Станислав Ожеховски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станислав Ожеховски
Stanislav-orihovslkyj-tvory1 copy.gif
Роден 11 ноември 1513 г.
Пшемишъл или Ожеховце[1], Руско войводство,Полша
Починал 1566 г.
Журавица, Руско войводство, Полша
Националност поляк, русин
Герб „Окша"

Станѝслав Ожехо̀вски, герб Окша (на полски : Stanisław Orzechowski ; украински : Станіслав Оріховський /1513 - 1566/) е полски писател,теолог, хуманист и историк от русински произход (Z rodu Rusin z narodowości Polak)[2]. Получава образованието си в чужбина, човек с голям писателски талант, през целия си живот води настървени борби с фактически и илюзорни противници, като си служи с богат арсенал от софизми, които дължи на своята литературна култура и които използува както в случаите, когато е прав, така — и то много по-често — когато правото не е на негова страна.

Живот[редактиране | edit source]

Къщата на Ожеховски в Пшемишъл

Син на пшемисълския край, политически авантюрист, той е един от тези духовници, които по време на Ренесанса и Реформацията лесно дават израз на своите страсти и не се съобразяват с никакви авторитети освен със собственото си своеволие. Животът на каноника от Пшемишъл, защото такъв е неговият пост, се преплита по трагичен за него начин с въпросите на обществения живот. Следвайки примера на свещениците, които чрез сключването на брак променят вероизповеданието си, Ожеховски се оженва, но остава католик и когато неговият епископ му търси отговорност, той започва дългогодишна безнадеждна борба против целибата на католическите духовници, и то не само в спор със своя пряк ръководител, но и с римската курия, за да му бъде окончателно отказано одобрението на брака му. Личните въпроси на разбунтувалия се каноник се преплитат в труден за разплитане възел с въпросите за реформиране на църквата и с борбата на шляхтата с духовенството, като по този начин донасят на невъздържания публицист огромна известност.

Творчество[редактиране | edit source]

Като публицист Ожеховски борави с доста ограничен брой теми, към които се връща често. Една от тях е турската опасност, представяна с патоса на Демостен в латински трактати, наричани "Турцики" /1543/, отправени към целия християнски свят и призоваващи към нов кръстоносен поход. Другата е мнимата заплаха за свободата на шляхтата от тиранията на владетеля и свързаната с това система от политически възгледи на автора. Защитата на тази свобода авторът слага в устата на "Верния поданик" /"Fidelis subditus", 1543/, както е озаглавен трактатът, посветен на Зигмунт II Август, в който Ожеховски поучава краля как трябва да управлява. От латинския, който владее превъзходно, писателят преминава към прекрасна полска проза в цикъл от съчинения, с които се включва в публицистиката, обслужваща движението за премахване на привилегиите, издавайки през 1563 г. "Разговор, или диалог за изпълнителската власт в полската Корона" и "Quincunx" /1564/, а две години по-късно — произведението, наречено "Полиция на Полското кралство". Необичайните възгледи на Ожеховски получават най — ярък израз в средната част на тази трилогия, в разсъжденията, призоваващи към въвеждане в Полша на теократски строй, начертан някога в папските були от XIII в., когато Рим се опитва да наложи политическата си власт над света. Полският писател си служи тук с геометрична аргументация, която смята за необорима; държавния строй представя като четиристенна пирамида, наричана "квинкункс", или цинк, и доказва, че кралската власт произхожда от църквата и се опира на нея, поради което държавата трябва да е подчинена на църквата. Тази мисъл съвпада впрочем с тенденциите на католицизма, но никога не е била изказвана така открито. Тя разкрива истинските цели на Ожеховски, който иска да възвърне на духовенството тази политическа и икономическа позиция, която му е отнета чрез премахването на привилегиите, и не е свидетелство за дипломатическите му способности, тъй като по този начин той налива масло в огъня в най-неудобния момент. Но това е именно стилът на каноника от Пшемишъл, автор на непубликувания по-рано трактат "Respublica Polona" /1543/, където остро критикува именно духовенството в Полша за това, че експлоатира и потиска селяните В момента, когато държавната политика търси начин за решаване на трудния проблем за литовско-руските земи и православието, Ожеховски със сляпа надменност говори за по-ниското положение на литовската шляхта от полската, като мотивира това с по-ниския ранг на княжеството от кралството и се нахвърля върху Източната църква.

Литература[редактиране | edit source]

  • Кшижановски, Ю., История на полската литература, прев. К. Петков и Л. Василева, Наука и изкуство, София, 1988.
  • Koehler, Krzysztof, Stanisław Orzechowski i dylematy humanizmu renesansowego, Издателство Arcana, Kraków, 2004.
  • Krzywoszyński, Przemysław, Stanisław Orzechowski — ideolog demokracji szlacheckiej, Издателство Poznańskie, Poznań 2010.
  • Świderska, Hanna, Stanisław Orzechowski (1513-1566), University of Oxford,1960.
  • Krzysztof, Koehler, Stanisława Orzechowskiego i Augustyna Rotundusa debata o Rzeczypospolitej, Издателство WAM, Kraków, 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Колектив, Історія України в особах IX-XVIII ст., Петро Сас : Станiслав Орiховський, вид. "Україна, Київ, 1993, стр.163 (посетен на 02.03.2013 г.)
  2. Biografia Stanisława Orzechowskiego (посетен на 02.03.2013 г.)