Сръбска пропаганда в Македония
Сръбска пропаганда в Македония се наричат усилията на сръбската държава и общество за промяна на националното съзнание на македонските българи.
Сръбската пропаганда започва в края на 60-те години на 19 век и завършва с налагането на македонизма като официална идеология във Вардарска Македония от югославските комунистически власти в средата на 40-те години на 20 век.[1] Сръбските претенции се простират на юг от границата по долината на р. Вардар.
След Съединението сръбската пропаганда се активизира, подкрепяна от Високата порта. През 1886 г. в Белград се основава дружеството „Свети Сава“, чиято цел е чрез стипендии и други улеснения да привлича българските младежи от Македония за обучение в Сърбия. През същата 1886 година на заседание в Белград група македонски младежи приемат своя програма, съгласувана със сръбското правителство. В съответствие с програмата през същата година в Цариград е създадено Дружество на сърбо-македонците. През следващата година организацията вече разполага със свои клонове в Цариград, Солун, София и Белград.
В 1887 година са отворени сръбски консулства в Скопие и Солун, а в 1889 година - в Битоля.[2] С отварянето на сръбското битолско консулство консулът Димитрие Боди и учителят Атанасие Юнгич започват опити за отваряне на сръбско училище в града, които обаче завършват с неуспех. Въпреки това в началото на 1890 година Юнгич успява да основе в града „Сръбско-македонска църковно-училищна община“ - първата в Македония, с председател Никола Кики, а по-късно Янаки Калугерович. В края на 1890 година се формира „Поречката църковно-православна община“, обхващаща 36 села в Поречието със седалище в Поречия манастир. В 1891 година се основават сръбски общини в Прилеп и Кичево, а в 1892 година - в Охрид, Галичник, Крушево и Дебър. Общините не са призната нито от османските власти, нито от патриаршеските църковни власти. Председателите на общините, а в поречката, прилепскат и кичевската община и членовете на управата са на сръбска издръжка.[3]
Между 1889-1903 година основна цел на сръбската пропаганда е разделянето на Македония на зони на влияние. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Сърбия предлага морална и материална поддръжка на въстаниците и иска изпращането на задграничен представител на ВМОРО в Белград[4]. След потушаването на въстанието Борис Сарафов е приет в Белград и с негова помощ година по-късно в Македония навлизат първите въоръжени чети на сръбските комитети.
| Заплати на сръбски дейци в Поречието в 1911 | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| № | Име | длъжност | от | месечна заплата в лири | |
| 1. | Христо | игумен | Поречки манастир | 3 и половина | |
| 2. | Кръсте | свещеник | Манастирец (Долни или Горни) | 4 | |
| 3. | Захарий | свещеник | Томино | 2 | |
| 4. | Харитон | свещеник | Томино | 2 | |
| 5. | Генадий | свещеник | Бенче | 3 | |
| 6. | Евтимий | свещеник | Бенче | 2 | |
| 7. | Цветко | свещеник | Девич | 2 | |
| 8. | дякон Софроний | свещеник | Круше (Долно или Горно) | 3 | |
| 9. | Димо | свещеник | Црешнево | 2 и половина | |
| 10. | Иван | свещеник | Црешнево | 2 | |
| 11. | Тасе | свещеник | Крапа | 3 | |
| 12. | Велко | свещеник | Ягол | 2 и половина | |
| 13. | Никола | свещеник | Призрен | 4 и половина | |
| 14. | Йосиф | свещеник | Ташлидже | 4 | |
| 15. | Силян | свещеник | Орланци | 3 | |
| 16. | Данил | войвода | Крапа | 3 и половина | |
| 17. | Божко | войвода | Вир | 3 | |
| 18. | Михаил | войвода | Брод | 3 | |
| 19. | Змейко | войвода | Белица | 3 | |
| 20. | Пройче | четник | Вир | 2 | |
| 21. | Димитър | четник | Црешнево | 2 | |
| 22. | Милан | четник | Локвица | 2 и половина[5] | |
С времето обаче сръбските управленчески среди установяват, че налагането на прекия сърбизъм е с ограничен мащаб и е обречено на неуспех. Затова сръбското правителство започва да действа в друга насока, като създава теорията за т.нар. “македонизъм”. Пропагандата внушава, че населението на Македония не е българско, не е сръбско, а е самобитно и има своя история и култура. Творците на македонизма изготвят учебници на диалектен език, в който прибавят сръбски думи. След избухването на Първата световна война в 1914 година Сърбия създава така наречения Четнически комитет със седалище в Скопие, на който се възлага задачата успоредно с армията и жандармерията да „пази реда и спокойствието в Македония“. В комитета влизат сръбските войводи Цено Марков, Василие Търбич, Йован Бабунски, Йосиф Дякович, Стефан Келеша, Вангел Йованович, Михаил Борянец и Михаил Коневич, на които сръбското военно командване дава на разположение по 100— 150 четници.[6]
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Бележки
- ↑ Елдъров, Светлозар. Сръбската въоръжена пропаганда в Македония 1901 - 1912. София, 1993.
- ↑ Terzić Slavenko, Konzulat Kraljevine Srbije u Bitolju (1889-1897), Istorijski časopis, 2008, br. 57, str. 328.
- ↑ Terzić Slavenko, Konzulat Kraljevine Srbije u Bitolju (1889-1897), Istorijski časopis, 2008, br. 57, str. 340.
- ↑ Писмо от ЗП на ВМОРО до ГЩ на Битолския въстанически окръг, 20-30 август, 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.316-317
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 146.
[редактиране] Външни препратки
- Йордан Попгеоргиев, Ст. Шишков. Една страница от историята на сръбската пропаганда в епархийте Дебърска и Велешка през 1907-1911 г.
- Сръбската пропаганда. Документи, очерци, спомени
- Сръбската пропаганда. Из: Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898
- Stanislav Krakov. Samrtno kolo cetnicko
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
