Стара Загора
Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.
| Стара Загора | |||
|
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 150 081 (ГРАО, 2010-12-15)* |
||
| Землище | 85,786 km² | ||
| Надм. височина | 196 m | ||
| Пощ. код | 6000 | ||
| Тел. код | 042 | ||
| МПС код | СТ (Сз) | ||
| ЕКАТТЕ | 68850 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Стара Загора | ||
| Община - кмет |
Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) |
||
| Адрес община | |||
|
6000 Стара Загора официален сайт: www.starazagora.bg |
|||
Ста̀ра Заго̀ра е разположена в Южна България и е един от основните икономически центрове в България.
Стара Загора е център на най-голямата в страната регионална асоциация на общините - РАО Тракия. Стара Загора е от 4-те български града, имащи международен кредитен рейтинг. Стойността му според Standard & Poor's[1] е ВВ+.[източник?]
Градът е с население 138 272 души по данни от Преброяването към 1 февруари 2011 г. , като образува по данни на НСИ, като образува 5-тият по големина агломерационен ареал в България с население от 213 444 жители.[2] В града се намира най-старият в Тракия български театър - Драматичен театър "Гео Милев". През 1925 г. е открита втората след София опера - Южнобългарската опера, която впоследствие е преименувана на Държавна опера Стара Загора. На 13 декември 1927 г. започва историята на радиото в Стара Загора, а на 1 февруари 1936 г. стартира редовната програма на втората в България радиостанция - "Радио Стара Загора" след Радио София.[3]
Стара Загора е атрактивна туристическа дестинация. В града се намира античният Форум на Августа Траяна. На 14 км от центъра на града е разположен националният балнеологичен курорт Старозагорски минерални бани. На разположение на гостите на града са 34 хотела, което го прави изключително подходящ за конгресен туризъм. Стара Загора е голям университетски център. Градът е известен като Град на правите улици, липите, поетите, хубавите жени и Берое.
Стара Загора е 6 - тият по големина град в България.
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен в Старозагорското поле — източната част на Горнотракийската низина, заключена между Сърнена Средна гора, Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Сакар планина и Чирпанските възвишения със средна надморска височина 196 метра, край река Бедечка. Намира се на 220 км по шосе и 250 км по ЖП линия от София.
[редактиране] Климат
Климатът на градската територия е преходноконтинентален с полъх от Средиземно море. През зимата времето е по-меко и по-топло в сравнение с градовете в Тракийска низина, тъй като Средна гора предпазва от студените северни и североизточни ветрове. В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис. Средната годишна температура е 13°C (средна януарска +1,0° и средна юлска +24,0°C) със средногодишна валежна сума 650 мм. Северозападно от Стара Загора на около 16 км се намират Старозагорски минерални бани, а северно от града на около 15 км има друг минерален извор в село Ягода.
|
Климатични данни за Стара Загора
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[редактиране] Квартали
Градът е съставен от отделни квартали, които гравитират около централната част на града. Преди Втората световна война в покрайнините на града се оформят квартали от бежанци от тракийските и македонските български земи. Повечето от кварталите са изградени след Втората световна война след като масово селското население в региона се преселва в града, за да осигури работна ръка за новите промишлени мощности, а няколко квартала са присъединени села.
Според кадастралната карта кварталите на града са: Бедечка-Градински, Васил Левски, Възраждане, Гео Милев, Голеш, Дъбрава, Железник, Зора, Индустрия, Казански, Колю Ганчев, Лозенец, Македонски, Митрополит Методий Кусев, Опълченски, Самара 1, Самара 2, Самара 3, Славейков, Студентски град, Три чучура и Централната градска част на Стара Загора.
През 1870 г. най-големият град в България е Стара Загора,
която преди опожаряването (1877 г.) e наброявала 25 480 жители.
[редактиране] Природа
Градът е известен с красивите паркове, които в последните години са почти изцяло обновени. (виж Списък на парковете в Стара Загора)
[редактиране] Аязмото
Аязмото е парк, който се разпростира на значителна площ. Преди да бъде превърнат в лесопарк от митрополит Методий Кусев, на това място се е издигал гол скалист и безводен баир, но сега мястото е една от гордостите на Стара Загора. Пред входа на парка се издига меден барелеф на Старозагорския владика, направил много за съгражданите си, а до върха край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница.
В парка се намират:
- Старозагорска зоологическа градина — Най-голямата по площ в България. Много разнообразни животински видове.
- Ботаническа градина с много редки дървесни видове
[редактиране] Център за рехабилитация и размножаване на редки видове
На площ от 6000 кв. м са изградени повече от 30 съоръжения за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. Центърът е член на световния съвет по рехабилитация на диви животни IWRC.
[редактиране] Екология и замърсяване
[редактиране] История
Стара Загора e един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Доказателства за това са 8-те му имена: Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора. (Според Османския пътешественик Евлия Челеби старото му име е било Угандъра от Гръцки произход означава червено яйце, през този ден от всичките български села хората правели банкет.)
[редактиране] Античност
Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. [4] [5]. Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа[6].
Смята се, че в района на днешния гр. Стара Загора е основано селище от траките под името Берое, което на тракийски вероятно означава желязо — още в древността се е добивало желязо от мини до Стара Загора. Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на 4 в. пр. н. е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал. Среща се от гръцки автори от древността и средновековието като Βερόη (произнася се Верои) или Βέροια (Верия). Същото име са носили и други градове в древна Македония, някои от които съществуват и до днес, като Верия в Гърция и Бейрут - столицата на Ливан.
Римският император Траян (един от най-великите императори на Римската империя) преустроява града и го кръщава на себе си — Улпия Августа Траяна (на латински: VLPIA•AVGVSTA•TRAIANA). По времето на Римската империя Августа Траяна е от сред градовете, имащи право да секат собствени монети - право отдавано на най-големите търговски и икономически центрове на империята.
[редактиране] Средновековие
Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година, при която хан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота и разбива 30 хилядна арабска армия. За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума 'бору' - крепост). След това градът многократно преминава ту във Византия, ту в България.
При посещението си в града през 784 г. византийската императрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава и му дава своето име - Иринополис (на старогръцки: Ειρήνούπολης).
След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.
[редактиране] Под османска власт
През 1372 година османските турци завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците, виждайки огромното наследство, състоящо се от исторически паметници от различните култури, го преименуват на Загра-и Атик (на османски турски: زغرهء عتيق) — на турски древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Загра (на османски турски: اسكى زغره) — Стара Загора. Лала Шахин паша е превзел Стара Загора, подобно на Одрин и Пловдив. Според Евлия Челеби през 17-ти век в Стара Загора има 3000 къщи, около 760 пътища и 14 махали. По това време е имало 5 джамии: Алипаша, Текке, Налбей, Ноктаджъ и Хамзабей. Имало е още 1 медресе, 42 училища, 5 хамама (с имена: Аладжа, Паша, Йени, Чифте и Киучук хамам),1 безистен и 855 дуккана.
През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението поради голямата будност и настойчивост на старозагорци(почти всички български градове и села с турски имена са преименувани едва през 1934 година). През 1854 година старозагорският български елит взема решение градът да се прекръсти на Железник, подчертавайки, че още в древността там се е добивало желязо (превод от Берое). Но това име не се налага задълго и през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора.
Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Заара е един от най-населените с българи градове в Румелия.
През 1841 година в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 година се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил и Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наречена „Българският славей“.
През 1875 година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители[7] и заедно с Пловдив (24 000 жители[8] през 1880 година) са най-големите градове на територията на днешна България. В останалите български земи още 4 града са около и над 25 000 - Солун, Одрин, Битоля и Скопие.
Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 година, ръководено от Колю Ганчев.
[редактиране] Старозагорско клане
На 22 юли 1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България. На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков - организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град. В същото време 48-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август. В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин. След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски. От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреинът, завършил Сорбоната), с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата "Св. Троица" са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете "Св. Димитър", "Св. Богородица" и "Св. Николай", които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците. Околните села имат същата съдба. На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала, Новозагорско, от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези, водена от Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити извън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак. На 16 юли 1877 г. е изклано населението и опожарено старозагорското село Дълбоки от черкези от турската армия на Сюлейман паша. На 4 август 1877 г. в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. "Пророк Илия". 134 години духовете на невинните жертви още бродят по правите улици на новосъградения град. Те не търсят отмъщение, а синовно преклонение, поклон и молитва. Историята все още мълчи за Старозагорското клане преди 134 г. – най-големият геноцид в България
[редактиране] След Освобождението
Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново за да устои на прищевките на времето. За тази цел през 1878 година в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, с която Стара Загора се гордее и до днес. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването и именно затова датата е обявена за празник на града. В България единственият друг град с такъв устройствен план е Нова Загора. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света — Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др.
При първото преброяване след освобождението на Източна Румелия през 1884 година Стара Загора има едва 15 500 души население (поради опожаряването и избиването на половината му население от турците през Освободителната война), като градът от най-голям пропада едва до 7-мо място по големина в освободените български земи след Сливен — 20 000 души население.
В следващите няколко години Стара Загора отново изпреварва Сливен, а през 1901 година и Шумен, който след напускането на голяма част от турците е в застой на населението си чак до 1934 година. От 1901 до 1913 година Стара Загора със своите 27 000 души заема 5-то място по големина след София, Пловдив, Варна и Русе. През 1926 Стара Загора е изпреварена от Бургас - град, който нараства бързо поради стратегическото си място и поради големия брой бежанци, прокудени от турците от Одринска Тракия, заселили се в него след Междусъюзническата война. За кратко Стара Загора е изпреварвана от Плевен (1946–1956) и Перник (1956–1959).
През 1934 година населението на Стара Загора се увеличава до 29 825 души. През 1946 година населението на града е 38 325 души.[9] През 1956 година Стара Загора достига 56 000 души, 1965 г. — 87 000. През 1968 Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове - стохилядниците. На преброяването през 1975 година населението на града е 122 000 души. През 1985 г. 157 000 души. През 1992 година населението достига 162 000. През 2007 г. Стара Загора има 163 000 жители.
[редактиране] Символи на Стара Загора
[редактиране] Транспорт
Благодарение на географското си положение, връзките на Стара Загора с останалата част на страната са добре развити. Така градът е основен жп възел, през който минават всички влакове пътуващи по линиите София - Пловдив - Бургас и Русе - Свиленград. Много са и автобусните връзки, които свързват Стара Загора с другите големите градове на България. Градският транспорт се осъществява от 34 автобусни и 4 тролейбусни линии.
[редактиране] Икономика
Регион Стара Загора е динамично развиващ се и по редица показатели е на водещи позиции в страната. За 2004 г. региона има рекордно висок растеж на стойността на произведената продукция от 26%[10], на продажбите от 23% и на Брутния вътрешен продукт от 24,6%.
По информация на областна администрация през 2004 г. и 2005 г. област Стара Загора вече е на второ място по брутен вътрешен продукт (БВП) и запазва трето по индекс на човешко развитие (ИЧР). ИЧР се определя от БВП на човек, ниво на грамотност, очаквана продължителност на живота и др. През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2020 млн. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.[11]
Според изследване на неправителствената организация Индъстри Уоч, проведено през второто тримесечие на 2005 Стара Загора е на второ място (след София) по средна работна заплата сред 27-те областни центъра в България. Това се отнася както за номиналната, така и за реалната работна заплата, определена на базата на съотношението на покупателната способност.[12] През март 2008 г. Стара Загора вече е с най-високите заплати в страната.[4] Към март 2008 безработицата в област Стара Загора е 5,66%, а в град Стара Загора - под 4%[13], което е едно от най-ниските нива в страната.
Най-големият работодател в Стара Загора е Промишлено-енергийният комплекс „Марица Изток“. Заети са около 20 000 души от областта, от които около 10 000 са жители на град Стара Загора. Строителството на Мини Марица изток започва с разпореждане на Министерския съвет през 1952 г. Започва разработването на въглищния басейн и изграждане на рудник Трояново, ТЕЦ Марица Изток 1 и фабриката за въглища. Тя има капацитет 1,8 млн. тона и преработва ежегодно към 3,5–4 млн. тона въглища. Впоследствие се изгражда ТЕЦ Марица Изток 2 и ТЕЦ Марица Изток 3. Марица Изток дава 30% от електроенергията на България, а Мини Марица изток са най-големият производител на въглища в България (83%). В промишления комплекс Марица Изток заплатите са едни от най-високите в България. В момента „Марица Изток“ се модернизира, като се подменят остарелите инсталации, увеличава се капацитетът на произведената електроенергия и се изграждат пречиствателни мощности, които да редуцират до минимум вредните емисии, изхвърляни в атмосферата.
Електроразпределение Стара Загора разпространява произведената в Марица Изток електрическа енергия. Дружеството притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия от 13.08.2004 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране за срок от 35 години на територията на Южна България. В дружеството са заети 1 771 души.
Един от големите работодатели в града е "Кълвача" - Стара Загора. Приблизително 60% от всички газостанции в България са изцяло или частично оборудвани от Групата "Кълвача". Клиентите на "Кълвача Газ" АД са над 300 газостанции, промишлени и битови инсталации, като фирмата е изключителен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на ЕКО ЕЛДА България и основен доставчик на газ пропан-бутан за обектите на OMV България. Натрупания опит и лидерската позиция на пазара в България позволиха на Групата Кълвача да излезе и на външни пазари, където осъществява значителни продажби на газови съоръжения и оборудване. Кълвача има верига от 15 газостанции на територията на страната, както и терминал за газ пропан -бутан с капацитет 10000 мт месечно, производствената и търговска база Пряпорец - Стара Загора. Корпоративни клиенти на Кълвача са "Юмикор Мед", "Либхер България", "Сокотаб България", "Български Транспортен Холдинг", "Петрол ", "ОМВ България" "Шел Газ", "Еко Елда България", "Еко Петролеум", "Нафтекс Инженеринг" и други.
Други големи фирми, занимаващи се с оборудване на бензиностанции, газостанции и метастанции са Ефир Стара Загора и Изот сервиз.
В Стара Загора се намира най-голямата пивоварна в България — „3агорка“, част от групата Хайнекен. „Загорка“ АД произвежда бира с марките Загорка, Ариана, Столично тъмно пиво, Амстел, Хайнекен и др. „Загорка“ държи около 30% от пазара на пиво в страната. Там работят над 800 души.
В Стара Загора е седалището и на производителя на вино „Домейн Менада“, който от 2002 г. е собственост на френската фирма „Белведере груп“, официален вносител на „Sobieski vodka“ за България. Към него спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е една от най-проспериращите в момента на българския пазар с марките „Tcherga“, „Traiana“, „Augusta“, „Menada“, „Menada Trinity“ и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон у нас, като не са за подценяване и тези от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. бяха направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.
Други важни предприятия в града са: ДЗУ (ДЗУ); Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест — Хранмашкомплект“; предприятия за мебели „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за млекопреработване „ОМК“ — Стара Загора; Зърнофуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце — БТ — Стара Загора“; мелница „Загоре“; Завод за Макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“; Птицекомбинат „Градус“ и др. През 2006 година международният консорциум "Линде груп" инвестира близо 10 милиона евро на територията на "Агробиохим", като изгради високотехнологична станция за въздушна сепарация, където се добиват кислород, азот и аргон с висока чистота.
Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област — Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на различни зърнени храни, технически култури, зеленчуци, плодове, грозде. Те служат за прехрана на населението и за суровини за хранително-вкусовата промишленост. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.
Стара Загора и София са най-важните транспортни възли в Южна България. През Стара Загора минават железопътните линии София-Бургас и Русе–Подкова (проект за продължаване през прохода Маказа до Дедеагач на Егейско море)/Свиленград (продължение до Истанбул и до Дедеагач). В квартал Колю Ганчев се намира международното Летище Стара Загора, което има дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети, но към 2009 година не функционира. През територията на града преминават трансевропейски коридори номер 8 и 9 от общо 5 пресичащи територията на страната. През 2007 г. до Стара Загора достигна и автомагистрала „Тракия“, която минава на няколко километра южно от града.
През март 2006 г. в Стара Загора започна изграждането на най-големия в страната Бизнес парк Стара Загора. Той трябва да бъде построен върху площ от 260 дка в източната част на града. Очакваната стойност на инвестициите е около 300 млн. лева, като през първата година се планира да се реализират около 100 млн. лева. Проектът, както и Бизнес парк София, се разработва от германската компания Линднер груп.
На 31 октомври 2008 г. в Стара Загора отвори врати първият търговски център тип мол - Park Mall Стара Загора. Той е разположен е на 30 000 кв. м. застроена площ, от които 20 000 кв.м. са търговска. В сградата има кино „АРЕНА“ с 6 зали и общо 950 места, триизмерно кино, супермаркет „Пикадили„ на площ от 2 500 кв. м., както и още над 100 обекта. В мола са инвестирани 25 милиона евро и са разкрити над 800 работни места.[14]
На 11 ноември 2010 г. отвори врати най-големият шопинг център в Стара Загора и региона - Galleria Stara Zagora. Той е разположен на 36 400 кв. м. застроена площ, от които 26 000 кв. м. са търговска. В сградата има кино "CINEMA CITY" с 7 зали и общо 1300 места, триизмерно кино, мегамаркет "Roda", както и още над 100 обекта. В мола са инвестирани 65 милиона евро и са разкрити над 500 работни места.[15]
В момента се изгражда Сити мол Стара Загора, чиято разгърната застроена площ е 175 000 кв.м, разположена на 5 нива.
Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построени и множество филиали на доста от големите търговски вериги.
[редактиране] Обществени институции
В Стара Загора се намира регионалната администрация за голяма част от Тракия на проекта за временна заетост Красива България.[16]
На 30 октомври 1974 година се полагат основите на висшето образование в Стара Загора. Днес в западната част на града се намира Тракийският университет, който е с най-високата акредитационна оценка „Много добра“. В структурата му се включват Медицински факултет, Ветеринарномедицински факултет, Икономически факултет, Педагогически факултет и др. Университетът има филиали в Сливен, Ямбол и Хасково.
Други висши училища са Частен колеж "Телематика" и филиал (неакредитиран) на Санктпетербургския държавен университет. В проект е изграждането на Руски университет. На територията на града функционират и медицински и педагогически колежи. За нуждите на многобройните студенти е построен Студентски град.
Висши училища:
- Тракийски университет
- Медицински колеж [5] към Тракийския университет
- Частен колеж "Телематика" [6]
- Колеж по охрана и сигурност "Свети Георги Победоносец" [7]
В Стара Загора има и над 40 училища, включително средно музикално училище.
На 05.12.1995 г. отваря врати Българо-германски център за професионално обучение-Стара Загора [8]
[редактиране] Културни и природни забележителности
Стара Загора е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз:
- Античен форум Августа Траяна - най-старият по нашите земи;
- Неолитни жилища, 9.00-12.00 и 14.00-17.00 ч. почивни дни неделя и понеделник, има печат.;
- Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора - 1877 г.”;
- Регионален исторически музей - бул. "Руски" 42, 10.00-18.00 ч.; почивен ден: понеделник, има печат.
[редактиране] Обсерватории
- Централна астрономическа лаборатория за космически изследвания към Българска академия на науките — намира се в парк Аязмото, на върха на „Втория баир“
- Народна астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин"
[редактиране] Църкви
- храм „Свето Въведение Богородично“
- храм „Свети Димитър“
- храм „Свети Никола Чудотворец“
- храм „Света Троица“
- храм „Свети свети Кирил и Методий“
- храм „Свети Теодор Тирон“
- Старозагорска митрополия
[редактиране] Театри и опери
- Държавна опера[17] — първата българска опера извън София. Новата сграда на Старозагорската опера е най-голямата на Балканския полуостров. Построена през 1974 г., през 1991 г. тя е подпалена от вандали. Към 2010 г. работата по ремонта е приключена. Откриването се очаква до края на годината.
- Драматичен театър „Гео Милев“, един от най-старите в България.
- Държавен куклен театър
- Музикален театър
[редактиране] Музеи
- Регионален исторически музей, Стара Загора
- Форум на Августа Траяна — най-известният античен паметник на културата в Стара Загора, разположен близо до Съдебната палата
- Южната порта на Августа Траяна
- Късноантична обществена сграда с мозайка (4-6 век; експонирана в партерния етаж на паричния салон на Централната пощенска палата
- Късноантична подова мозайка от края на 4 век близо до сградата на НТС
- Хилендарски метох, в двора на храм „Свети Димитър“ - централно място в експозицията заема темата „Левски в Стара Загора“, която проследява тригодишния престой на Апостола в града (1855–1858 г.) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети
- Музей "Неолитни жилища" — експозиция на запазени човешки обитания и съдове от периода на ранния неолит (средата на 6 хилядолетие пр.н.е.), експонирани в специална защитна сграда.
- Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аирбунар)
- Тракийска гробница
- Къща музей „Гео Милев“
- Къща музей „Градски бит XIX в.“ - експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 година от дебърския майстор уста Георги
- Балабановата къща, в която е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век
- Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора, под командването на подполковник Калитин.
- Римските терми при Старозагорските минерални бани
- Берекетска могила
- Ески джамия — единствената оцеляла сграда след опожаряването на Стара Загора през Руско-турската Освободителна война, завършена през 1409 г.
[редактиране] Галерии
- Изложбена зала Байер
- Ателие Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство, икони
- Галерия 8 — Сборна изложба — живопис пластика и икони
- Галерия за изящни и приложни изкуства Алба Авитохол — обща експозиция
- Галерия за изящно изкуство Кавръков — Сборна изложба живопис, графика, икони
- Галерия за изящно и приложно изкуство Грема
- Галерия за класическо изкуство
- Галерия Зодиак — Живописни платна, графики и пластики от изявени автори
- Галерия Палитра — Изящно и приложно изкуство
- Художествена галерия Стара Загора
- Художествена галерия Радев — сборна изложба живопис — постоянна експозиция
- Римска Мозайка - живопис, графика, пластика, фотографии; изящно и бижутерийно изкуство
- Паре - Съвременна живопис и приложно изкуство
- Рицар - Живопис, графика, скулптура и приложно изкуство
- Хоби - Сборна изложба
[редактиране] Библиотеки
[редактиране] Медии
Местни печатни издания са: 24 часа Стара Загора, Национална бизнес поща, Новината, Старозагорски новини, Тракия Труд.
Местни телевизионни канали са: ТВ Стара Загора, ТВ Стойчев, ТВ Тракия, ТВ Траяна, BG TV и ТВ7 Стара Загора (част от телевизия TV7).
В Стара Загора свободно се приемат следните ефирни радиостанции (с честота MHz): Стара Загора (88.3), Радио 1 (88.8), Star FM (89.7), FM+ (90.3), NRJ (90.8), БГ Радио (93.6), Веселина (95.8), Сити (96.8), Вероника (97.4), Христо Ботев (98.3), Хоризонт (99.7), Z-Rock (100.1), Радио 1 рок (103.4), Радио Фреш (104.6), N-JOY (106.2), Дарик Радио (106.8).
[редактиране] Редовни събития
- Годишен фестивал на оперното и балетното изкуство - основан преди 40 години се утвърди като единствения и най-голям оперен фестивал в България, в Стара Загора гостуват всички опери от страната и много оперни театри от чужбина. Провежда се всяка година в продължение на 2 месеца - от април до юни.
- 5 октомври — Ден на Стара Загора
- м. Юни — поход "Верея", към ТД"Сърнена гора"
- Празници на липите - всяка година от края на май до средата на юли се провеждат градските празненства, посветени на цъфтежа на липите.
- м. Септември - Ежегоден младежки фестивал на изкуствата "Различният поглед"
- Pierrot - Международен фестивал на куклените театри за възрастни
- Състезания по корабомоделизъм - Езерото Загорка е домакин години наред на световни, европейски, балкански и национални състезания. Всяко лято се организират Дни на корабомоделизма, организира се специален пресцентър, който отразява състезанията.
[редактиране] Личности
Почетни граждани на града са Леонид Брежнев, Валентина Терешкова, Веселин Ханчев, Иво Папазов и други. Званието се връчва всяка година по решение на Общинския съвет.
[редактиране] Галерия
[редактиране] Побратимени градове
Барейро, Португалия
Даунпатрик, Северна Ирландия
Крушевац, Сърбия
Лариса, Гърция
Радом, Полша
Самара, Русия
Шефийлд, Великобритания
Градове с които Стара Загора има партньорски отношения са:
[редактиране] Източници
- ↑ Standard & Poor's за кредетния рейтинг на Стара Загора
- ↑ Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 (PDF). // МРРБ, март 2007. с. 48. Посетен на 2008-07-04.
- ↑ История на бълг. национално радио
- ↑ http://city.starazagora.net/modules/news/article.php?storyid=84
- ↑ http://www.purebulgaria.com/bg_version/cities.php?city_id=177
- ↑ http://city.starazagora.net/modules/news/article.php?storyid=445
- ↑ [1]
- ↑ Исторически музей Пловдив
- ↑ [2] Географски институт на БАН
- ↑ http://www.econsz.com/2009/
- ↑ http://www.chambersz.org/econ2005/bvp.htm
- ↑ Индъстри Уоч. Заплати и богатство в най-големите градове. // Още Инфо, 2004-10-10. Посетен на 2006-04-27.
- ↑ http://www.az.government.bg/Analyses/AnaPro/2008/03/carta.gif
- ↑ Park Mall Стара Загора
- ↑ [3]
- ↑ „Красива България“ III - Региони и карта. // Посетен на 2006-05-04.
- ↑ http://www.stateopera-starazagora.com/
- ↑ Библиотека „Захари Княжески“
- ↑ Библиотека „Родина“
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Община Стара Загора
- Илков, Д. Принос към историята на град Стара Загора. Пловдив, 1908
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||