Стара Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града Ст. Загора. За други със същото име вижте Загора.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.

Стара Загора
Знаме    Герб
България
Red pog.png
Стара Загора
Област Стара Загора
Red pog.png
Стара Загора
Общи данни
Население 148 903 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 137 834 (НСИ)
Землище 85,786 km²
Надм. височина 196 m
Пощ. код 6000
Тел. код 042
МПС код СТ (Сз)
ЕКАТТЕ 68850
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Адрес община
бул. “Цар Симеон Велики” 107
6000 Стара Загора
официален сайт: www.starazagora.bg

Ста̀ра Заго̀ра е град, разположен в Южна България и е един от основните икономически центрове в страната. Той е център на едноименните община, област и на регионалната асоциация на общините РАО Тракия.

С население от 137 834 души по данни от преброяването към 31.12.2013 г. [1], Стара Загора е 6-ят по население град в страната. Той образува по данни на НСИ 5-тият по големина агломерационен ареал в България с население от 213 444 жители.[2] В града се намира най-старият в Тракия български театър - Драматичен театър "Гео Милев". През 1925 г. е открита втората след София опера - Южнобългарската опера (днес Държавна опера Стара Загора). В града се намира античният Форум на Августа Траяна, а на 14 км от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в Старозагорското поле — източната част на Горнотракийската низина, заключена между Сърнена Средна гора, Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Сакар планина и Чирпанските възвишения, край река Бедечка със средна надморска височина 196 метра(най-ниска точка кв.Колю Ганчев 170 м. ; най-висока точка кв.Дъбрава 530м.). Намира се на 209 км по шосе и 250 км по ЖП линия от София.

Квартали[редактиране | edit source]

Квартали на Стара Загора

Градът е съставен от отделни квартали, които гравитират около централната част на града. Преди Втората световна война в покрайнините на града се оформят квартали от бежанци от тракийските и македонските български земи. Повечето от кварталите са изградени след Втората световна война след като масово селското население в региона се преселва в града, за да осигури работна ръка за новите промишлени мощности, а няколко квартала са присъединени села.

Според кадастралната карта кварталите на града са: Аязмото, Бедечка-Градински, Васил Левски, Възраждане, Гео Милев, Голеш, Дъбрава, Железник, Зора, Индустрия, Казански, Колю Ганчев, Лозенец, Македонски, Митрополит Методий Кусев, Опълченски, Самара 1, Самара 2, Самара 3, Славейков, Студентски град, Три чучура, Три чучура-север, Атюрен, АПК и Централната градска част на Стара Загора.

Геология[редактиране | edit source]

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на градската територия е преходноконтинентален с полъх от Средиземно море. През зимата времето е по-меко и по-топло в сравнение с градовете в Тракийска низина, тъй като Средна гора предпазва от студените северни и североизточни ветрове. В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис. Средната годишна температура е 12,9°C (средна януарска +1,0°C и средна юлска +23,9°C) със средногодишна валежна сума 598 мм. Северозападно от Стара Загора на около 16 км се намират Старозагорски минерални бани, а северно от града на около 15 км има друг минерален извор в село Ягода.


Климатични данни за Стара Загора
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18 24 28 32 37 39 42 42 38 34 24,5 19,7 42
Средни максимални температури (°C) 4,5 7,1 11,2 17,9 23,1 27,1 30,1 30,0 25,8 19,4 12,2 6,7 17,9
Средни температури (°C) 1,0 3,0 6,5 12,5 17,5 21,4 24,0 23,8 19,7 13,8 8,4 3,4 12,9
Средни минимални температури (°C) −2,1 −0,7 1,9 7 11,7 15,4 17,7 17,5 13,8 9,1 4,9 0,2 8,0
Абсолютни минимални температури (°C) −24 −19 −12 −4 −0,3 6 7 8 0 −5 −7,9 −17 −24
Средни месечни валежи (mm) 47 35 37 51 71 66 57 48 32 45 57 52 598
Източник: [5]

Природа[редактиране | edit source]

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Характерна флора Територията на Община Стара Загора попада в Среднобългарския биогеографски район – подрайон Горнотракийска низина, отличаваща се предимно с равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизирания. Това предопределя до голяма степен бедно по състав и изобилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на Сърнена гора и местата с екотонен ефект в равнината. Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб. Понастоящем доминират тревни, храстови и агроценози, като съставът им е разнообразен.

Единственото известно за науката находище на защитен от Закона за биологичното разнообразие растителен вид е това в местността “Карасиврия” северно от гр. Стара Загора на Звъниколистен тъжник (Spiraea hipericifolia). Видът е включен и в Червената книга на Република България.

Характерна фауна Фауната в района е съставена от европейски, европосибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предзоазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизма са най-силно изразени при безгръбначните. Сравнително добри са дивечовите запасите на заек, сърна, благороден елен и дива свиня. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на колхидския фазан и яребицата.[3]

Екология и замърсяване[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Стара Загора e един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. През епохите е носил различни имена: Берое, Августа Траяна (на латински: VLPIA•AVGVSTA•TRAIANA), Иринополис (на старогръцки: Ειρήνούπολης), Боруй, Верея, Загр-и Атик (на османски турски: زغرهء عتيق), Ески Заара (на османски турски: اسكى زغره), Железник и Стара Загора.

Античност[редактиране | edit source]

Проекция на Улпия Августа Траяна върху съвременната карта на града

Историята на града започва с неолитните жилища от 65 хилядолетие пр.н.е.[4] [5] Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа[6].

Смята се, че в района на днешния Стара Загора е основано селище от траките под името Берое. Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на 4 в. пр. н. е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал. Среща се от гръцки автори от древността и средновековието като Βερόη (произнася се Верои) или Βέροια (Верия). Същото име са носили и други градове, някои от които съществуват и до днес, като Верия в Гърция и Бейрут - столицата на Ливан.

В средата на 1 век градът е присъединен към Римската империя и става част от провинция Тракия. През 106 година император Траян дава на града права за самоуправление и го кръщава на свое име Августа Траяна (Augusta Trajana), като през следващите години той се превръща във важен икономически, административен и културен център. По времето на император Марк Аврелий (161-180) са построени градски стени, ограждащи площ около 50 ha, и терми, изграден е форум. Между 1 и 3 век градът сече собствени бронзови монети.[7]

Августа Траяна е частично разрушена при нападенията на готите през 3-4 век, но в началото на 4 век е наново укрепена и става център на провинция Тракия. От този период са открити останки на християнски църкви. През 5 век градът е засегнат от походите на хуните, при които е разрушен епископският дворец.[7]

Средновековие[редактиране | edit source]

Областта, наречена от българите Загора с център Берое е присъединена по мирен път към България през 705 г. след като Тервел с голяма войска оказва помощ на византийския император Юстиниан II да си възвърне престола. През 716 г. чрез междудържавен договор Загора е разширена на запад с района на дн. с. Ябълково,Хасковско заедно със стратегическата височина Милеоне (дн. Хисар), с което се установява контрол над Via Militaris. През 717 година кесарят Тервел оказва нова помощ на империята с голяма армия и разбива 30 хилядна арабска армия, обсаждаща Константинопол. След това град Берое няколкократно преминава ту към Византия, ту към България.

През 784 г. градът е във владение на Византия, защото византийската императрица Ирина посещава града и ремонтира крепостните стени, като му дава своето име - Иринополис, което се задържа за кратко. През 812 г. градът е отново български, след като Крум установява тук част от своята войска под предводителството на ичиргу боилата Цук. През 816 г. Омуртаг обгражда от юг областта Загора с вал, проточен от дн. Бургазки залив до град Симеоновград на р. Марица. До 860 г. град Берое е български и през този период неговото население вече е преобладаващо българско. За няколко години византийците отнемат областта Загора, но по време на покръстването на княз Борис в 864 г. областта Загора и град Берое са върнати на България. В хрониките за връщането на областта са посочени и нейните граници - от Сидера (Железни врата, Демир хан, дн. Змеевски проход) до Дебелт. Има убедителни данни, че княз Борис се е покръстил в град Берое, на върха Аязмото, възползвайки се от обстоятелството, че градът е стар византийски епископски център и в този момент е в български ръце.

От покръстването на Борис до края на X в. градът е в български ръце и придобива изцяло български характер. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от прабългарската дума 'бору' - крепост).

След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.

Под османска власт[редактиране | edit source]

През 1372 година османските турци, водени от лала Шахин завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. {{източник|. Най-голямата битка е станала на върха Българско кале, на 5 км западно от града. Османците, знаейки за старата история на града като център на областта Загора го назовават Загр-и Атик (атик - древен по арабски)— Древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Загра (ески - стар по турски) — Стара Загора. Според Евлия Челеби през 17-ти век в Стара Загора има 3000 къщи, около 760 пътища и 14 махали. По това време е имало 5 джамии: Алипаша, Текке, Налбей, Ноктаджъ и Хамзабей. Имало е още 1 медресе, 42 училища, 5 хамама (с имена: Аладжа, Паша, Йени, Чифте и Киучук хамам),1 безистен и 855 дуккана.

През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението поради голямата будност и настойчивост на старозагорци(почти всички български градове и села с турски имена са преименувани едва през 1934 година). През 1854 година старозагорският български елит взема решение градът да се прекръсти на Железник, което име идва от старото название на Змеевския проход - Железни врата (Сидера по гръцки и Демир капу по турски). На 3 км източно от града се намира връх със стара крепост, известна като Римското кале, по турски - Демир хан, Демир капу - "желязна врата". От тук идва името на най-старата улица в града - Железни врата, която е водела право към прохода. Но това име не се налага задълго и през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора.

Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Заара е един от най-населените с българи градове в Румелия.

През 1841 година в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 година се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил и Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наречена „Българският славей“.

През 1875 година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители[8] и заедно с Русе (26 163 жители[9] през 1880 година) са най-големите градове на територията на днешна България. В останалите български земи още 4 града са около и над 25 000 - Солун, Одрин, Битоля и Скопие.

Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 година, ръководено от Колю Ганчев.

Старозагорското клане[редактиране | edit source]

След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченции войските на ген. Гурко с петкратно превъзхождащия ги противник освободителните войски се оттеглят и укрепяват на връх Свети Никола, a турците завземат града и го подлагат на пълно унищожение.

На 19, 20 и 21 юли 1877 г. 48 000 редовна турска армия, водена от Сюлейман паша превзема града и го запалва.

Поради историческите превратности, града (Берое, Боруй, Стара Загора) е многократно подлаган на пълно разрушение и опустошение от различни нашественици: в 619 г. при нападение на славяни и авари; в 1190 г от войските на на III-я кръстоносен поход; в началото на XIV-ти век от татарска орда; в 1364 г. от войската на османо-турския завоевател Лала Шахин; през юли 1877 г. от войските на Сюлейман паша. Въпреки това, градът се възстановява и разраства, може би защото неговото население тачи своя многовековен покровител Св. Теодор Тирон, на името на когото е наречено древното Аязмо над града.

Част от Източна Румелия[редактиране | edit source]

Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново за да устои на прищевките на времето. За тази цел през 1878 година в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, характерна за днешна Стара Загора. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването на града. В България единственият друг град с такъв устройствен план е Нова Загора, който също е изгорен от турците. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света — Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.

При първото преброяване след освобождението на Източна Румелия през 1884 година Стара Загора има едва 15 288 души население (поради опожаряването и избиването на половината му население от турците през Освободителната война), като градът от най-голям пропада едва до 7-мо място по големина в освободените български земи след Сливен — 20 000 души население.

След Съединението, Балкански и Световни войни[редактиране | edit source]

В следващите няколко години Стара Загора отново изпреварва Сливен, а през 1901 година и Шумен, който след напускането на голяма част от турците е в застой на населението си чак до 1934 година. От 1901 до 1913 година Стара Загора със своите 27 000 души заема 5-то място по големина след София, Пловдив, Варна и Русе. През 1926 Стара Загора е изпреварена от Бургас - град, който нараства бързо поради стратегическото си място и поради големия брой бежанци, прокудени от турците от Одринска Тракия, заселили се в него след Междусъюзническата война. За кратко Стара Загора е изпреварвана от Плевен (1946–1956) и Перник (1956–1959).

През 1934 година населението на Стара Загора се увеличава до 29 825 души.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

През 1946 година населението на града е 38 325 души.[10] През 1956 година Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. — 87 000. През 1968 Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове - стохилядниците. На преброяването през 1975 година населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 година населението достига 162 768.

Стара Загора днес[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Икономическа характеристика[редактиране | edit source]

Изглед от Бизнес парк Стара Загора

Регион Стара Загора е динамично развиващ се и по редица показатели е на водещи позиции в страната. За 2004 г. региона има рекордно висок растеж на стойността на произведената продукция от 26%[11], на продажбите от 23% и на Брутния вътрешен продукт от 24,6%.

По информация на областна администрация през 2004 г. и 2005 г. област Стара Загора вече е на второ място по брутен вътрешен продукт (БВП) и запазва трето по индекс на човешко развитие (ИЧР). ИЧР се определя от БВП на човек, ниво на грамотност, очаквана продължителност на живота и др. През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2020 млн. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.[12]

Според изследване на неправителствената организация Индъстри Уоч, проведено през второто тримесечие на 2005 Стара Загора е на второ място (след София) по средна работна заплата сред 27-те областни центъра в България. Това се отнася както за номиналната, така и за реалната работна заплата, определена на базата на съотношението на покупателната способност.[13] През март 2008 г. Стара Загора вече е с най-високите заплати в страната.[6] Към март 2008 безработицата в област Стара Загора е 5,66%, а в град Стара Загора - под 4%[14], което е едно от най-ниските нива в страната.

Най-големият работодател в Стара Загора е Промишлено-енергийният комплекс „Марица Изток“. Заети са около 20 000 души от областта, от които около 10 000 са жители на град Стара Загора. Строителството на Мини Марица изток започва с разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. Започва разработването на въглищния басейн и изграждане на рудник Трояново, ТЕЦ Марица Изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5–4 млн. тона въглища. Впоследствие се изгражда ТЕЦ Марица Изток 2 и ТЕЦ Марица Изток 3. Марица Изток дава 30% от електроенергията на България, а Мини Марица изток са най-големият производител на въглища в България (83%). В промишления комплекс Марица Изток заплатите са едни от най-високите в България. В момента „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в атмосферата.

Електроразпределение Стара Загора разпространява произведената в Марица Изток електрическа енергия. Дружеството притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия от 13.08.2004 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране за срок от 35 години на територията на Южна България. В дружеството са заети 1 771 души.

Един от големите работодатели в града е "Кълвача" - Стара Загора. Приблизително 60% от всички газостанции в България са изцяло или частично оборудвани от Групата "Кълвача". Клиентите на "Кълвача Газ" АД са над 300 газостанции, промишлени и битови инсталации, като фирмата е изключителен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на ЕКО ЕЛДА България и основен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на OMV България. Натрупания опит и лидерската позиция на пазара в България позволиха на Групата Кълвача да излезе и на външни пазари, където осъществява значителни продажби на газови съоръжения и оборудване. Кълвача има верига от 15 газостанции на територията на страната, както и терминал за газ пропан -бутан с капацитет 10000 мт месечно, производствената и търговска база Пряпорец - Стара Загора. Корпоративни клиенти на Кълвача са "Юмикор Мед", "Либхер България", "Сокотаб България", "Български Транспортен Холдинг", "Петрол ", "ОМВ България" "Шел Газ", "Еко Елда България", "Еко Петролеум", "Нафтекс Инженеринг" и други.

Други големи фирми, занимаващи се с оборудване на бензиностанции, газостанции и метастанции са Ефир Стара Загора и Изот сервиз.

В Стара Загора се намира най-голямата пивоварна в България — „3агорка“, част от групата Хайнекен. „Загорка“ АД произвежда бира с марките Загорка, Ариана, Столично тъмно пиво, Амстел, Хайнекен и др. „Загорка“ държи около 30% от пазара на пиво в страната. Там работят над 800 души.

В Стара Загора е седалището и на производителя на вино „Домейн Менада“, който от 2002 г. е собственост на френската фирма „Белведере груп“, официален вносител на „Sobieski vodka“ за България. Към него спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е една от най-проспериращите в момента на българския пазар с марките „Tcherga“, „Traiana“, „Augusta“, „Menada“, „Menada Trinity“ и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон у нас, като не са за подценяване и тези от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. бяха направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.

Други важни предприятия в града са: ДЗУ (ДЗУ); Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест — Хранмашкомплект“; предприятия за мебели „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за млекопреработване „ОМК“ — Стара Загора; Зърнофуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце — БТ — Стара Загора“; мелница „Загоре“; Завод за Макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“; Птицекомбинат „Градус“ и др. През 2006 година международният консорциум "Линде груп" инвестира близо 10 милиона евро на територията на "Агробиохим", като изгради високотехнологична станция за въздушна сепарация, където се добиват кислород, азот и аргон с висока чистота.

Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област — Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на различни зърнени храни, технически култури, зеленчуци, плодове, грозде. Те служат за прехрана на населението и за суровини за хранително-вкусовата промишленост. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.

Стара Загора и София са най-важните транспортни възли в Южна България. През Стара Загора минават железопътните линии София-Бургас и Русе–Подкова (проект за продължаване през прохода Маказа до Дедеагач на Егейско море)/Свиленград (продължение до Истанбул и до Дедеагач). В квартал Колю Ганчев се намира международното Летище Стара Загора, което има дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети, но към 2009 година не функционира. През територията на града преминават трансевропейски коридори номер 8 и 9 от общо 5 пресичащи територията на страната. През 2007 г. до Стара Загора достигна и автомагистрала „Тракия“, която минава на няколко километра южно от града.

През март 2006 г. в Стара Загора започна изграждането на най-големия в страната Бизнес парк Стара Загора. Той трябва да бъде построен върху площ от 260 дка в източната част на града. Очакваната стойност на инвестициите е около 300 млн. лева, като през първата година се планира да се реализират около 100 млн. лева. Проектът, както и Бизнес парк София, се разработва от германската компания Линднер груп.

Търговия[редактиране | edit source]

На 31 октомври 2008 г. в Стара Загора отвори врати първият търговски център тип мол - Park Mall Стара Загора. Той е разположен е на 30 000 кв. м. застроена площ, от които 20 000 кв.м. са търговска. В сградата има кино „АРЕНА“ с 6 зали и общо 950 места, триизмерно кино, супермаркет „Пикадили„ на площ от 2 500 кв. м., както и още над 100 обекта. В мола са инвестирани 25 милиона евро и са разкрити над 800 работни места.[15]

На 11 ноември 2010 г. отвори врати най-големият шопинг център в Стара Загора и региона - Galleria Stara Zagora. Той е разположен на 36 400 кв. м. застроена площ, от които 26 000 кв. м. са търговска. В сградата има кино "CINEMA CITY" с 7 зали и общо 1300 места, триизмерно кино, мегамаркет "Roda", както и още над 100 обекта. В мола са инвестирани 65 милиона евро и са разкрити над 500 работни места.[16]

В момента се изгражда Сити мол Стара Загора, чиято разгърната застроена площ е 175 000 кв.м, разположена на 5 нива.

Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построени и множество филиали на доста от големите търговски вериги.

Транспорт[редактиране | edit source]

Благодарение на географското си положение, връзките на Стара Загора с останалата част на страната са добре развити. Така градът е основен жп възел, през който минават всички влакове пътуващи по линиите София - Пловдив - Бургас и Русе - Подкова . Много са и автобусните връзки, които свързват Стара Загора с другите големите градове на България. Градският транспорт се осъществява от 34 автобусни и 4 тролейбусни линии.

Регионални институции[редактиране | edit source]

Сградата на Общината

В Стара Загора се намира регионалната администрация за голяма част от Тракия на проекта за временна заетост Красива България.[17]

Образование[редактиране | edit source]

На 30 октомври 1974 година се полагат основите на висшето образование в Стара Загора. Днес в западната част на града се намира Тракийският университет, който е с най-високата акредитационна оценка „Много добра“. В структурата му се включват Медицински факултет, Ветеринарномедицински факултет, Стопански факултет, Педагогически факултет и Аграрен факултет. Университетът има филиал в Ямбол.

Други висши училища са Частен колеж "Телематика" и филиал (неакредитиран) на Санктпетербургския държавен университет. В проект е изграждането на Руски университет. На територията на града функционират и медицински и педагогически колежи. За нуждите на многобройните студенти е построен Студентски град.

Висши училища:

В Стара Загора има и над 40 училища, включително средно музикално училище.

На 05.12.1995 г. отваря врати Българо-германски център за професионално обучение-Стара Загора [9]

На 09.09.2011 г. отвори врати и едно от най-модерните и съвременни частни училища на територията на общината Частно Средно Общообразователно Училище "Делфините" - Старозагорски бани [10]

Медии[редактиране | edit source]

На 13 декември 1927 г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на 1 февруари 1936 г. стартира редовната програма на втората в България радиостанция - "Радио Стара Загора" след Радио София.[18] Днес в Стара Загора свободно се приемат следните ефирни радиостанции (с честота MHz): Стара Загора (88.3), Радио 1 (88.8), Star FM (89.7), FM+ (90.3), NRJ (90.8), БГ Радио (93.6), Веселина (95.8), Сити (96.8), Вероника (97.4), Христо Ботев (98.3), Хоризонт (99.7), Z-Rock (100.1), Радио 1 рок (103.4), Радио Фреш (104.6), N-JOY (106.2), Дарик Радио (106.8).

Местни печатни издания са: 24 часа Стара Загора, Национална бизнес поща, Новината, Старозагорски новини, Тракия Труд.

Местни телевизионни канали са: ТВ Стара Загора, [[ТВ Стойчев].

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Живко Тодоров, кмет на Стара Загора от 2011 г.

Кмет на Стара Загора е Живко Тодоров.[19] На 30 октомври 2011 година той печели изборите за кмет на община Стара Загора, като получи на балотажа от местния вот 67,12 % от гласовете на старозагорци (41 006 валидни гласа). На длъжността кмет на община Стара Загора встъпва след полагане на клетва на 7 ноември 2011 година по време на първата сесия на Общинския съвет на Стара Загора за мандат 2011-2015 година.[20]

Общински съвет[редактиране | edit source]

Символи на Стара Загора[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Градове с които Стара Загора има партньорски отношения са:

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Обекти в Стара Загора, които са част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:

  • Античен форум Августа Траяна - най-старият по нашите земи;
  • Неолитни жилища, 9.00-12.00 и 14.00-17.00 ч. почивни дни неделя и понеделник, има печат.;
  • Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора - 1877 г.”;
  • Регионален исторически музей - бул. "Руски" 42, 10.00-18.00 ч.; почивен ден: понеделник, има печат.

Обсерватории[редактиране | edit source]

Църкви[редактиране | edit source]

Джамии[редактиране | edit source]

Театри и опера[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

Регионалният исторически музей
  • Регионален исторически музей, Стара Загора
  • Форум на Августа Траяна — най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата
  • Южната порта на Августа Траяна
  • Късноантична обществена сграда с мозайка (4-6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата
  • Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС
  • Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ - централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на Апостола в града (18551858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети
  • Музей "Неолитни жилища" — експозиция на запазени човешки обитания и съдове от периода на ранния неолит (средата на 6 хилядолетие пр.н.е.), експонирани в специална защитна сграда.
  • Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аирбунар)
  • Тракийска гробница
  • Къща музей „Гео Милев“
  • Къща музей „Градски бит XIX в.“ - експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 година от дебърския майстор уста Георги
  • Балабановата къща, в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век
  • Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник Калитин.
  • Римските терми при Старозагорските минерални бани
  • Берекетска могила
  • Ески джамия — единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през 1409 г.

Галерии[редактиране | edit source]

  • Изложбена зала Байер
  • Ателие Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство, икони
  • Галерия 8 — Сборна изложба — живопис пластика и икони
  • Галерия за изящни и приложни изкуства Алба Авитохол — обща експозиция
  • Галерия за изящно изкуство Кавръков — Сборна изложба живопис, графика, икони
  • Галерия за изящно и приложно изкуство Грема
  • Галерия за класическо изкуство
  • Галерия Зодиак — Живописни платна, графики и пластики от изявени автори
  • Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство
  • Художествена галерия Стара Загора
  • Художествена галерия Радев — сборна изложба живопис — постоянна експозиция
  • Римска Мозайка - живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство
  • Паре - Съвременна живопис и приложно изкуство
  • Рицар - Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство
  • Хоби - Сборна изложба

Библиотеки[редактиране | edit source]

  • Библиотека „Захари Княжески“ [22]
  • Библиотека „Родина“[23]

Паркове[редактиране | edit source]

Стара Загора разполага с няколко парка, като най-известния от тях е Аязмото. Аязмото се разпростира на значителна площ. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев, на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига бронзов барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница. В Аязмото се намират, Старозагорска зоологическа градина и Ботаническа градина.

Център за рехабилитация и размножаване на редки видове е разположен на площ от 6000 кв. м са изградени повече от 30 съоръжения за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни IWRC.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Годишен фестивал на оперното и балетното изкуство - основан преди 40 години се утвърди като единствения и най-голям оперен фестивал в България, в Стара Загора гостуват всички опери от страната и много оперни театри от чужбина. Провежда се всяка година в продължение на 2 месеца - от април до юни.
  • 5 октомври — Ден на Стара Загора
  • Традиционни факелни шествия на 3 март (послучай Националния празник) и 19 юли (годишнина от "Старозагорското клане"), организирани от сдружение "Вярност" - www.вярност.net
  • м. Юни — поход "Верея", към ТД"Сърнена гора"
  • Празници на липите - всяка година от края на май до средата на юли се провеждат градските празненства, посветени на цъфтежа на липите.
  • Pierrot - Международен фестивал на куклените театри за възрастни
  • Състезания по корабомоделизъм - Езерото Загорка е домакин години наред на световни, европейски, балкански и национални състезания. Всяко лято се организират Дни на корабомоделизма, организира се специален пресцентър, който отразява състезанията.

Личности[редактиране | edit source]

Почетни граждани на града са Леонид Брежнев, Валентина Терешкова, Веселин Ханчев, Иво Папазов и други. Званието се връчва всяка година по решение на Общинския съвет.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. НСИ Доклад 2013
  2. Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 (PDF). // МРРБ, март 2007. с. 48. Посетен на 2008-07-04.
  3. http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/prirodni-dadenosti
  4. http://city.starazagora.net/modules/news/article.php?storyid=84
  5. http://www.purebulgaria.com/bg_version/cities.php?city_id=177
  6. http://city.starazagora.net/modules/news/article.php?storyid=445
  7. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 12.
  8. [1]
  9. [2]
  10. [3] Географски институт на БАН
  11. http://www.econsz.com/2009/
  12. http://www.chambersz.org/econ2005/bvp.htm
  13. Индъстри Уоч. Заплати и богатство в най-големите градове. // Още Инфо, 2004-10-10. Посетен на 2006-04-27.
  14. http://www.az.government.bg/Analyses/AnaPro/2008/03/carta.gif
  15. Park Mall Стара Загора
  16. [4]
  17. „Красива България“ III - Региони и карта. // Посетен на 2006-05-04.
  18. История на бълг. национално радио
  19. http://www.starazagora.bg/bg/r-kovodstvo/kmet-na-obschina-stara-zagora
  20. http://www.chambersz.com/izbori-2011/7640-zhivko-todorov-kmet-na-stara-zagora
  21. http://www.stateopera-starazagora.com/
  22. Библиотека „Захари Княжески“
  23. Библиотека „Родина“

Външни препратки[редактиране | edit source]