Станислава Караиванова
| Станислава Караиванова | |
| българска учителка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1926 г.
|
| Семейство | |
| Майка | Неделя Петкова |
| Други роднини | Васил Левски (братовчед) |
Станислава Петкова Караиванова-Балканова[1] е българска просветна деятелка от късното Българско възраждане в Македония. Участничка в „Българска зора“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в град Сопот, тогава в Османската империя, днес в България. Дъщеря е на прочутата учителка Неделя Петкова и е братовчедка на Васил Левски по майчина линия. В 1872 година става първата българска учителка в Битоля.[2] Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от арумъните в града да застанат на българска страна в спора с Цариградската патриаршия. Поради интриги на гъркомани в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в Охрид. Учителства също така във Воден (1870 – 1873),[3] след това в Солун (1875 - 1876)[4] и в Крива паланка (1878).[5] Заедно с майка си ушива и извезва знамето за четата на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание. Съчинява за него през 1876 година и „Песен за Димитра войвода“, която му предава в писмен вид преди началото на въстанието. В нея се пее:
| „ | Я дойди при мене, българке.
Ела след мен, сестричке. Облечи бела премена да идем в гора зелена.[6] |
“ |
След Освобождението работи като учителка в Девическото класно училище в Кюстендил. Включва се активно в дейността на Кюстендилския комитет „Единство“. Развива дейност за набиране на средства и подпомагане бежанците от Македония, преселили се след 1878 година в Кюстендил и околията.[4] След Освобождението работи като телеграфистка в Цариброд.[7][4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, 1985, стр. 351.
- ↑ Петкова, Неделя. „Спомени“. София, 1987. стр. 24.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 35.
- ↑ а б в Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 284.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Пѣсень за Димитра войвода // Илюстрация Илиндень XIV (2 (132). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1942. с. 9.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
