Стайко Трифонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стайко Трифонов
български историк
Роден
Починал
11 март 1999 г. (50 г.)

Стайко Колев Трифонов е български историк, специалист по нова българска история, националноосвободителното движение и съдбата на българите в Тракия, Македония и Северна Добруджа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 февруари 1949 г. в с. Търговище, Сливенско. Завършва средно образование в Стара Загора През 1967 г. През същата година е приет да следва във Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1973 г. завършва история започва работа като асистент в катедра История на България. От 1979 г. е доктор по история, през 1985 г. става доцент, през 1996 г. доктор на историческите науки, а от 1997 г. е професор по нова българска история в Историческия факултет на СУ.

През 1986 г. става Секретар е на Българското историческо дружество. През 1990 г. е избран за заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България и за председател на Тракийския научен институт.

Умира на 11 март 1999 г. в София.[2] През 2009 г. от приятели на Трифонов е публикуван паметен сборник „Толерантният националист“ посветен на него.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на ред книги, статии и студии, сред които:

  • Българското национално-освободително движение в Тракия 1919 – 1934 (1988)
  • Антантата в Тракия 1919 – 1920 г. (1989)
  • Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот (1912 – 1915) (1992)

Заедно с професор Величко Георгиев издирва и издава документи за българската история и националните борби:

  • Екзарх Български Йосиф. Писма и доклади (1994)
  • Гръцката и сръбската пропаганда в Македо-ния (края на XIX–началото на XX в.) (1995)
  • Покръстването на българите мохамедани 1912 – 1913 г. (Документи) (1995)
  • Македония и Тракия в борба за свобода (Документи) (1995)
  • История на българите в документи. Т. 1 – 2 (1995 – 1997)

Автор е и на учебници по нова българска история.

  • Строго поверително!, в: Поглед, брой 16 от 22.4.1991 г., брой 17 от 29.4.1991 г., брой 18 от 6.5.1991 г., брой 19 от 13.5.1991 г., брой 20 от 20.5.1991 г., стр.10.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 481.
  2. Милачков, Володя. 70 години от рождението на проф. Стайко Трифонов // Македонски научен институт, 2019-02-02. Посетен на 2020-01-06.