Станислав Стратиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станислав Стратиев
Роден 9 септември 1941 г.
Починал 20 септември 2000 г. (59 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, повест, драма
Известни творби „Сако от велур“, „Римска баня“
Награди „Чудомир“ (1978, 1992)
Годишна награда на СБП (1983)
Награда „София“ за литература и театър (1984)
„Аскеер“ (1993)
Златен ланец“ (1995)
Уебсайт Страница в IMDb

Станислав Стратиев е български писател и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1968 г. През 19641968 г. е редактор във в. „Народна младеж“, а през 19681975 г. работи във в. „Стършел“. От 1975 г. е драматург на Държавния сатиричен театър в София.

За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. „Средношколско знаме“. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и на списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Самотните вятърни мелници“ (1969 г.)
  • „Троянски кон“ (1971 г.)
  • „Дива патица между дърветата“ (1972 г.)
  • „Пътешествие без куфар“ (1972 г.)
  • „Пеещият кораб“ (1973 г.)
  • „Пейзаж с куче“ (1977 г.)
  • „Подробности от пейзажа“ (1978 г.)
  • „Капитаните от Бискайския залив (1982 г.) (включва „Самотните вятърни мелници“ и „Пътешествие без куфар“)
  • „Живот в небето“ (1983 г.)
  • „Българският модел“ (1991 г.)
  • „Последно кино“ (1991 г.)
  • „Упражнения по другост“ (1993 г.)
  • „Стоян“ (1995 г.)
  • „Лице от Греко“ (1997 г.)
  • „Мотиви за кларинет“ (1997 г.)
  • „Вавилонска хроника“ (2000 г.)
  • „Избрано 1. Белетристика“ (2002 г.)
  • „Избрано 2. Драматургия“ (2003 г.)
  • „Избрано 1. Белетристика“. Второ издание (2009 г.)
  • „Избрано 2. Драматургия“. Второ допълнено издание (2009 г.)
  • „Стратиев и Сатирата“ (2011 г.)
  • „Българско зелено. Текстове 1964-2000“ (2011 г.)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Римска баня“ (1974 г.)
    Премиера в Сатиричен театър — февруари 1974 г. Постановка – Нейчо Попов
  • „Сако от велур“ (1976 г.)
    Премиера в Сатиричен театър – декември 1976 г. Постановка – Младен Киселов[1]
  • Рейс“ (1980 г.)
    Премиера в Сатиричен театър – март 1980 г. Постановка – Младен Киселов[2]
  • „Рагаца“ (1982 г.)
    Премиера в Централен куклен театър – януари 1982 г. Постановка – Яна Цанкова
  • „Не падай духом“ (1982 г.)
    Премиера в Младежки театър – май 1982 г. Постановка – Николай Поляков
  • „Максималистът“ (1984 г.)
    Премиера в Сатиричен театър – май 1984 г. Постановка – Крикор Азарян и Маргарита Младенова
  • „Животът, макар и кратък“ (1986 г.)
    Премиера в Сатиричен театър – октомври 1986 г. Постановка – Здравко Митков
  • „Подробности от пейзажа“ (1987 г.)
    Премиера в Театър „Българската армия“ – март 1987 г. Постановка – Пламен Марков
  • „Балкански синдром“ (1987 г.)
    Премиера в Сатиричен театър – октомври 1987 г. Постановка – Иван Добчев
  • Мамут“ (1990 г.)
    Премиера в Сатиричен театър – октомври 1990 г. Постановка – Пламен Марков
  • „От другата страна“ (1993 г.)
    Премиера в Сатиричен театър – януари 1993 г. Постановка – Пламен Марков
  • „Зимните навици на зайците“ (1996 г.)
    Премиера в Сатиричен театър – октомври 1996 г. Постановка – Пламен Марков
  • „Празни стаи“ (1999 г.)
    Премиера в Театър „София“ – април 1999 г. Постановка – Здравко Митков
  • „Мотиви за кларинет“ (2001 г.)
    Премиера в Сатиричен театър – април 2001 г. Постановка – Иван Урумов

Филмови сценарии[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 г. – Награда „Чудомир“.
  • 1983 г. – Награда на Съюза на българските писатели за книгата „Живот в небето“.
  • 1984 г. – Награда „София“ за литература и театър за пиесата „Римска баня“.
  • 1984 г. – Втора награда от VII Национален преглед на българската драма и театър.
  • 1989 г. – Трета награда на VIII Национален преглед на българската драма и театър.
  • 1990 г. – Първа награда на Конкурса за европейска драматургия в Мобьож, Франция за пиесата „Животът, макар и кратък“.
  • 1992 г. – Награда „Чудомир“.
  • 1993 г. – Национална награда за хумор и сатира в литературата от XI Международно биенале на хумора и сатирата — Габрово.
  • 1993 г. – Втора награда в световния конкурс на „Би Би Си“ за пиесата „От другата страна“.
  • 1993 г. – Награда „Аскеер“ на „Академия Аскеер“ за пиесата „От другата страна“.
  • 1995 г. – Награда „Златен ланец“ в литературния конкурс на в. „Труд“.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Сако от велур“ на сайта на Народния театър „Иван Вазов“
  2. „Рейс“ на сайта на Народния театър „Иван Вазов“
  3. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за