Станьо Стаматов
| Станьо Стаматов | |
| български художник | |
| Роден |
16 февруари 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Дечко Стаматов |
Станьо Петров Стаматов е български художник живописец, работил предимно в областта на фигуралната композиция и пейзажа. Рисува битови сцени от селския живот, картини с военна тематика, градски и природни пейзажи, портрети. Неговите акварели, както и маслените му платна, имат висока художествена и историческа стойност.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Станю Петров Стаматов е роден в село Шипка, Казанлъшко, в семейството на учители, македонски българи. По-малък брат е на художника Дечко Стаматов.[2][3]
През 1911 година завършва Рисувалното училище в София в класа на Иван Мърквичка. Учи и специализира живописно изкуство най-напред в Германия (1925 – 1927), а след това във Франция.[1]
Участва в Балканската и Първата световна война като военен художник.[3]
Работи като учител по рисуване в Казанлък.[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Станьо Стаматов е оставил богато и многобройно художествено наследство. Той е много продуктивен художник. Участва редовно в Общите художествени изложби през 30-те и до средата на 40-те години. Има над 40 самостоятелни изложби. Негови творби се намират в Националната художествена галерия в София, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Стара Загора, Казанлък и други.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, с. 44.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 613.
- ↑ а б Георгиев, Георги. Люлка на художници // Литературен свят. Посетен на 18 юли 2023.
