Стара Рашка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рашка.

Областта Стара Рашка на картата на Сърбия
Областта Стара Рашка на картата на Сърбия

Рашка или Стара Рашка е историко-географска област в Западна Сърбия, откъдето прозлиза и е зачената в края на 12 век сръбската държавотворна идея.

Обхват[редактиране | edit source]

Областта заема територии от четири сегашни сръбски общини (Рашка, Нови пазар, Тутин, Сиеница) намиращи се по поречието на река Рашка, горното течение на Ибър и района на Сиеница.

История[редактиране | edit source]

Стара Рашка обозначава териториалната ядка от която се ражда средновековната сръбска държава на Неманичите, известна още ѝ като Рашка. След като Стефан Неманя разбива на Косово поле силите на брат му Тихомир, през 1170 г. той заема ѝ неговите владения по поречието на реката, станали известни постфактум под името Стара Рашка. По този начин Стефан Неманя обединява бившите владения на брат си Тихомир с владените от него територии по Поибрието. След победата на Косово поле, Неманя става владетел на преотстъпената от Мануил I Комнин на Деса област Дендра. Обединените владения на Стефан Неманя се превръщат в бъдещо териториално ядро на държавата Рашка.

В западния край на областта е локализирана Достиника - първото общосръбско средище и център на сръбските земи през ранното средновековие по време на Властимировичите. В Стара Рашка се намира старобългарската, а по-сетне византийска погранична крепост Рас. Тук са родени Стефан Неманя и Растко Неманич /трети син на Неманя и пръв сръбски архиепископ, по-късно канонизиран за светец под името Свети Сава/.

Значение[редактиране | edit source]

По време на османското робство областта е обозначавана от австро-унгарската историография ѝ като Санджак. Тя с Новопазарския санджак, ѝ като обособена част от османската административна единица, придобива огромно геполитическо значение по време на т.нар. Източна криза в края на 19 век.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]