Ставропигия
Ставропигия (на гръцки: σταυροπήγια, от σταυρός — „кръст“ и πηγνύω — „забивам“) означава манастир или църква, които са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в България — Светия синод.
Произходът на „ставропигия“ е следният: „При основаването на известен манастир, в основата му се забивал кръст. Когато кръстът не е забит от епархийския епископ, а от патриарха, тези манастири се наричат ставропигиални — те имат самостойно управление.“[1][2]
Според устава на Българската православна църква: „Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод, а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Св. Синод, само ако са осигурени средства за издръжката им.“[3] При провъзгласяването на един манастир за ставропигия, игуменът му си сменя статута — от архимандрит става епископ.
Съдържание |
Ставропигии в България [редактиране]
На територията на България ставропигиалните манастири са три:[3]
- Бачковски манастир „Успение Богородично“ — днешният му ставропигиален статут е продължение на традицията, положена от ромейския сановник Григорий Бакуриани при основаването на манастира през 1083 г.[4]
- Рилски манастир „Свети Иван Рилски“
- Троянски манастир „Успение Богородично“ — статутът му на ставропигиален манастир, подчинен на Цариградската патриаршия е обявен на 4 декември 1830 година, с грамота подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити.[5]
Ставропигиален е и патриаршеският катедрален храм-паметник „Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г.[6] От самото си основаване Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ също има статут на ставропигия.
В Света гора има 20 ставропигиални манастира,[7] единият от които е българският Зографски манастир.
Ставропигии в Република Македония [редактиране]
В Република Македония ставропигиален е манастирът „Свети Йоан Богослов“ на Охридската православна архиепископия в Нижеполе, Битолско.[8][9]
Ставропигиални манастири под управлението на Македонската православна църква са:
- Лесновският манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в село Лесново;
- Манастир „Успение на Пресвета Богородица“ в стружкото село Калища[10];
Български ставропигии в миналото [редактиране]
- През 1950-те години ставропигии са били и Поморийският и Преображенският манастири.[11]
- Според източници,[7] към 1936 г. ставропигиален е бил и Куриловският манастир „Свети Иван Рилски“.
- При основаването си през 1345 г. Драгалевски манастир “Света Богородица Витошка” също е бил ставропигиален.[12][13]
- През периода, в който Богословският факултет при СУ „Св. Климент охридски“ е отделен от Алма матер, съществувалата на негово място Духовна академия също има ставропигиален статут.
Източници [редактиране]
- ↑ „Нашата вяра“, Архимандрит Серафим Алексиев, Синодално издателство, София 1991
- ↑ Въпроси от устния теоретически държавен изпит по богословие в Софийски университет
- ↑ а б Чл. 162 (3) на Устава на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.
- ↑ Бачковски манастир „Успение Богородично“, pravoslavieto.com
- ↑ Троянски ставропигиален манастир „Успение Богородично“, bulgarianmonastery.com
- ↑ Камбаните на „Св. Александър Невски“, Татяна Вълчанова, pravoslavie.bg
- ↑ а б Българска енциклопедия на Братя Данчови, София, 1936 .
- ↑ Архиепископ Охридски и Митрополит Скопски. Сингилија.
- ↑ Нов епископ на Православната охридска архиепископия в Македония.
- ↑ МПЦ. Вести и настани. Заупокоена Литургија во манастирот на Пресвета Богородица во Калишта (30.12.2005)
- ↑ Член 98 на Устава на Българската православна църква от 1950 година
- ↑ Информация за Драгалевския манастир, bgglobe.net
- ↑ „Пари — изкуство — храм — памет“ Знаци, съхранили устоите на българския етнос във времето, Маргарита Харбова, pravoslavieto.com
