Стара Европа (антропология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за антропологическия термин. За политическия епитет вижте Стара Европа.

Минойски богини със змии.
Мегалитния хипогей Хал-Сафлини на остров Малта (3 хилядолетие пр.н.е.), има според Гимбутас формата на майчина утроба.

Старата Европа (на английски: Old Europe) е термин въведен в оборот през 1974 г. от Мария Гимбутас.

С него видната лингвистка и археоложка идентифицира културата и цивилизацията на прединдоевропейското население на Европа от времето на халколита. Това са от нейна локационно-хипотетична гледна точка, но не само, Балканите с Централна Европа, включително и най-вече предегейските цивилизации със средиземноморските острови Крит, Кипър, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика.

Произходът на тези култури и цивилизации е спорен в науката, и в голямата си част решението му зависи от дешифровката на Линеар А. Като цяло тези култури, имайки се напредвид малтийската рисувана керамика, са спокойни аграрни общества с елементи на матриархат. Народите им почитали различни богини, със силен култ към плодородието, а в средиземноморието - към бика като символ на разплод, откъдето този култ вероятно преминал и при семитите в Угарит.

В постаналогия на изток и запад, Митра (или по-скоро Ариман) убива бика, а римските триумфатори водели белия бик в процесията към Капитолия, който и ритуално обезглавявали на финала на шествието пред храма на Юпитер Капитолийски. В днешна Испания, вероятно в традиция още от древна Иберия, се провежда корида, т.е. бой с бикове.

Източници и литература[редактиране | edit source]

  • Гимбутас, Мария. Цивилизация Великой Богини. Москва. 2005 г.

Вижте също[редактиране | edit source]