног језика и правописа
  • Пётр Дмитриев, Герман Сафронов Сербохорватский язык, Ленинград, 1975, стр. 7-10, Произношение и чтение
  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979, стр. 29-30, Pismo (grafija) hrvatskoga književnog jezika
  • Иля Толстой Српскохрватско-руски речник, Москва, 1976, стр. 694, Азбука

Външни препратки[редактиране | edit source]