Станислав Сташиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станислав Сташиц
полски философ
Станислав Сташиц 
Роден: 6 ноември 1755 г.
Пила, Жечпосполита
Починал: 20 януари 1826 г.
Варшава, Руска империя (днес Полша)

Станѝслав Ста̀шиц (на полски : Stanislaw Staszic) (6 ноември 1755 - 20 януари 1826) полски философ, учен, писател, меценат.

Биография[редактиране | edit source]

Роден в град Пила, Великополско войводство в буржуазно, католическо семейство. Учи във Франция и Германия и пътува много из Европа. По време на Четиригодишния сейм издига глас за реформи и поддържа Майската конституция от 1791 г. След последния раздел на Реч Посполита се посвещава на работа по подобряване на стопанското развитие на полските земи.

От 1789 до 1805 г. изследва район с площ около 1,1 млн. км2 – от Балтийско море до Дунав и от 16º и.д. до Днепър, в резултат на което през 1815 г. издава карта на изследвания район.

Картира целите Карпати (1500 км), в т.ч. Малките Карпати (761 м, северно от Братислава), Белите Карпати (568 м), Мала Фатра (1711 м), Високите Татри (2563 м), Ниските Татри (2045 м), Словашките Рудни планини (1480 м), възвишенията между реките Ваг и Грон (леви притоци на Дунав), планината Бюк (957 м, в Унгария), Високите Бескиди (1725 м), Ниските Бескиди (1001 м) и Бешчадите (1335 м).

В Източните Карпати на картата се появяват хребетите Лесисти Карпати и Келиман. Картира и части от Южните Карпати (270 км), в т.ч. Фегераш (2543 м) и Банатските планини. Между 46 - 47º с.ш. и 22 - 24º и.д. окунтурява планината Апусени (Западно-Румънски планини, 1848 м) и Трансилванското плато между тях и Карпатите.

Между Карпатите и Дунав отделя редица орографски единици – Малката Среднодунавска равнина, възвишението Пилиш (757 м, в „коляното“ на Дунав), Голямата Среднодунавска низина (Унгарската Пуста, Алфьолд).

В Полша на неговата карта се появяват възвишения между Балтийско море и река Нотец, Малополското възвишение (18 - 20º и.д.), Свентокшиското възвишение (611 м).

На югозапад, в пределите на УкрайнаВолино-Подолското възвишение (24 - 30º и.д.), на изток – Приднепровското възвишение (323 м), на юг – Бесарабското възвишение (408 м), покрай Черно море – Причерноморската низина. Извършва над 2200 инструментални измервания на височините, отразени на неговата карта.

В резултат от повече от 15-годишните изследвания се появява трудът му „O zemiorodztwie Karpatow i innych gor i rownin Polski”, Warszawa, 1955. Изработва и първите геоложки карти на части от Полша.

От 1800 г. Сташиц е член на Дружеството на приятелите на науката (на полски : Towarzystwo Przyjaciół Nauk) във Варшава, а от 1808 г. е негов председател. По негова инициатива през 1820-1823 г. е построен дворец, който става резиденция на Дружеството. от това Дружество води началото си Полската академия на науките, която и досега е разположена в този дворец.

Сташиц умира на 20 януари 1826 г. във Варшава и завещава цялото си имущество на бедните.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сташиц, Станислав“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.