Стамен Григоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стамен Гигов Григоров
български биолог и лекар
Стамен Гигов Григоров 
Роден: 27 октомври 1878
Студен извор, България
Починал: 27 октомври 1945
София, България

Стамен Гигов Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus - един от микроорганизмите, предизвикващи образуването на кисело мляко.

Биография[редактиране | edit source]

Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва естествени науки в Монпелие, а после прави докторантура по медицина в Женева. Дисертацията му е на тема "Принос към патогенезиса на апендицита"[1] Отличена е със специална награда на университета.[2]. Стамен Григоров работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. [3] Първоначално той описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.

Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология, в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология Иля Мечников да потвърди докладваните данни. Иля Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.

На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове - професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа, като околийски лекар и управител на болницата в Трън - днес тя носи неговото име.

След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „La presse medicale“.

През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран си се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен неговият брат - Христо Григоров. Въпреки усилията на Стамен, брат му почива на 32 години от раните си.

През Първата световна война, д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

В периода 1922 - 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов, в Александровска болница в София. Работи във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.

След 1935 г. продължава туберколозните си изследвания в Италия. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.

Почива на 27 октомври 1945 г. в София.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Grigoroff, Stamen, 1905. Contribution à la pathogénie de l'appendicite. Thèse de doctorat.[1], [2]
  2. "Prix universitaires. — La distribution des prix de l'Université de Genève a eu lieu le 27 janvier dernier. Deux tiers du Prix de la Faculté de médecine (rapporteur : M. le Prof. Askanazy) ont été décernés à Mil® Kerkis, pour sa thèse intitulée : < Les vasoconstrictines des sérums normaux », et un tiers à M. Grigorofp pour sa thèse intitulée : « Contribution à la pathogénie de l'appendicite. [3]
  3. Grigoroff, Stamen, 1905. Étude sur une lait fermentée comestible. Le “Kissélo mléko” de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande. Genève. Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université.