Стара Сърбия

Резширение на Сърбия (1817-1913)

Стара Сърбия (ср. Стара Србија) е понятие, влязло в употреба след образуване на автономно Княжество Сърбия от Белградския пашалък, в рамките на Османската империя.

Разбиране

Първоначално

Първоначално под това териториално понятие сърбите разбират северозападната част от Метохия, между Печ и Дяково (Хвостно) , т.к. там освен, че е била архиепископската катедрала на Печката патриаршия, се намират и множество средновековни паметници, най-вече църковни /черкви и манастири свързани с Неманичите/.

Последващо

Впоследствие, понятието е натоварено изцяло с външно-политически оттенък и влиза в обръщение, като идеологема на сърбошовинизма. В Белградския пашалък живеят немалко българи, особено източно от Морава. Постепенно малкото сръбско княжество придобива политически амбиции и желае да се разшири териториално за сметка на своите съседи - Австрийската и Османската империи. Гарашанин изготвя своето начертание (1844), в което на бъдеща Сърбия е отредена ръководната роля на "Пиемонт на южнославянството", следствие от което се предвижда около княжеството да се обединят всички южнославянски земи и славяни, включително и българите. В този контекст понятието се натоварва със съдържание, което излиза извън етническите сръбски предели. С цел обосноваване на исторически права /понеже за всякакви други няма данни/ върху най-вече български и албански земи, населени основно с българи, албанци и власи, се вкарва в обръщение ново съдържание на понятието Стара Сърбия. Ето как в 1852 г. сръбския историк Медакович обрисува влизането в употреба на това понятие :

„

От няколко години, именно откато се създаде княжество Сърбия и доби политическо име и свои определени граници, често се слуша, за ония сръбски места, които някога са били сърце на държавата и на целия сръбски народ, да се наричат Стара Сърбия".

“

Под Стара Сърбия през втората половина на 19 и първата половина на 20 век, радетелите на идеята за "Велика Сърбия" разбират рашките предели отпреди преселението на сърбите към Австрия (1690), а именно :

• Рашка по времето на Стефан Милутин;
• Рашка по времето на Стефан Дечански;
• онези части от Душановата държава, които са населени със славяни;

Великосръбските идеолози подменяйки първоначалното сръбско разбиране за Стара Сърбия, въобще не засягат въпросите за произхода и титулатурата на последните Неманичи. Най-често в понятието за Стара Сърбия се вкарват териториите на Поморавието, Косово и Вардарска Македония, вариращи в различни граници, според случая и потребността на автора. Милош Милоевич, а и не малко сръбски автори от втората половина на 19 век /преди Освобождението/ причисляват към Стара Сърбия София и Софийско - виж и "сърбите, всички и навсякъде".

Вижте също

• Милош Милоевич
• Начертание
• Косовски мит
• сърбошовинизъм
• Великосръбска доктрина
• Сърбизация
• Югославия
• Стара Рашка
• Стара Херцеговина
• Стара Черна гора
• Южна Сърбия

Външни препратки

• Димитър и Константин Миладинови - македонските славяни

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.