Станислав Гроф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станислав Гроф
чешки психиатър
Stanislav grof01.jpg
Роден 1 юли 1931 (на 77 г.)
Прага, Чехословакия
Гражданство чешко
Известен с Трансперсонална психология, Холотропна терапия
Станислав Гроф в Общомедия

Станислав Гроф (на чешки: Stanislav Grof), роден на 1 юли 1931 г. в Прага, Чехословакия, е психолог и психиатър, създател на холотропната терапия. Той е посветил повече от 40 години на изследвания в областта на изменените състояния на съзнанието и духовното израстване.

Гроф е един от основателите на трансперсоналната психология.

Биография[редактиране | edit source]

През 1956 г. Гроф получава диплома по медицина от Карловия университет в Прага и степен Доктор на науките от Чехословашката академия на науките. В периода 1956-1967 г., той е практикуващ психиатър — клиницист. Активно изучава психоанализа и участва в редица новаторски научноизследователски проекти. През 1961 г. Гроф оглавява изследвания по приложението на ЛСД и други психеделични вещества при лечението на психичните болести.

През 1967 г., като стипендиант на Фонда за поощрение на психиатричните изследвания (САЩ), Гроф получава възможността да специализира в Университета „Джонс Хопкинс“, след, което продължава изследователската си дейност в Мерилендския център за психиатрични изследвания. От 1973 до 1987 г. работи в Института Есален (Биг Сър, Калифорния). През това време, заедно със съпругата си Кристина, разработва техниката холотропно дишане — уникален метод за психотерапия, самопознание и личностно развитие.

Станислав Гроф е един от основателите на Международната трансперсонална асоциация (ITA) и дълго време е бил неин президент. Днес той е професор във факултета по психология на Калифорнийския институт по интегрални изследвания. Освен това, провежда обучителни семинари за професионалисти („Трансперсонален тренинг на Гроф“), както и изнася лекции и семинари по цял свят.

С. Гроф е автор и съавтор на повече от 100 статии и 20 книги. Неговите текстове неизменно привличат вниманието както на професионалистите, така и на всички онези, които се интересуват от самопознание и духовно израстване. Книгите на Гроф са преведени на 13 езика, включително немски, инталиански, испански, португалски, холандски, шведски, датски, руски, чешки, полски, китайски, японски и български.

Основни теории[редактиране | edit source]

С. Гроф започва медицинската си кариера като класически психоаналитик. По-късно обаче безпрецедентното богатство и диапазон на преживяванията по време на ЛСД-психотерапия го убеждават в теоретическите ограничения на фройдисткия модел на психиката и лежащия в основата му механистичен светоглед. Възникналата в резултат на тези изследвания нова „картография“ на психиката, се състои от три области:

  • (Фройдисткото) лично и биографично несъзнавано;
  • Трансперсонално несъзнавано (което включва по-тясната представа на Юнг за архетипното и колективно несъзнавано);
  • Перинатално несъзнавано (явяващо се мост между личното и трансперсоналното несъзнавано, изпълнено със символизъм и конкретни преживявания на смърт и прераждане). Тази област на несъзнаваното съдържа най-голям потенциал за трансформация. Огромният клиничен опит на самия Гроф, както и записаният опит на световните духовни традиции сочат, че регресът към перинаталното ниво на развитие е необходимо условие за достъп до трансперсоналното. Гроф сам е асистирал на около 4000 сеанса по психеделична психотерапия, а през неговите семинари по холотропно дишане са преминали десетки хиляди души по целия свят.

Могат да се определят девет области на съвременната наука и практика, в разбирането и развитието на които Гроф има директен принос:

  • Изучаване на изцелителния потенциал на променените състояния на съзнанието;
  • Нова, разширена картография на човешката психика;
  • Архитектура на емоционалните и психосоматичните болести;
  • Приложение на новите данни от изучването на съзнанието в терапията;
  • Холотропно дишане;
  • Духовната криза: разбиране и лечение на кризите на трансформацията;
  • Преживяването на смъртта и умирането: психологически, философски и духовни перспективи;
  • Онтология на света и природа на съзнанието;
  • Еволюция на съзнанието и оцеляване на човечеството;

Критика[редактиране | edit source]

Въпреки продължаващото наблягане на Гроф на концепцията на „травмата на раждането“ като критическо психично преживяване, основната психиатрия не приема неговата концепция (Гроф, 1992). Всъщност, повечето професионалисти спорят, че такава концептуализация на задържаната памет излиза извън физиологическия потенциал на новороденото. „Въпреки растящия брой на съобщения за спомени от минали животи, живота в утробата и преживяване на раждането, няма никакво научно свидетелство да претендира за тези неща“ (Марк Л. Хоуи и Мери Л. Къридж, 2004; също виж Спанос, 1996).

В отговор Гроф очертава, че в настояще приетата теория за спомените съхранени в неокортекса липсват доказателства и е дори „опровергана от широко приетите психологични и физиологични теории, които отдават огромно значение на ранните взаимоотношения между майката и детето, включващи такива фактори като повиване и бавене“[1]. Гроф също отбелязва, че Нобеловата наградаза за 2000 г. дадена на Ерик Кендъл за неговото изследване върху механизмите на спомените в морския гол охлюв Aplysia, животно с по-малко развита нервна система от тази на пеленачетата (стр. 98, Гроф 2006). Също в забележката е изследването на Бертил Джейкъбсън. Джейкъбсън намира значителни връзка между преживяванията на раждането и метода на самоубийствата на тийнейджърите (Джейкъбсън и т.н. 1987), докато в Британския журнал „Ланцет“ намира място изследване, според което „възраждането на раждането е благоприятно към високия риск за извършването на самоубийства след пубертета“[2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Станислав Гроф, "Приключението да откриеш себе си", Лик, 2000, стр. 31
  2. Станислав Гроф, "Приключението да откриеш себе си", София: ЛИК, 2000
  • Howe, ML & Courage, ML (2004). Demystifying the beginnings of memory. Developmental Review, 24(1), 1-5.
  • Jacobson, B, Eklund, G, Hamberger, L, Linnarsson, D, Sedvall, G & Valverius, M (1987). Perinatal origin of adult self-destructive behavior. Acta Psychiatrica Scandinavica, 76(4), 364-71.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Realms Of The Human Unconscious: Observations From LSD Research (1975)
  • The Human Encounter With Death (1977) with Joan Halifax
  • LSD Psychotherapy (1980)
  • Beyond Death: The Gates Of Consciousness (1981) with Christina Grof
  • Ancient Wisdom And Modern Science (1984) Edited by Stanislav Grof
  • Beyond the Brain: Birth, Death And Transcendence In Psychotherapy (1985)
  • Human Survival And Consciousness Evolution (1988) Edited with Marjorie L. Valier
  • The Adventure Of Self-Discovery: Dimensions of Consciousness And New Perspectives In Psychotherapy (1988)
  • Spiritual Emergency: When Personal Transformation Becomes A Crisis (1989) Edited with Christina Grof
  • The Stormy Search For The Self: A Guide To Personal Growth Through Transformative Crisis (1990) with Christina Grof
  • The Holotropic Mind: The Three levels Of Human Consciousness And How They Shape Our Lives (1992) with Hal Zina Bennet
  • Books Of The Dead: Manuals For Living And Dying (1993)
  • The Thirst For Wholeness: Attachment, Addiction And The Spiritual Path (1994) by Christina Grof
  • The Transpersonal Vision (1998) book and audio
  • The Cosmic Game: Explorations Of The Frontiers Of Human Consciousness (1998)
  • The Consciousness Revolution: A Transatlantic Dialogue (1999) with Peter Russell and Ervin Laszlo. Foreword by Ken Wilber
  • Psychology Of The Future: Lessons From Modern Consciousness Research (2000)
  • Caterpillar Dreams (2004) with Melody Sullivan
  • When The Impossible Happens: Adventures In Non-Ordinary Reality (2006)
  • The Ultimate Journey: Consciousness And The Mystery Of Death (2006)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.