Стамен Григоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стамен Гигов Григоров
български биолог и лекар
Стамен Гигов Григоров 
Роден: 27 октомври 1878 г.
Починал: 27 октомври 1945 г. (67 г.)

Стамен Гигов Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus - микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Студен извор, Трънско през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие.

Прави докторантура по медицина в Женевския университет. Дисертацията му е на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“[1]. Отличена е със специална награда на университета[2].

Работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко[3]. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.

Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников - бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.

На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове - професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън - днес тя носи неговото име.

След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „La presse medicale“.

През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години.

През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

В периода 1922 - 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.

След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.

Почива на 27 октомври 1945 г. в София. Днес родната къща на проф. Стамен Григоров е Музей на киселото мляко.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Grigoroff, Stamen, 1905. Contribution à la pathogénie de l'appendicite. Thèse de doctorat.[1], [2]
  2. "Prix universitaires. — La distribution des prix de l'Université de Genève a eu lieu le 27 janvier dernier. Deux tiers du Prix de la Faculté de médecine (rapporteur : M. le Prof. Askanazy) ont été décernés à Mil® Kerkis, pour sa thèse intitulée : < Les vasoconstrictines des sérums normaux », et un tiers à M. Grigorofp pour sa thèse intitulée : « Contribution à la pathogénie de l'appendicite. [3]
  3. Grigoroff, Stamen, 1905. Étude sur une lait fermentée comestible. Le “Kissélo mléko” de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande. Genève. Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université