Стара Рашка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рашка.

Областта Стара Рашка на картата на Сърбия

Стара Рашка е историко-географска област в Западна Сърбия. Областта е припоена към българо-византийското поибрие в годините 1162-1166.

Днес тази област е по-известна като Ужички край или регион. [1]

Обхват[редактиране | edit source]

Областта заема териториите на две от общо четирите сегашни сръбски общини (Нови пазар, Тутин) от Рашки окръг и всички общини в Моравишки окръг и Златиборски окръг на Западна Сърбия, в т.ч. земите по горното поречие на река Рашка и горното течение на Ибър.

Това е хълмист и горист планински край с население от близо половин милион. Най-характерната особеност на ужичкия край е специфичния йекавски ужички говор припадащ към херцеговинския. [2] Типично за този край е и масовото използване на сръбска латиница, която характерна диграфия в сръбския език е типично разпространена и в съседната Босна и Херцеговина.

История[редактиране | edit source]

Стара Рашка обозначава стара сръбска териториална ядка присъединена или пришита към областта Дендра и влязла в състава на еклектичната до дежевското споразумение средновековната държава на Неманичите, известна още ѝ като Рашка. След като Стефан Неманя разбива на Косово поле силите на брат му Тихомир, през 1170 г. той заема ѝ неговите владения по поречието на реката, станали известни постфактум под името Стара Рашка. По този начин Стефан Неманя обединява бившите владения на брат си Тихомир с владените от него територии по Поибрието. След победата на Косово поле, Неманя става владетел на преотстъпената от Мануил I Комнин на Деса област Дендра. Обединените владения на Стефан Неманя се превръщат в бъдещо териториално ядро на великото жупанство Рашка, което обаче слабо се интересува от сръбските земи на запад и насочва експанзията си към отвоюването от Византия на т.нар. западни български земи.

В западния край на областта е локализирана Достиника - първото общосръбско средище и център на сръбските земи през ранното средновековие по време на Властимировичите. Досамите граници на Стара Рашка, т.е. източно от нея, се намира старобългарската, а по-сетне византийска погранична крепост Рас. В Дежево, северозападно от Рас и на българска територия, е семейната гробница на старите Неманичи. [3]

Значение[редактиране | edit source]

По време на османското робство областта е обозначавана от австро-унгарската историография ѝ като Санджак. Тя с Новопазарския санджак, ѝ като обособена част от османската административна единица, придобива огромно геполитическо значение по време на т.нар. Източна криза в края на 19 век.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Užički kraj, 01 декември 2014 г.
  2. „Под Ужичким крајем подразумевају се предеоне целине: Златибор, Ужичка Черна гора, Стари Влах, Соко, Пожешка котловина, Сръбска Морава, Полимието и Чачак, које чине област с неким посебним географским, унеколико и етнографским одликама у оквиру Србије.“ – Р. Познановић, „Традиционално усмено народно стваралаштво Ужичког краја“, Посебна издања Етнографског института САНУ 30/1, Београд 1988, стр. 24 – 25
  3. Нови Пазар: Заборављено гробље Немањића („Вечерње новости“, 16. јул 2013)

Литература[редактиране | edit source]

  • Ужички крај - насеља, порекло, становништво, обичаји; приредио Борисав Челиковић; саиздаваштво са САНУ, прво издање, 2010, 16,5, х 23,4 цм, 476 стр., тврди повез, ћирилица, ISBN 978-86-519-0732-9
  • Љуба Павловић - Ужичка Црна Гора (1925)
  • Љубомир Мићић - Златибор (1925)
  • Стојан Обрадовић - Описание окружија ужичког (1858)
  • Љуба Стојановић - Старо Ужице (1922)
  • Драгиша Лапчевић - Белешке о пореклу становништва у северозападној Србији (1922), Ужичка Пожега (1924)
  • Сребрица Кнежевић - Село Дружетићи и „варошица” Каменица (1957), Један редак пример народног градитељства у селу Дружетићи под Маљеном (1957)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]