Старавина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Старавина
Поглед на Старавина
Поглед на Старавина
Старавина (Република Македония)
Red pog.png
Старавина
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
кантон= Новаци
Географска област Мариово
Надм. височина 858 m
Население (2002) 23 души
МПС код BT

Старавина (на македонска литературна норма: Старавина; на гръцки: Σταράβινα) е село в южната част на Република Македония, Община Новаци.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в северните склонове на планината Нидже, в областта Мариово.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. Смятано с Градешница
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 38 1208
Дефтер № 73 от 1519 г. 80 14 5 4156
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 77 8 6929
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 63 9 2190

В селото има три църкви. Главната „Успение Богородично“ е изградена в 1860 година. „Свети Николай“ е разположена в най-високата част на селото и не е изписана[2] и третата „Свети Атанасий“ е на Старавинското тумбе и е манастирска църква, изградена също около 1860 година.

В 19 век Старавина е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Старавина (Staravina) е посочено като село с 39 домакинства със 178 жители българи и 3 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Старавина има 590 жители, от тях 570 българи християни и 20 цигани.[4]

В началото на 20 век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старавина има 560 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5]

Според Георги Трайчев Старавина има 50 къщи с 590 жители българи гъркомани.[6]

В Сърбия, Югославия и Република Македония[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. До 2004 г. Старавина е център на самостоятелна община.

Преброявания в Югославия и Република Македония[1]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 666 741 655 405 217 43 26 23
македонци 718 649 405 214 42 26 22
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 5 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 13 5 0 1 1 0 1
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 5 1 0 2 0 0 0

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Старавина
  • България Петко Петков (1867 - ?), деец на ВМОРО
  • Гърция Янис Мякофцис (Γιάννης Μιακόφτσης), гъркомански андартски деец[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Старавина (Staravina) Мариово - родното село на Калеш Анѓа. // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
  6. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  7. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ


Населени места в Община Новаци
Новаци | Арматуш | Балдовенци | Бач | Биляник | Брод | Будимирци | Бърник | Велесело | Враневци | Гермиян | Гнеотино | Гнилеж | Горно Агларци | Градешница | Грумази | Грунища | Далбеговци | Добровени | Добромири | Долно Агларци | Долно Орехово | Живойно | Зовик | Ивени | Маково | Мегленци | Ново село | Орле | Паралово | Петалино | Полог | Рапеш | Рибарци | Скочивир | Сливица | Сович | Старавина | Суходол | Тепавци
Исторически села: Чебрен
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.