Старавина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Старавина
Поглед на Старавина
Поглед на Старавина
Старавина (Република Македония)
Red pog.png
Старавина
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Мариово
Надм. височина 858 m
Население (2002) 23 души
МПС код BT

Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα) е село в южната част на Република Македония, Община Новаци.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. Смятано с Градешница
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 38 1208
Дефтер № 73 от 1519 г. 80 14 5 4156
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 77 8 6929
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 63 9 2190

В селото има три църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана[2] и третата „Свети Атанасий“ е на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година.

В 19 век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.[4]

В началото на 20 век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5]

Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.[6]

В Сърбия, Югославия и Република Македония[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.

Преброявания в Югославия и Република Македония[1]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 666 741 655 405 217 43 26 23
македонци 718 649 405 214 42 26 22
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 5 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 13 5 0 1 1 0 1
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 5 1 0 2 0 0 0

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Старавина
  • България Петко Петков (1867 - ?), деец на ВМОРО
  • Гърция Янис Мякофцис (Γιάννης Μιακόφτσης), гъркомански андартски деец[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Старавина (Staravina) Мариово - родното село на Калеш Анѓа. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
  6. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  7. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ


Населени места в Община Новаци
Новаци | Арматуш | Балдовенци | Бач | Биляник | Брод | Будимирци | Бърник | Велесело | Враневци | Гермиян | Гнеотино | Гнилеж | Горно Агларци | Градешница | Грумази | Грунища | Далбеговци | Добровени | Добромири | Долно Агларци | Долно Орехово | Живойно | Зовик | Ивени | Маково | Мегленци | Ново село | Орле | Паралово | Петалино | Полог | Рапеш | Рибарци | Скочивир | Сливица | Сович | Старавина | Суходол | Тепавци
Исторически села: Чебрен
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.