Сръбско-турска война (1876)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сръбско-турската война от 1876 г. (наричана също и Сръбско-черногорско-турска война от 1876-1878 г.) е въоръжен конфликт между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Съюзниците воюват за освобождаване на Босна и Херцеговина от османската власт, но търпят поражение. На сръбска страна в бойните действия участват хиляди българи в опит да вдигнат въстание в България или да използват задълбочаване на военните действия, което да доведе до освобождаване на българите. Макар и успешна за Османската империя, войната предизвиква задълбочаване на дипломатическата криза на Балканите и военна намеса на Русия с краен резултат ограничени териториални придобивки на Сърбия и Черна гора, възстановяване на българската държава и окупиране на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1878 г.

При представянето на фактологическата информация е използван юлианският календар (стар стил).

Начало на войната[редактиране | edit source]

През лятото на 1875 г. в балканските провинции на Османската империя избухват размирици. В Херцеговина започва въстание, което се разпростира и в Босна. В България избухва Старозагорското, последвано през пролетта на 1876 г. и от Априлското въстание. Обществеността в Сърбия и Черна гора поставя правителствата на двете страни под силен натиск да защити босненските въстаници. Въпреки предупрежденията на Русия, на 18 юни 1876 г. княз Милан Обренович и княз Никола Петрович Негош започват война срещу османците.[1][2]

Съотношение и разположение на силите[редактиране | edit source]

В началото на войната Османската империя разполага с общо 100 000 бойци срещу Сърбия и Черна гора. Сръбските сили са приблизително същите на брой, но са слабо подготвени за бойните действия. Разпределени са в четири армии, наречени според района на дислокация – Дринска и Ибърска (на западното и югозападното направление), Моравска (по пътя БелградНиш) и Тимошка армия (срещу Видин). Главните сили (около 40 000 войници) са в състава на Моравската армия, поставена под командването на руския генерал Михаил Черняев[2], ветеран от Кримската и Кавказката война.

Бойни действия[редактиране | edit source]

На 20 юни 1876 година Моравската армия нахлува в османските предели откъм Княжевац и достига до Бела паланка и Пирот, но в края на месеца е принудена да се оттегли обратно в Сърбия. В същото време, в резултат от битката при Велики Извор, Тимошката армия е отблъсната от източния бряг на Тимок от войските на Осман паша. Черногорците, които настъпват към Мостар, нанасят тежко поражение на турците при Вълчи дол[2], но сръбското нахлуване в Босна се проваля.[1] Османските сили преминават в контранастъпление и на 24 юли превземат Княжевац. Това им позволява да напреднат на север по река Морава. През август турците завземат редица селища в Сърбия. При тази обстановка големите европейски държави се намесват за дипломатическо решение на конфликта и между воюващите страни е сключено примирие.[2]

Примирието е прекратено на 16 септември с настъпление на части от обединената Моравско-Тимошка армия по левия бряг на река Морава. В последвалите боеве при Кревет и Гредетин сърбите отново търпят неуспех. На 17 октомври турската армия, предвождана от Абдул Керим паша[3], им нанася решително поражение при Джунис, с което си открива пътя към Белград. На 19 октомври Русия дава ултиматум на Високата порта да прекрати настъплението, което и става ден по-късно.[2]

Мирен договор и последици[редактиране | edit source]

На 16 февруари 1877 г. между Сърбия и Османската империя е сключен мирен договор, който възстановява положението отпреди войната.[2] Черна гора не приема условията за мир и продължава военните действия. Два месеца по-късно (12 април по стар стил) избухва Руско-турската война. Черногорците овладяват Бар и Никшич. Сърбия се възползва от ангажираността на османските войски срещу руснаците, нахлули в България, и през декември 1877 г. подновява военните действия, завзема Бела паланка, Пирот и Ниш.[4] С Берлинския договор Сърбия и Черна гора се освобождават от формалния османски суверенитет и придобиват територии, съответно в поречието на Южна Морава и на брега на Адриатическо море.[5]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Britannica Online Encyclopaedia: Serbo-Turkish War (30.05.2009)
  2. а б в г д е Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, София 1988, том VI, стр. 389-390
  3. Генов, Ц. Освободителната война 1877-1878 г., издателство „Наука и изкуство“, София 1978, стр. 17
  4. Генов, Ц. Освободителната война 1877-1878 г., издателство „Наука и изкуство“, София 1978, стр. 236-237
  5. Сборник договоров России с другими государствами, 1856-1917, Государственное издательство политической литературы, Москва 1952, стр. 181-206 (цитиран по: Электронная библиотека Исторического факультета МГУ им. М. В. Ломоносова, 30.05.2009)